Александра Маринина
Седмата жертва (30)

Каменская

Настя и Татяна Образцова седяха в кабинета на следователя Олшански и чакаха заключението на експертите относно почерка и пръстовите отпечатъци на Шувалов. Те нито за секунда не се съмняваха, че експертизата ще покаже пълната идентичност на представените образци с онези, които бяха намерени на трите местопрестъпления. Но всички юристи са наясно, че оперативният работник може да е сигурен на двеста процента в каквото и да е, ала за получаване на разрешение за обиск са нужни доказателства, тоест без сведения, представени от експертите, не могат да разчитат, че ще им разрешат да проведат обиски у Шувалов, а без обиските не е възможно да се реши въпросът с оръжието.

— Странен човек е тоя — поклати глава Настя. — Оставя следите си навсякъде, дори не се опитва да ги замаскира някак. Пипа с голи ръце играчките, които подхвърля край труповете, пише бележки със собствената си ръка. На какво разчита?

— Разчита, че никой никога не би го заподозрян — вяло отговори Олшански. — Шейсет процента от всички престъпници мислят именно така, дори и вече да са имали някакви грехове. Ами тоя! Учен, професор, член на Съюза на художниците. На кого би хрумнало да го подозира?

— И пак е странно — тихо се обади Татяна. — Ако се опитва да ми отмъсти за сина си, значи не ме е забравил. Защо тогава разчита, че аз съм го забравила? По принцип би трябвало да разбира, че ще бъде първият, върху когото ще падне подозрението. Защо тогава е толкова непредпазлив? Не ми го побира умът.

— Умна си, Татяна Григоревна — изхъмка Олшански. — Всъщност той правилно е преценил нещата, нали отначало не се сети за него? Вдигнахме милицията в цялата страна накрак, издирвахме твоя Горшков, а Шувалов през това време е хихикал и си е търсил новите жертви. И сега обикаля тъмни местенца, готви се за поредното убийство. Съпругата на Коля Селуянов го е преследвала два дни, видяла е с очите си как твоят Шувалов след работа ходи по гари и големи пазари. Там вечер се събират цели тълпи дрипльовци. Докато ние тук спазваме законността, той ще ни сервира четвърти труп. Но какво да се прави? — Той картинно разпери ръце. — Между другото, за законността. С какви пари вашият героичен Селуянов смята да си поправя колата? Между другото, и колата на Шувалов.

Настя се разсмя. Разбираше какво има предвид следователят. Оперативните работници честичко фалшифицират съобщения, направени уж от платената агентура, получават пари, които да предадат на източника, предоставил ценната информация, и ги харчат за оперативни нужди. Защото законът не предвижда възстановяване на щети на милиционер — дори да са получени заради разкриване на престъпление. Законът вероятно предполага, че всички престъпления се разкриват изключително от хора, седящи зад бюро, с честни физиономии и ясни, незамътени от лъжа очи, а подобен начин на действие не изисква никакви допълнителни финансови операции.

— Не се тревожете, Константин Михайлович, Коля има предвид един автосервиз, където ще му свършат работата без пари заради красивите му очи.

— Какво искаш да кажеш, че приятелчето ти взема подкупи от престъпни елементи ли? — насмешливо примижа следователят. — Не е хубаво, Каменская, не е почтено това.

— Не говорете така, какви ти подкупи! Синът на собственика на този сервиз се е свързал с лоши момчета, едва не се е накиснал в престъпление — тъкмо Коля го е измъкнал навреме от тази компания. Е, и сега таткото се смята задължен за цял живот. Константин Михайлович, ама къде са вашите експерти? Изчерпа ни се търпението да ги чакаме.

— Ще чакаш. Ето, Татяна Григоревна си седи кротко, вземи пример от нея. А ти вечно имаш шило в едно пикантно място. По-добре дай заедно да помислим какво знаем за Шувалов и какво можем да очакваме от него. Че е нагъл и самоуверен — това вече е ясно. Оставя пръстовите си отпечатъци, пише бележки със собствената си ръка, тоест убеден е абсолютно и безпрекословно, че никога няма да се доберем до него. Какво друго?

