Александра Маринина
Седмата жертва (9)

Каменская

В понеделник сутринта, както обикновено, се състоя оперативката при Гордеев. Виктор Апексеевич не изглеждаше добре и всички служители в отдела разбираха, че колкото и той да отлага решението на проблема с болницата, този момент аха-аха ще настъпи. Или вече е настъпил. Напоследък Колобок^[1] (както бяха кръстили всички Гордеев) доста често масажираше лявата страна на гърдите си или лявата си ръка, на бюрото му забелязваха опаковка валидол и макар че той никога не се оплакваше, всички разбираха какво означава това.

— Да минем към неприятните неща — каза полковникът в самия край на оперативката. — Всички знаете какъв инцидент стана в събота с Анастасия.

Всички закимаха, някои полугласно промърмориха: „Да, да“.

— Е, тогава няма да навлизам в подробности. В събота и неделя служители от Централния район търсиха жената, която е дала на хлапака плаката и парите. И тази нощ я намериха.

Той направи драматична пауза, при което очите му бяха устремени не към подчинените му, а към прозореца, зад който ръмеше студен дъжд. Настя понечи да извика: „И какво? Какво е казала тази жена? Говорете по-бързо де!“, но си прехапа езика. Колобок нямаше да мълчи сега, ако… С една дума, всичко беше ясно. Намерили са я, но тя вече нищо не може да каже. Всичко се развива по най-лошия вариант. Шегаджията премахва свидетелите и това означава, че намеренията му са повече от сериозни.

Приблизително същото каза и Гордеев, когато благоволи да отмести поглед от прозореца. Освен това съобщи, че Надежда Михайловна Старостенко била намерена извън града, в гората, недалеч от шосето. Смъртта била настъпила около 23 часа в събота от огнестрелна рана в областта на сърцето. Не е имала документи у себе си и тъй като никой не бил съобщил за изчезването й в милицията, тялото останало в моргата. Едва в неделя вечерта, когато се разбрало, че се издирва жена на четирийсет и две години с пълното описание на дрехите и перуката, на Зарубин съобщили за подобен труп. Убитата била идентифицирана от познатите си като Старостенко и сега оставало да се разбере дали същата „лелка с неопределен вид и възраст“ е контактувала с Ваня Жуков.

— Сега с това се занимава следователят, който е възбудил делото. Тъй като трупът е намерен на територията на областта, следователят е областен. Ако се установи, че потърпевшата има нещо общо със съботния инцидент, тогава ще се решава дали да се създаде група с наше участие. От утре влизам в болница, ще ме замества Коротков. Ако постъпи заповед да се създаде група, в нея ще влязат Доценко и Каменская. Ако няма такава заповед, по случая ще работи само Каменская. Тоест ти, Анастасия, ще се включиш при всяко положение, тъй като това те засяга лично. Ако нямате повече въпроси, всички, освен Каменская са свободни.

Докато служителите излизаха от кабинета, като хвърляха на Настя съчувствени погледи, тя се премести по-близо до бюрото на началника. Инак тя предпочиташе да седи в ъгъла в любимия си продънен почти до пода фотьойл и в тези случаи Виктор Алексеевич обикновено ставаше иззад бюрото и се разхождаше из кабинета — така мислеше по-добре. Но днес по вида му личеше, че няма намерение да става — явно полковникът не се чувстваше добре, затова Настя реши да наруши традицията и да се премести по-близо.

— Не мога да разбера какво е намислил — каза Гордеев, когато останаха сами. — Но ти трябва да ми го обясниш.

Настя се стъписа.

— Та откъде мога да знам аз? Виктор Алексеевич…

— Не ме будалкай! — Гордеев се намръщи, ръката му машинално посегна към гърдите, но той я отдръпна. — Картината е ясна. Някой иска да разчиства лични сметки. Или с теб, или с жената на Стасов. И вие двете трябва да напрегнете оскъдните си мозъчета и да си припомните всички, които може да имат желание да ви отмъстят за нещо. Разбра ли ме, Настася? Вие двете — отново направи пауза той и си пое дъх — трябва да си припомните целия си живот, да го преровите по часове и минути и да намерите в миналото си човек, когото сте обидили и който може да се е захванал с всичко това сега. Може ти да си го открила, може Образцова да го е тикнала в затвора, може да е някой от отхвърлените ви любовници. Аз не знам. Но вие… — Отново пауза. — Вие трябва да знаете. И когато или ти, или тя намерите такъв човек, трябва да направите всичко, та той да бъде задържан незабавно. За оскъдното ти мозъче го казах така, на майтап. Защото то никак не е оскъдно, сигурен съм, че още вчера си премислила всичко това. И си си спомнила такъв човек. Допускам даже, че са няколко. Нещо повече, сигурен съм, че си обсъждала ситуацията с Образцова, и то неведнъж, и тя също си е спомнила такива хора. И след това вие и двете сте мислили какво може да се очаква от тях. Припомняли сте си имената им, навиците, начина им на живот, стила им на разсъждение. Опитвали сте се да разберете кой от тях е способен да направи това, което е направил този Шегаджия, и кой не е. Отхвърлили сте някои. Други са останали под подозрение. И с целия този багаж ти седиш сега пред мен, гледаш ме невинно и ме питаш: „Та откъде мога да знам аз?“.

