Александра Маринина
Седмата жертва (65)

Каменская

— Терехини ли? — недоверчиво попита Константин Михайлович Олшански. — Откъде си сигурна, че са те?

— Защото тогава за тях писаха много вестници. И това беше единственият случай, който се оказа публично свързан с моето име. Никога повече името ми не се е мяркало в пресата — поясни Настя. — Ако той иска да убие инвалид, когото аз познавам лично, този инвалид може да е само някой от семейство Терехини.

— Е, добре, да допуснем — кимна следователят. — Да допуснем, че си права. Ами седемте смъртни гряха, с които ми мътеше главата? Къде се дянаха смъртните грехове?

— Разбирате ли, Константин Михайлович, този Шегаджия има странни приумици — той иска да го заловя именно аз, но при това да докажа своята интелектуална състоятелност. Бош е бил измамен ход. Шегаджията се е опитал да ме заблуди, да ме вкара в задънена улица. По-просто казано, да ме провери за въшки. Много заплетено ли се изразявам?

— Абе — измънка той и оправи очилата си, — би могла да се постараеш да говориш по-ясно. Почакай малко, трябва да звънна на криминалистите.

Олшански вдигна слушалката, за да се обади на експерта, когото преди половин час бе помолил да прегледа донесената от Настя кутийка от лепенки.

— Още не е готов — избъбри недоволно, когато завърши разговора. — Обещава за след двайсет минути. През това време ти говори.

— Най-общо казано, Шегаджията е вманиачен по идеята смъртта да настъпва тогава, когато човекът сам я пожелае. Вероятно я е пожелал за себе си, но при това е имал още една цел: всички ние да научим за неговата идеология. Не да ни я обясни шепнешком, а да я изкрещи с цяло гърло. Не знам защо в качеството на марионетка е избрал именно мен. Когато го заловим, ще можете да го попитате за това. Но първо е искал да се убеди, че аз съм достоен противник и може да играе тези игри с мен. Изобщо не е бил сигурен, че ще схвана символа на Бош и че в ръцете ми ще попадне филмът „Седем“. Но не е и държал да бъде сигурен, разбирате ли?

— Не, не разбирам — ядоса се Олшански. — Бъди така добра да се изразяваш по-ясно.

— В онова телевизионно предаване стана дума, че знам пет чужди езика. Каква може да бъде реакцията му? Аха, много си била образована значи? Е, ако наистина е така, тогава — освен своята милиционерска наука — трябва да имаш огромен обем от знания, трябва да познаваш литературата, историята, живописта, философията, географията и така нататък. Ако познаваш живописта, ще разбереш за Бош, ако ли не, значи само се мислиш за много образована. По-нататък. В предаването казах, че човечеството не може да изобрети нищо в психологическо отношение, защото всичко вече е изобретявано някога, и то по много пъти. Не е възможно да се извърши престъпление, каквото никога не е било извършвано. То може да бъде оригинално по техническото си изпълнение, но по мотивация ще бъде старо като света. Какво може да се каже в отговор на това? Аха, много си била умна бе! Но ако наистина мислиш по този начин, а не го изрече ей така, за по-ефектно, тогава трябва и да действаш в съответствие с тази заявка. Трябва да четеш много криминални романи и да гледаш филми за престъпления, за да имаш пълния списък на възможните мотиви и психологически изкривявания. Значи непременно ще гледаш филма „Седем“, а може вече да си го гледала. Това е много известен филм, всички познавачи на жанра са го гледали. А ако не си запозната с този филм, значи просто говориш неща, които не мислиш. А щом си необразована бъбривка, разбира се, няма да ме заловиш, но аз не го и искам. Аз държа да ме залови достоен противник, от когото не е срамота да изгубя играта. Ако успееш да ме заловиш, ако се окажеш такава, каквато изглеждаш, тогава съм готов да ти се оставя. Ето така е разсъждавал. Ние с Льошка снощи много мислихме, мъчихме се да разберем защо Шегаджията съзнателно е поставил толкова много условия, при всяко от които можеше да стане провал. Аз да не се сетя за Бош, да не гледам филма и така нататък. И стигнахме до извода, че това трябва да направи някой от моето обкръжение, който има възможност да проконтролира ситуацията. Затова днес отидох при Ирина — да я питам откъде познава живописта на Бош, сама ли я е открила, или някой й е подсказал. А сега мисля, че за Шегаджията не е задължително да бъде в моето обкръжение и да контролира ситуацията, защото ситуацията се контролира сама, разбирате ли? Ако аз съм достойният противник, ще го заловя, а ако не съм — той не иска да го заловят. Ще се укроти за известно време и ще измисли някаква друга комбинация, ще си избере нова марионетка и ще я проверява за въшки. Тоест, исках да кажа — за интелект. Той е фанатизиран по идеята си и ще я прилага в живота, каквото и да му струва това. В този смисъл съседът на Ирка напълно подхожда за тази роля, не мислите ли? Той е знаел за телевизионния мост няколко дни предварително: беше у Стасов, когато ние с Татяна обсъждахме как и какво ще говорим. По време на предаването не си е бил вкъщи, така твърди Ира. Постоянно в разговор употребява обръщението „скъпа“, както и в своите бележки. Държи се дистанцирано от съседите си, не ги допуска в живота си, не си разказва биографията, не показва стаите в жилището си. Те дори не знаят фамилното му име!