— Злопаметен е — намеси се Татяна. — И предприемчив. Малко е вероятно да ме е видял по телевизията случайно или по същото време да е минавал наблизо и да е успял бързо да се ориентира, да измисли цял план, да намери Надежда Старостенко, да се договори с нея и да приготви плакатчето. Всичко е било направено предварително, а това означава, че той е знаел за телевизионния мост. През тези четири години аз успях два пъти да си сменя местожителството — първо напуснах Питер и живях у Стасов в Черьомушки, после се преместихме. Но той пак ме е намерил. Или има връзки, или е много предприемчив и изобретателен в търсенето на информация. Мозъкът му е качествен. И в този случай е почти невероятно да е душевноболен. Прекалено пресметлив е.

— Приема се — одобрително кимна следователят. — Каменская, защо мълчиш? Никакви идеи ли нямаш? Друга те познавам аз.

Настя замислено въртеше в ръце сребърно ножче за разрязване на хартия с изящно ангелче на дръжката. Беше взела ножчето от бюрото на Олшански и докато седяха в този кабинет, вече пет пъти бе чула предупреждението му „да не повреди подаръка от любимата съпруга“.

— Той е достатъчно заможен, за да оставя при труповете пари за погребение. Хиляда и двеста долара са значителна сума, много пари за един държавен служител — бавно каза тя. — Вижте какво се получава: според сведения, които успяхме да получим, през последните години той е продал свои картини срещу обща сума около десет хиляди долара. Това са продажбите, които са фиксирани официално. Да речем, че е продал за още около пет хиляди не чрез галерии, а лично. През същите тези години е погребал трима души от семейството си и по наши сведения ги е погребал доста скъпо. Таня, какво каза твоят човек, когото ти помоли да оцени паметника на Волковото гробище?

— Настя е права, Константин Михайлович, помолих един питерски специалист да погледне паметника на гроба на съпругата и децата на Шувалов и той каза, че несъмнено паметникът е изработен от арменски майстори от много рядък камък, който може да се намери само в Армения. Паметникът тежи повече от тон. За такава работа вземат най-малко пет-шест хиляди долара, а и транспортирането и митата излизат скъпо, да не говорим за поставянето. Общо за всичко се получава не по-малко от осем хиляди долара.

— Да продължим със сметките — взе думата Настя. — Извинявайте, че говоря все за пари, но парите са числа, а на мен ми е някак по-лесно с числата, не съм силна в психологията. Та значи интензивността в продажбите на картините на господин Шувалов от година на година пада и той, като здравомислещ човек, не може да не разбира, че не разполага с толкова много бляскави перспективи. Специалистите казват, че все още, макар и по-малко, се търсят неговите произведения, създадени преди трагедията, случила се с неговото семейство. Но онова, което е сътворил след трагедията е било посрещнато много зле от критиката и Виктор Петрович не излага тези творби. С други думи, предстои му да живее изключително от средствата, спечелени от продажбите на старите запаси, но търсенето им, както вече казах, непрекъснато намалява. Вярно, търсенето е нещо непостоянно, особено на произведения на изкуството — днес го няма, но утре го има, и то не просто го има, а творбите буквално се разграбват. Всички ние знаем, че това се случва, но също така знаем, че в никакъв случай не може да се разчита на това. Защото може и да не се случи. Защо ви говоря толкова надълго по този въпрос ли?

— Да, Каменская, защо? — подзе следователят, който, докато слушаше разсъжденията й, нещо бързо си записваше. — Обясни ни, бъди така добра.

