Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (66)

Глава 65

Напуснах къщата на Сардучи едва в късния следобед. Карах на североизток по „Кабрильо“ и в ума ми жужаха подробности от престъплението и разговора ми с началника. Когато той потвърди, че семейство Сардучи, подобно на жертвите на другите двойни убийства, е било бичувано, споделих с него, че и аз съм имала досег с тези убийства.

Разказах му за Джон Доу №24.

Все още не се свързваха всички точки между убийствата в Залива на полумесеца и моя Джон Доу, но бях почти сигурна, че съм на прав път. Десетгодишната ми практика по разкриване на убийства ме беше научила, че извършителите им може и да се променят с времето, но почеркът винаги остава един и същ. Съчетаването на бичуване с прерязване на гърла беше рядък, навярно уникален почерк.

Светофарът светеше червено, когато наближих кръстовището на няколко преки от къщата на Сардучи. Натиснах спирачката и погледнах в огледалото за задно виждане, при което съзрях към мен да се приближава с висока скорост червена спортна кола. Очаквах, че ще спре, но тя дори не намали.

Не можех да повярвам на очите си какво се случи после. Бях приковала поглед в задното огледало и виждах как колата скъсява разстоянието и връхлита да ме блъсне.

Натиснах клаксона с тяло, но колата просто се уголемяваше в огледалото пред погледа ми. Какво става, по дяволите? Да не би водачът да говори по шибания си мобифон? Вижда ли ме изобщо?

В мен нахлу адреналин и времето се разцепи на елементарни частици. Натиснах газта докрай и мигновено извих волана, за да избегна удара, отлетях от пътя в предната поляна на някаква къща и пометох градинска количка, преди да закова до група борове.

Изкарах експлоръра на заден, омачквайки тревата и се върнах на пътя. След което се спуснах след бързо изчезващия маниак, който едва не се вряза в задната ми седалка и дори не спря, за да види каква катастрофа щеше да причини. Тоя задник едва не ме уби.

Не изпусках от очи колата и я доближих достатъчно, за да разпозная елегантната форма. Беше порше.

Лицето ми пламна от страх и гняв. Натиснах газта до дупка след поршето, което се провираше през уличното движение, прегазвайки през цялото време двойната жълта линия.

За последно видях същата кола, когато Кийт оправяше карбуратора й.

Това беше колата на Денис Агню.

Префучахме бясно още няколко мили. Все още настъпвах задницата на поршето, когато се заизкачвахме по хълмовете към Сан Матео, южно от „Ел Камино Реал“ — западнал пряк път покрай железопътната линия „Колтрейн“. След което, без да подава сигнал, поршето направи рязък завой надясно към търговския център.

Последвах го по завоя със свистящи гуми и спрях на почти изоставен паркинг. Изключих двигателя и докато сърцето ми си възвръщаше нормалния ритъм, се огледах наоколо.

Малкият търговски център представляваше къса уличка с евтини магазинчета: за авточасти, стоки за по един долар, дюкян за алкохолни напитки. В далечния край на паркинга се издигаше квадратна циментова сграда с червен неонов надпис на витрината: „Горещи партньорки. Палавници XXX“.

Пред облепената с афиши фасада на магазина беше паркирана колата на Денис Агню.

Заключих моята и изминах двадесетте ярда до порно магазина. Отворих вратата и влязох.