Александра Маринина
Седмата жертва (64)

Убиецът

Подготвях се дълго и грижливо. За замисления от мен спектакъл бяха нужни статисти и един главен изпълнител. Подбирах статистите, като събирах информация от най-различни източници, както и просто разхождайки се из града. За това отидоха месеци, но в резултат уловът се оказа доста добър. В мрежите попадаха и конкретни хора — като Светлана, чиято трагедия аз наблюдавах с очите си в Испания, когато почивах там миналата година (между другото, оттам си донесох и керамичните рибки — видях ги в едно магазинче за сувенири и купих десет, защото много ми харесаха), и старата Фирсова, и други случайни хора. Например намерих няколко души със синдрома на Даун и чрез обикновени наблюдения научих къде живеят. Помотах се из гарите и разбрах, че нужните за моя план бездомници мога да намеря всеки момент без проблеми — и мъже, и жени, на всякаква възраст и от всякакъв вид. Разходките из града ми дадоха много полезни знания, в частност и за алкохолиците, които бяха безброй в районите със старо застрояване. Трябваха ми и алкохолици. В моите мрежи попаднаха и съвсем непредвидени хора, но аз реших да не ги пренебрегвам: можеха да ми потрябват. Такъв беше например Казарян — информация за него получих, когато обикалях из Подмосковието, за да търся местата с по-висока концентрация на алкохолици и бездомници. Защо се заинтересувах от покрайнините ли? Аз предвидливо се запасявах с различни варианти, защото не знаех кой ще бъде моят главен изпълнител. Когато го избера, тогава ще стане ясно кои статисти от дългия си списък ще въведа в спектакъла.

По-сложно беше търсенето на човек за главната роля. Човек не може да го намери, като се разхожда из Москва. Не може също открито да прави справки. Но има едно забележително явление: медиите. В продължение на няколко месеца аз редовно, всеки ден без изключение, гледах предавания с криминални новини, в тях често даваха интервюта служители от следствието и милицията. Вглеждах се в тях, вслушвах се в думите им, разсъждавах за смисъла на тези думи, следях техните мимики и жестове, търсейки човека, който би могъл достойно да изиграе главната роля в моя спектакъл. Четях във вестниците и списанията материали за престъпления с все същата цел — да открия него, достойния. Понякога намирах напълно подходящи кандидати, явно умни, с хитри очи, с добре поставена и доста осмислена речева култура. В края на краищата в моя списък на претендентите за главната роля влязоха дванайсет души, след дълго мислене и преценяване останаха само двама и трябваше да реша на кого от двамата да заложа. Единият от тях беше следовател с огромен стаж, другият работеше в милицията, в отдела за тежки престъпления, и ми направи впечатление на оригинална личност. Погрижих се да помисля как да събера за всекиго от тях допълнителна информация, която би ми позволила да взема окончателното си решение.

И не щеш ли…