Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (8)

Глава 7

Времето сякаш течеше на забавени обороти, всяка секунда отделна от предишната, но в действителност всичко се случи за по-малко от минута.

Дръпнах се и се обърнах настрани, когато усетих удара от забиването на куршума в лявото ми рамо. Тогава втори изстрел ме тресна в бедрото. Още се мъчех да разбера какво става, а краката ми се огънаха и паднах на земята. Протегнах ръка към Джейкъби и отбелязах шока на лицето му.

Не загубих съзнание. Видях как момчето стреля по Джейкъби — бум-бум-бум. След което пристъпи към него и ритна партньора ми в главата. Чух момичето да казва:

— Хайде, Сами. Да изчезваме оттук.

Не усещах болка, само ярост. Мислех ясно, както винаги в живота си. Бяха забравили за мен. Напипах 9-милиметровия глок, който още висеше на кръста ми, подхванах здраво дръжката и седнах.

— Хвърли пистолета! — извиках с насочено към Сара оръжие.

— Да ти го начукам, кучко! — изкрещя тя в отговор. С изкривено от страх лице насочи 22-милиметровия пищов и стреля три пъти. Чух как около мен гилзите отскачат от тротоара.

Прословуто трудно е да събориш мишена с пистолет, но аз направих онова, за което бях тренирана. Прицелих се в средата на целта, в центъра на гръдния кош и дръпнах спусъка два пъти: бум-бум. Лицето на Сара се сгърчи и тя се строполи. Опитах се да се изправя на крака, но успях само да се повдигна на едното коляно.

Хлапакът с окървавеното лице продължаваше да стиска пистолет в ръката си. Насочи го към мен.

— Хвърли го! — изкрещях.

— Ти застреля сестра ми!

Прицелих се и пак стрелях два пъти: бум-бум. Момчето изпусна оръжието и тялото му се отпусна.

Извика при падането.