Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (65)

Глава 64

Не видях телата, а лабораторните резултати за това варварско убийство щяха да започнат да се процеждат капка по капка едва след дни. Въпреки това отминах без внимание сарказма на шефа и споделих с него усещането, което трепкаше под лъжичката ми.

— Убийците са били двама — заявих.

Старк отметна глава назад. Почти изплю коментара си:

— Глупости.

— Вижте — започнах, — няма следи от борба, нали? Защо Джо не се е опитал да надвие нападателя си? Бил е грамаден. Планина човек. Да помислим по следния начин — продължих. — Джо е бил изведен от стаята с опрян в гърба нож и се е подчинил, защото не е имал избор. Убиец номер две е останал в спалнята с Анемари.

Очите на шефа зашариха наоколо, оглеждайки нещата от друг ъгъл, моя.

— Искам да видя детската стая — продумах.

Още с прекрачването на прага вещите на Антъни Стардучи ми показаха, че е интелигентно момче. Притежаваше стойностни книги, терариум, пълен със здрави влечуги, и мощен компютър върху бюрото си. Но онова, което най-вече грабна вниманието ми, бяха отпечатъците върху килима от обичайното място на стола до бюрото му. Столът е бил местен. Защо?

Озърнах се и го видях досами вратата.

Сетих се за полицая отвън на пост пред къщата на Сардучи и ме връхлетя внезапно прозрение.

Момчето не било чуло нищо.

А какво щеше да стане, ако е чуло?

Посочих стола на началника.

— Някой да е местил стола? — попитах.

— Никой не е влизал в тази стая.

— Промених си мнението — обявих. — Нападателите не са били двама, а трима. Двамата са се заели с убийствата, третият е трябвало да се справи с момчето, ако се събуди. Седял е точно тук на стола.

Шефът се обърна вцепенен, тръгна по коридора и се върна с млада специалистка по криминалистика. Тя остана при вратата с ролка в ръка, докато не напуснахме стаята, след което я отцепи с лентата.

— Направо не искам да повярвам в това, лейтенант. Достатъчно зле е да си имаме работа само с един психопат.

Задържах втренчения му поглед. Сетне, макар и мимолетно, той се усмихна.

— Не ме цитирайте, ама май казах „ние“.