— Ще бъда така добра — поусмихна се Настя. — Пресметнато грубо, освен държавната заплата, Виктор Петрович Шувалов е спечелил петнайсет хиляди долара, от които поне осем е похарчил за паметника, още две-три — за организирането на погребението и панихидата на трима души, по този начин му остават, за да живее, не повече от пет хиляди — без каквато и да било увереност, че някога ще получи нови допълнителни доходи. Имал е ателие в Петербург, но не собствено, държавата му го е предоставила вследствие ходатайството на Съюза на художниците през седемдесет и седма година. Той е върнал ателието на държавата. Имал е и апартамент, в който са живеели жена му и дъщеря му, но апартаментът е бил приватизиран на името на жена му. Както е известно, той е смятал да го продаде, за да раздели парите между всички наследници — жена му е оставила родители, сестра и брат. Но сестрата на покойната му съпруга много е харесала този апартамент, а за да може да встъпи във владение, е била нужна толкова дълга процедура и такова количество документи и прехвърляния, че Шувалов е махнал с ръка и е казал, че за нищо не претендира. Тоест Шувалов, общо взето, няма на какво да разчита, не го очакват никакви луди дивиденти. В скоби ще отбележа, че той работи в университета само на половин щат, тоест заплатата му не е кой знае каква. Всичко, на което може да разчита твърдо, е евентуална продажба на колата. Неговата тойота е произведена през деветдесет и втора година, цената на нова е двайсетина хиляди, а за шестгодишна, каквато е неговата сега — най-много десет. По-просто казано, материалното положение на господин Шувалов в момента съвсем не е бедствено, но той не може да си позволи и разточителство. И в такава ситуация той просто така, за едното нищо, хвърля на вятъра хиляда и двеста долара за погребения на хора, които самият той е убил. Изключително за да ги „разкраси“ и да хвърли прах в очите на Татяна. Ако сте съгласни с моята аритметика, ще трябва да приемем един от двата извода.

— Все пак той е луд — кимна Олшански. — Един психически здрав човек не би пилял парите си така. Но това противоречи на картината, която нарисувахме. Този извод ли имаше предвид?

— Този. Има и втори вариант, който не противоречи на общата картина. Той не е луд, но има и някакъв друг източник на доходи. Най-вероятно криминален, защото за официалния живот на Виктор Петрович Шувалов ние проучихме всичко.

— Нима все пак наркотици? — каза Татяна. — Тогава как ли не го разследвахме и нищо не открихме. Значи не сме догледали нещо. Останал му е каналът, който е използвала жена му, и той печели от него. Какъв хитрец! Хем колко се старахме преди четири години, само дето бельото му не душихме… Стоп! Пак не се получава. Ако се занимава с наркотици, той не би се захванал с отмъщения. Това е, първо, нелогично, и второ — опасно. Нали вече се разбрахме, че не е идиот.

— Дайте да започнем отначало — въздъхна Константин Михайлович. — Татяна Григоревна, ти си права, нещо сме сбъркали с логиката си.

Но не успяха да започнат отначало, защото експертите се обадиха на Олшански. Той дълго слуша какво му говореха по телефона, без да реагира с думи, после премести поглед към Татяна и Настя.

— Това беше, момичета, пристигнахме там, откъдето бяхме тръгнали. Пръстовите отпечатъци по играчките не са негови. И почеркът в бележките не е. Е, сега вече наистина трябва да започнем отначало.

— Как така не са негови? — прошепна Настя. — Не може да бъде. Как така?

— Как, как… Не знам как — сърдито отвърна Олшански. — Ами така. Мислете, красавици, как може да бъде. Пак ли нещо сме сбъркали?

За няколко секунди се възцари тишина, после Татяна вдигна глава и тропна с юмруче по масата.

— Той е още по-хитър, отколкото смятахме. Ние смятахме, че е нагъл и самонадеян, а всъщност е хитър и предвидлив. Има възможност да получава нечии пръстови отпечатъци по играчките, има и човек, който пише вместо него тези бележки. Може да е съучастник, който му помага съзнателно, но по-вероятно е да е човек, който дори не се досеща, че го използват. Спомнете си как е използвал Надка Танцьорката. Стилът е същият.

— Добре — оживи се следователят, — това ми харесва. Такава ситуация наистина усложнява разследването, но пък не противоречи на всичко, което знаем. Трябва да търсим оръжието. Ако всичко е така, както каза Татяна, той може да използва и чуждо оръжие, но при всяко положение това оръжие се намира някъде и Шувалов всеки път го взема, преди да тръгне за убийството, а после го връща на мястото му.

— Малко е вероятно — усъмни се Настя. — Това е много рисковано, собственикът може всеки момент да се поинтересува от пистолета си и изведнъж да се окаже, че него или го няма, или мирише на барут. Нали се разбрахме да смятаме, че Шувалов е предвидлив и предпазлив.

Олшански и Татяна се съгласиха с това съображение. Но това съгласие не помогна за търсенето на оръжието. Изводите на експертите правеха абсолютно невъзможно получаването на разрешение за обиск.