Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (34)

Глава 33

С Джо нещата не опираха само до секса. Той беше твърде реална и твърде добра личност, за да мисля за него просто като за готин тип и приятно развлечение. Но плащах ужасна цена за това, че чувствах много повече. В моменти като този, когато службите ни го позволяваха, сме имали неописуеми мигове на интимност. После идваше утрото и Джо пак хващаше самолета за Вашингтон, а аз не знаех кога ще го видя отново и щях ли пак да се чувствам толкова добре.

Хората казват, че любовта те открива, когато си готов за нея.

Бях ли готова?

Последния път, когато бях обичала мъж толкова силно, той загина от ужасна смърт.

А Джо?

Той пък се бе опарил от развода си. Беше ли способен да се довери отново?

В момента лежах в ръцете му, а сърцето ми се разкъсваше между желанието да съборя всички стени и желанието ми да се предпазя от болката на една неизбежна раздяла.

— Къде си, Линдс?

— Тук съм. Тук.

Вкопчена в Джо, си налагах да се върна към настоящето. Целувахме се и се докосвахме, докато отново се сляхме в съвършена хармония. Изстенах и казах на Джо колко е хубаво да е в мен, колко е добър.

— Обичам те, Линдс — промърмори той.

Произнесох името му, казах, че го обичам, вълната на удоволствието ме понесе и пуснах уплашените, подкопаващи съзнанието мисли да отлетят от мен.

После дълго останахме прегърнати, затаили дъх се съвземахме от главозамайването, когато чухме звънеца на входната врата.

— По дяволите! — прошепнах. — Да се направим, че не го чуваме.

— Трябва да отворя — промълви тихо Джо. — Може да е за мен.