Александра Маринина
Седмата жертва (51)

Каменская

Вкъщи на компютъра тя провери всички данни за четиримата, които бе подбрала през деня. Да, паметта й не я бе подвела — всички те бяха сега на свобода, двамата вече бяха освободени, а другите двама тя така и не бе успяла да закара до подсъдимата скамейка. И четиримата са били регистрирани някога в Москва, за сегашното им местопребиваване данните бяха непълни, просто не бе възниквала необходимост да се проверяват. Дълбоко в душата си Настя не вярваше, че някой от тях може да се окаже Шегаджията — твърде добре си спомняше всекиго от тази четворка и знаеше, че по особености на мисленето и характера си те, разбира се, бяха напълно способни да замислят и осъществят такава сложна гадост с много ходове, но същите тези особености на характерите им говореха, че е изключително малко вероятно да пожелаят да й отмъщават или да си разчистват сметките с нея. Всички те бяха разумни хора, с добър интелект, всички разбираха, че Настя си върши работата и в процеса на тази работа не е направила по отношение на тях нищо, което не биха заслужили. Не, тя не вярваше, че е някой от тях. И затова не се бе захванала да ги проверява, когато Гордеев първия път й нареди да го направи. Но след повторната заповед вече не можеше да не го стори. Какво пък, машината бе задействана, започнаха да ги разработват. Да видим какво ще излезе.

Тя изключи компютъра, седна във фотьойла и започна да преглежда пакета с видеокасетите, подарени й за Деня на милицията. Главата продължаваше да я боли, макар и не толкова силно, както сутринта, но неприятно и тягостно. Таблетката саридон не помогна и Настя си помисли, че е по-добре да не гледа непреведен филм, защото няма сили да се напряга и да възприема чуждата реч. Ще избере нещо, преведено на руски. Бързо сортира касетите по език, зачете анотациите и изведнъж потрепери като от токов удар. На една от кутиите й се наби в очи репродукция от картината на Бош „Божието око наблюдава извършването на седемте смъртни гряха“. Или й се стори? Но не, не можеше да има грешка, тя бе разглеждала тази кръгла картина много пъти, след като Ирочка си спомни за рибата, изяждаща човек. Настя доближи кутията до очите си и се зачете в набраната със ситен шрифт анотация: „… полицейско разследване на серия кървави убийства, извършени от маниак. Всяко убийство «наказва» жертвата за определен смъртен грях. В Библията са описани седем такива гряха…“ Такова е и заглавието на филма — „Седем“. Настя обърна кутията и видя списъка на греховете: Чревоугодие, Алчност, Леност, Високомерие, Гняв, Похотливост, Завист. По дяволите! Нима си има работа с точно такъв маниак?

Стоп, не бива да си правим прибързани изводи, нека видим какво имаме налице. Надежда Старостенко, бивша балерина, сега пропаднала пияница. Какъв е нейният грях, за който може да я е наказал Шегаджията? Вероятно похотливост. Сведенията, получени от Серьожа Зарубин, говорят за това достатъчно красноречиво. Генадий Лукин. Три пъти осъждан за хулиганство и грабежи. В списъка няма такива грехове. Няма да му припишем алчност я. Не, разбира се, извършените от него престъпления говорят по-скоро за глупост и избухливост — фраскаш по муцуната първия, който ти попадне подръка, и грабваш първото, което е лесно за крадене. Кой, кой е грехът на Лишея?

Настя скочи от фотьойла и пак включи компютъра. Отново прегледа сведенията за убийството на Лукин. Преди смъртта си вечерял обилно. А ето и списъка на ястията, който Серьожа Зарубин е съставил на око, след като е посетил ресторанта, където трийсет минути преди смъртта си е вечерял Лукин. Да, „вечерял обилно“ е меко казано. Ако не ставаше дума за покойник, би могло да се каже „натъпкал се е“. Изглежда, грехът на Лукин е чревоугодничеството. Но звучи нагласено, доста нагласено… Мигар може да се каже за бездомник, който събира остатъци от храна по кофите, че е чревоугодник? Глупости! Той постоянно е бил полугладен. Виж, убиецът явно го е провокирал, дал му е пари, завел го е в ресторанта, казал му е: „Яж каквото ти душа иска“. Душата на Лукин е поискала много, но нали го е поискала от вечен глад, а не от лакомия. Значи Шегаджията не е наказвал горкия Лишей, а само го е използвал за демонстрация на картинката, която толкова му е трябвала. Какъв гад! Ако беше честен маниак, който си е въобразил, че е палач и учител на човечеството, пак добре. Но да действаш така е цинизъм.