Телефонът иззвъня и прекъсна монолога й. Олшански мълчаливо изслуша това, което му казаха, и се намръщи.

— Благодаря. — И затвори телефона. — Не е той.

Настя не повярва на ушите си.

— Как така не е той? Сигурно ли е?

— Експертите понякога грешат, вярно — позасмя се Олшански, — но не и по такива елементарни въпроси. По кутийката няма отпечатъци от пръстите на Шегаджията.

Пак провал… Е, докога? От яд й се доплака. Безсънната нощ си казваше своето, а и краката я боляха нетърпимо. А може би те все пак са сбъркали?

— Почакайте, Константин Михайлович, спомняте ли си как разсъждавахме за Шувалов? Че е убивал наркоманите лично, а за другите убийства е наел човек, който е пишел бележките със своя почерк и е оставял отпечатъците си по фигурките. Ами ако Шегаджията е постъпил именно така? Може и да не е наемал никого, а да е правил всичко сам: сам да е убивал, но да е оставял на местопрестъплението бележки, написани от чужда ръка, и фигурки с предварително получени чужди отпечатъци? Тогава никакви експертизи не са опасни за него.

Следователят неодобрително поклати глава и погледна Настя с укор.

— Слушай, Каменская, ти май прекалено усложняваш нещата. Прекалено заплетен сценарий ми описа, а слабите места в него са повече от логичните връзки. Между другото, ти така и не ми обясни за греховете.

— За греховете всичко е просто — вяло отвърна Настя. Изведнъж изпита такава умора, че дори й беше трудно да говори. — Ако аз гледам филма и видя на кутията илюстрацията от Бош, не може да не обърна внимание на списъка на седемте смъртни гряха. Ако съм по-глупава, отколкото му се иска на Шегаджията, ще започна да търся тези грехове у всяка от вече падналите жертви и ще мисля, че следващите убийства също ще бъдат свързани с греховете. Ще започна да предвиждам предполагаемите бъдещи потърпевши и ще тръгна по неверен път, на който вече със сигурност няма да заловя Шегаджията. Ако пък се окажа по-умна и отговарям на изискванията му, ще се сетя, че работата е друга. Той нарочно убива момчето със синдрома на Даун, за да ми покаже, че греховете нямат отношение към жертвите му. Постоянно, ми подхвърля лъжливи примамки и гледа дали съм се хванала на въдицата или не. А аз всеки път се хващах. Имам чувството, че Шегаджията постоянно ме изпитва. Константин Михайлович, може ли да си тръгвам? Вече нямам сили.

— Ще потърпиш — отговори Олшански, както обикновено, без да се старае да бъде излишно учтив. — Къде е Коротков?

— Сигурно е на работа. Той всяка събота идва на работа. Както и в неделя.

— Хммм — измуча той, загледан някъде в пространството, — добре, Каменская, да направим равносметка. Казваш, че Шегаджията е вманиачен по идеята за своевременната смърт?

— Така ми се струва — предпазливо отговори Настя.

Тя вече изобщо не смееше да настоява за каквото и да било, защото постоянно излизаше, че греши.

— Казваш, че сега се е насочил към семейство Терехини?

— Така ми се струва — повтори тя. — Но може и да греша. Може да има и други инвалиди, които познавам, но още не съм си ги спомнила.

— Казваш, че съседът на Татяна Образцова е подозрителен?

— Така ми се стори.

— Ох, мама му стара, колко предпазливо се изразяваш, Каменская! Отпусни се, не си на разпит.

— Но все пак съм в кабинета на следовател — слабо се усмихна Настя.

— Е, щом съм следовател, тогава нека твоето приятелче Коротков да получи от мен задача и да осигури бързото й изпълнение.

Задачата, която следователят Олшански постави на отдела за тежки престъпления, беше формулирана пределно ясно.

1.Да се осигури денонощна охрана на семейство Терехини: Ирина и Наталия, живущи на… Олга и Павел, намиращи се в болницата на адрес…

2.Подполковник Каменская да представи изчерпателен списък на лицата, които познава лично и които имат физически недъзи или тежки соматични заболявания, причинили трайна загуба на трудоспособност.

3.Да се събере информация за обитателя на апартамент… в блок номер… на улица… Да се изяснят паспортните данни, професията, източниците на доходи, да се провери доколко има отношение към убийствата на Старостенко, Лукин, Казарян, Фирсова…

4.Да се проверят средствата за масова информация на тема участници в дискусии по следните проблеми: погребения, държавна подкрепа за инвалидите и хората на преклонна възраст, самоубийства, евтаназия.