Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (72)

Глава 71

Преваляше полунощ, когато Наблюдателя тръгна от плажа към сушата. Изкачи песъчливата скала, извървя четвърт миля на изток от скалите по пътеката през дюните, гъсто обрасли с магарешки бодили и високи треви. Накрая съзря извивката на крайбрежния път.

Насочил цялото си внимание към една определена къща, той се спъна в един дънер на пътеката. Разпери ръце да запази равновесие, залитна тежко, падна по очи, шепите му загребаха пясък и остри тръни.

Наблюдателя бързо се вдигна на колене и потупа предния джоб на якето си — миниатюрният фотоапарат беше отхвърчал.

— Мамка му, мамка му, мамка му! — крясна паникьосан.

Запълзя на четири крака и взе да опипва пясъка, усещаше как потта, избила по горната му устна, изсъхва в хладния въздух. С изнизването на минутите го сграбчи отчаяние. Най-сетне откри малката си скъпоценна вещ в пясъка, обективът беше обърнат надолу.

Издуха песъчинките, насочи фотоапарата към къщите и се втренчи в екрана. Видимостта бе замъглена от фини драскотини по лещата.

Много лошо.

Наблюдателя тихо изруга и погледна часовника си. 12:14 след полунощ. Пое към къщата, в която бе отседнала Линдси.

След като фотообективът, който скъсяваше разстоянието, се беше повредил, налагаше се да се приближи пеша.

Наблюдателя прескочи предпазния парапет, ограждащ полето, и се озовала тротоара под улична лампа, която освети темето му.

През две къщи от края на шосето домът на Кет светеше със запалени лампи.

Шмугна се в сенките, приближи къщата отстрани, като притича през странични дворове, и най-сетне приклекна в завета на живия плет досами всекидневната на Боксър.

Надигна се и с разтуптяно сърце надникна през панорамния прозорец.

Тайфата вътре беше в пълен състав: Линдси по тениска с надпис ДПСФ^[1] и трико; Клеър, чернокожата съдебна лекарка в златист кафтан; и Синди с вдигната нагоре руса коса по дълга хавлия, препасана през кръста, от която се подаваха само ръбовете на розовата й пижама и стъпалата й.

Жените разговаряха оживено, избухваха в смях, после пак ставаха сериозни. Само да можеше да разбере какво си говорят!

Наблюдателя прехвърляше в ума си фактите, последните събития, обстоятелствата. Столът в детската стая. Нямаше как да свържат който и да е от тях с каквото и да е, но бе допуснал грешка.

Безопасно ли е да се продължава?

Има да се свърши още толкова много.

Наблюдателя почувства натрупаното напрежение в тялото си. Ръцете му трепереха, към гърлото му се надигаха киселини. Не можеше да остане повече тук, просто не беше в състояние.

Озърна се, за да се увери, че никой не разхожда куче или излиза да изхвърли боклука, след което се отдели от живия плет и за секунди се мярна в уличната светлина. Прескочи предпазния парапет и тръгна по тъмната пътека към плажа.

Трябваше да се вземе решение за Линдси Боксър. Трудно решение.

Жената беше ченге.