Той толкова сполучливо имитира интонацията й, че Настя не издържа и се разсмя, макар че никак не й беше весело.

— Виктор Алексеевич…

Но Гордеев я прекъсна със слабо движение на ръката.

— За какво те оставих аз, а? Не за да ти възлагам задачи. Разликата между нас сега е само една звезда, голямо момиче си, всичко знаеш и всичко умееш. Оставих те, за да ти дам съвет. Когато ви говорех за трупа на Старостенко, веднага по лицето ти видях всичко, за което щеше да разсъждаваш през следващите петнайсет минути. Искаш ли да ти кажа?

Настя мълчаливо кимна.

— Ти започна да мислиш, че някой иска да си разчисти сметките с теб и е захванал някаква игра, но в хода на играта е загинала жена. Макар алкохоличка и никому ненужна, макар и никой да не заплаче за нея — нали ценността на човешкия живот не се измерва с това. Тоест, за да отмъстят на теб, лично на теб, Анастасия Каменская, е платена такава цена. Излиза, че прекалено жестоко си обидила този Шегаджия. И че в края на краищата за смъртта на тази нещастница си виновна именно ти. Ако не си го била обидила, той не би тръгнал да отмъщава, ако не е тръгнал да отмъщава, Старостенко би била жива. Може работата да не е в теб, а в Татяна Образцова, но ти за всеки случай се чувстваш виновна. Прав ли съм?

Настя го погледна в очите и потрепери.

— Да, прав сте.

— Не се чуди толкова — меко се усмихна Колобок, — още не съм се научил да чета мислите ти, но пък съм изживял дълъг живот и съм насъбрал опит. Безброй ситуации е имало, в които съм се чувствал виновен. И понеже донякъде познавам трепетния ти характер, спокойно можех да предположа как и за какво ще разсъждаваш. Е, за този случай искам да ти дам съвет. Дори да се изясни, че Старостенко е загинала заради теб, не превръщай това в световна трагедия. Просто погледни ситуацията отстрани, издигни се над нея и ще видиш, че не ти си причината.

— А кой?

— Той. Човекът, който го е направил. Щом един човек е така скроен, че поставя своята обида в центъра на мирозданието и е готов да мъсти именно по този чудовищен начин, той мъсти по същия начин и със същата злоба на всички, които са го обиждали. Не задължително на теб и не само на теб. Ако не беше го обидила ти, щеше да го направи някой друг, защото душата му е прекалено ранима, самолюбието му е прекомерно високо, а егоизмът му надхвърля всякакви разумни граници. Такива хора се чувстват обидени по двайсет и пет пъти на ден и списъкът на личните им врагове ежедневно расте. Но той не може да си разчисти сметките с всички, защото враговете му са прекалено много. Затова избира някого, с когото по-лесно може да се справи. До когото му е по-лесно да се добере. Или просто когото животът е поставил пред очите му в момента. Цялата ситуация показва, че замисълът се е зародил у нашия Шегаджия случайно, а това означава, че ти просто си се случила пред погледа му в онзи момент. Вървял си е по „Калининския“… тоест по „Нови Арбат“… все не мога да свикна с тези преименувания… Вървял си е значи и изведнъж е видял тълпата и телевизионните камери. Спрял се е, погледнал е в монитора, а там — ти. И толкоз. От всяко положение е щял да мъсти — ако не на теб, на друг, защото така е устроен. И ако е трябвало да убие някого, за да изпълни замисъла си, пак е щял да убие, защото е злобна, отмъстителна гадина. А ти, малката, нямаш абсолютно никаква вина, задето той е такъв. Повярвай ми, не съм станал толкова умен отведнъж. И аз дълги години съм се тормозил и тревожил, когато съм имал чувството, че съм виновен за нечия смърт. И едва когато взех да остарявам, се научих да бъда логичен и да не търся вината си там, където я няма. Освен това все още не се знае на кого отмъщава тоя изрод — на теб или на Образцова. Така че тръгвай сега, Стасенка, помисли си за това, което ти казах, обясни го и на приятелката си Татяна, ако тя самата не го разбира. И мислете, момичета, мислете. Изчислявайте го, моделирайте го, търсете го. Засегната е нашата гордост, нашата професионална чест. Трябва да го намерите колкото може по-скоро и да му се направи един показен процес, та другите да не се опитват да проверяват колко сме умни.

Настя се върна в кабинета си и веднага намери Татяна на служебния й телефон. Тя не вдигна веднага и гласът й беше сух и някак отнесен. Вероятно в кабинета й имаше хора.

— Таня, аз съм. Може ли две думи?

— Една и половина — много официално отговори Татяна. — Има хора при мен.

— Убили са я — кратко съобщи Настя.

— Разбрах — също тъй кратко каза Татяна и затвори телефона.