Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (120)

Глава 119

Коленете ни почти се допираха под малката масичка в дъното на ресторанта близо до тоалетните. Пред нас имаше сервирани салати и кафе, но Ребека не се хранеше. И още не бе готова да говори.

Подръпваше нагоре-надолу тънката златна верижка на врата си.

Мисля, че разбирах вътрешния й конфликт. Държеше да разкрие достоверната информация, но не желаеше приятелките й да научат за това.

— Не зная нищо, разбирате ли? — най-сетне промълви Ребека. — Още по-малко за убийствата. Но напоследък на Бен нещо му тежеше.

— Може ли по-конкретно, Ребека?

— Ами беше необичайно изнервен. Държа се рязко с няколко пациента, което, в интерес на истината, е рядкост. Когато го запитах какво става, той отрече да има някакви проблеми.

— Познавахте ли Лорелай?

— О, да. Те се срещнали за първи път в църквата и право да ви кажа се изненадах, че Бен се ожени за нея. Мисля, че беше самотен, а тя го гледаше в очите — въздъхна Ребека. — Лорелай си беше много простодушна, като дете. Най-много обичаше да ходи по магазините. Никой не я мразеше.

— Интересно наблюдение — подхвърлих. И това се оказа насърчението, от което Ребека имаше нужда, за да сподели, каквото й тежеше.

Имаше вид на човек, който се кани да скочи в басейн от много, много висок трамплин.

Пое си въздух и скочи.

— Знаете ли за първата госпожа О’Моли? — попита. — Знаете ли, че Сандра О’Моли се самоуби? Обеси се в собствения си гараж.