Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (133)

Глава 132

Рядко ми се е случвало да седя на това място. Намирах се на задната седалка на патрулна кола заедно с Марта. Свалих прозореца и разкопчах блейзера си, попивайки с очи вълнението, което изпълваше Главната улица.

Страничната, където бойскаути и пожарникари украсяваха камиони за шествия, се огласяваше, от маршируващ оркестър. Мъже, покатерени на подвижни стълби, окачваха знамена по улицата, а от уличните стълбовете се вееха флагчета. Почти надушвах мириса на скари за хотдог. Беше четвърти юли.

Моят нов побратим, офицер Нунан, ме остави пред полицейския участък, където бе застанал началник Старк, почти скрит от тълпата зяпачи и репортери.

Докато си проправях път из множеството, кметът Том Хеферън излезе от участъка по бермуди в маскировъчна окраска, ризка с къс ръкав и шапка за риболов, която прикриваше плешивината му. Той ми стисна ръката и каза:

— Надявам се да изкарате цялата си ваканция в Залива на полумесеца, лейтенант.

След което чукна по микрофона и тълпата утихна.

— Внимание. Благодаря ви, че дойдохте. Това е истински ден на независимостта — произнесе той с пресекващ от вълнение глас. — Ние сме свободни. Свободни да продължим живота си. — Вдигна ръка, за да усмири аплодисментите. — Има думата нашия директор на полицията Питър Старк.

Началникът беше в пълна униформа, с месингови копчета, лъскава значка и пистолет. След като стисна ръката на кмета, ъгълчетата на устните му помръднаха нагоре и най-сетне се усмихна. После се прокашля и се приведе над микрофона.

— В ареста имаме заподозрян, който призна за убийствата, тероризиращи жителите на Залива. — В утринната мъгла се понесоха радостни възгласи, а някои присъстващи не издържаха и се разплакаха от облекчение. Малко момченце внесе на подиума горящ бенгалски огън и го връчи на шефа. — Благодаря, Раян. Това е моето момче — обяви той на тълпата със сподавен глас. — Ето на какво трябва да държим, нали? — Шефът притисна детето до себе си, постави ръка върху рамото на сина си и продължи речта си.

Каза, че полицията си е свършила работата, останалото е в ръцете на прокуратурата и съда. Сетне ми благодари за това, че съм била „неоценим ресурс на това полицейско управление“ и посред още по-силни и възбудени възгласи подаде на сина си месингов медал с лента. Един полицай държеше бенгалския огън, докато момчето окачваше медала на шията на Марта. Първото й награждаване.

— Браво на кучето — произнесе шефът.

След това Старк почете всички служители на негово пряко подчинение, както и щатската полиция за това, че „спряха вълната от престъпления на убиеца, отнел живота на много невинни граждани.“

Колкото до мен, с доставянето на убиеца отново си спечелих всеобщо благоразположение.

Продължавах да съм „адски добро ченге“.

Но дори потопена в радостта на мига, се налагаше да потискам една тревожна мисъл. Чувствах се малко като момченцето, размахващо бенгалския огън, което се държи за ръкава на баща си и иска внимание.

Глождеше ме въпросът:

Ами ако вълната от „престъпления на убиеца“ не спре?