По-нататък какво? Валентин Казарян. Ако се вярва на това, което е разказала за него бившата му съпруга, тук става дума за горделивост и високомерие.

Серафима Антоновна? Алчност.

Какво остава? Леност, гняв и завист. Още поне три жертви, всяка от които ще демонстрира един от тези грехове. И нейната задача сега е да се постарае да разбере как и къде ще търси той хората, чрез чиято смърт ще демонстрира наказание за тези грехове. Как и къде Шегаджията ще решава задачата с търсенето на ленивия, гневливия и завистливия?

Но тук има още един момент: той е използвал символа на Бош, за да подскаже на Настя в какво се състои неговият замисъл. Гледал е този филм и е използвал неговата идея. Остава въпросът: защо? Защо го прави? След като е гледал филма, е разбрал, че идеята му е близка, и е решил да я осъществи в собствено изпълнение и на територията на Русия. До това място всичко е логично, макар и да намирисва на психопатология. Но защо оставя рибката и кукличката? Нали именно благодарение на този символ Настя обърна внимание на касетата с филма. Ако не беше той, Настя вероятно никога нямаше да съпостави характеристиките на убитите със списъка на седемте смъртни гряха. Той й го е подсказал. Защо?

Отговорът дойде от само себе си и беше толкова зашеметяващ, че не й се искаше да повярва в него. Шегаджията иска да я сплаши. Думите му, че се приближава, не са празни приказки. Ще има още две убийства — заради гнева и завистта, а после той ще убие и нея. Заради леността й. Та нали тя самата, идиотка такава, спомена за този свой недостатък в пряк ефир. Разбира се, в Библията ставаше дума за съвсем друг грях, греха на безделието, а никой не би могъл да нарече Настя Каменская безделница. Виж, че е ленива, две мнения няма, а Шегаджията вече показа, че няма намерение твърдо да следва духа на Библията, напълно са му достатъчни буквите. Та нали Генадий Лукин не е бил чревоугодник, а е умрял именно заради това, поточно, за да демонстрира този грях.

Оставаха само три убийства, две от които Настя ще види. А третото — вече не.

Обзе я такъв ужас, че тя скочи и запали всички лампи в жилището, дори в банята и в тоалетната. Незнайно защо й се струваше, че ако е много светло, страхът ще си отиде. Дано поне Льошка си дойде по-скоро, но днес той ще закъснее, още сутринта я предупреди. „Трябва да изгледам филма — каза си тя, — това ще ме разсее. И после, може да намеря в него някоя и друга идея“.

Настя постави касетата във видеото и седна във фотьойла, като се уви с топло карирано одеяло. Филмът „Седем“ й направи странно впечатление, сигурно защото тя не можеше и не можеше да погледне собствения си живот отстрани, да го види просто като художествено произведение. Каквото и да ставаше на екрана, тя го сравняваше с престъпленията на Шегаджията и със своите и на колегите си действия. Финалът на филма я удари като че с чук по главата: последната жертва на маниака беше самият той. Със собствените си действия той умишлено провокира полицая, като уби неговата млада бременна съпруга: убий ме, каза той, защото моят грях е завистта — аз завиждах на теб и на живота, който водиш. Какво пък, щом във филма седма жертва стана не страничен човек, а лице, „включено“ в ситуацията, напълно логично е във веригата от престъпления на Шегаджията седма жертва също да стане не някой от улицата, случайно намерен от убиеца, като например Лишея, а „включен“ човек. Кой е включен в процеса на търсенето на убиеца? Самият убиец и оперативните работници. Вариантът с убиеца е използван във филма. А в живота ролята на седмата жертва е подготвена за някого от служителите на милицията. За някого… Няма какво да се преструва, че това не я засяга. Не за някого, а за нея, за Настя.

Всичко съвпада. Шегаджията й обясни позицията си пределно ясно.