Александра Маринина
Седмата жертва (5)

Каменская

— И тъй, опитът да станеш телевизионна звезда не се увенча с успех — мрачно констатира Чистяков, когато й отвори вратата. — Изяснихте ли какви бяха тия фокуси?

— И да, и не — въздъхна Настя. — Ако ми дадеш да хапна нещо, ще ти разкажа.

Но започна да разказва, без да чака вечерята. Беше й нужен един трезв поглед към ситуацията, поглед, непомътнен от внезапната уплаха и последвалите я ярост и омраза към сополанкото, пожелал за три минути да спечели сто долара.

Сополанкото с литературното име Ваня Жуков^[1] им бе разказал история, трудна за вярване, но те не намираха никакви други правдоподобни обяснения. Разхождал се по „Нови Арбат“, а по-просто казано — шляел се, понеже си нямал друга работа, убивал времето. Събота, не били на училище, а уроците можел да си научи и утре. Колкото и да е странно, Ваня Жуков се стараел редовно да си учи уроците и в училище далеч не бил от изоставащите, поне така твърдяха родителите му. Та значи разхождал се той, изял един сладолед, после си позволил бутилчица бира с хамбургер на чист въздух под прохладното октомврийско слънчице и не щеш ли, при него дошла някаква лелка с неопределен вид и възраст. И му предложила да спечели сто долара за нищо. Ееей там се е събрала тълпа, виждаш ли? Телевизионно предаване. Трябва да вземеш ей това картонче, да се провреш през тълпата по-близо до камерите и да го вдигнеш над главата си, та всички да го видят по телевизията. Нищо друго не се иска от теб.

Представяте ли си какво са сто долара за петнайсетгодишен хлапак? По днешния курс това е месечната заплата на Настя. Хиляда и петстотин, обърнати в рубли. Тя, подполковник от милицията с висше образование и шестнайсетгодишен стаж, старши оперативен работник, получава толкова за един месец работа, свързана, между другото, с риск за живота. А на него му ги дават за пет минути — и без никакъв риск. Естествено Ваня се съгласил — намерете в Москва, че и в цяла Русия хлапе, което не би се съгласило. Ама на картона били написани страшни думи? Че това са само думи, не е като да заложиш взрив на гара. Човек казва или пише какво ли не. А стоте долара — ето ги, в пръстите на лелката, шумолят на вятъра, можеш да ги пипнеш, можеш да ги направиш свои и да ги прибереш в собствения си джоб.

— А защо казваш, че лелката е била с неопределен вид и възраст? — внимателно попита Алексей, като изслуша разказа й.

— Защото нашият Ванятка е още малък, за да определи правилно възрастта на една жена. Съдейки по неговото описание, дамата не е била преуспяваща, изглеждала доста мърлява и опърпана. И зъбите й не били в ред, много от тях липсвали. Значи най-вероятно е скитница или алкохоличка. Такава жена и на двайсет и осем може да изглежда като на петдесет — обясни Настя.

— Откъде тогава може да има сто долара? — смая се Льоша.

— Знам ли. Или тоя вагабонтин Ванка лъже, или това не са били нейни пари, била е само посредник. Зад това плакатче стои трети човек. И точно това най-много ме плаши. По-добре да се окаже, че Жуков лъже. Разбираш ли, Льоша, в джоба му наистина имаше сто долара. Откъде ги е взел? Родителите му ни уверяваха, че той никога не е имал толкова пари, разбира се, давали му джобни, но не толкова. Ако не е имало никаква лелка, трябва да разберем откъде хлапакът има парите. Льош, аз сигурно съм абсолютно аморално същество, но ми се ще да се окаже, че ги е откраднал или ги е спечелил от някаква лотария, или пък ги е получил за криминална услуга. Тогава със сигурност ще знам, че не е имало никаква жена, и ще заспя спокойно. Защото, ако е имало жена, която е дала на Ванка сто долара, това означава, че онзи, третият, е сериозна личност. Сто долара на хлапака, още някакви пари — на лелката за посредничеството, и всичко това за какво? За да уплаши две жени, които работят в милицията. Просто да ги уплаши. Да си направи шега, тъй да се каже. В случая резултатът не си струва парите. И изводите, които се натрапват от това, никак не ме радват.

— Добре, дай да разгледаме изводите — с готовност кимна Алексей. — Първо, този шегаджия е чалнат милионер. Обича шегичките, впрочем хуморът му е възчерен, но без последствия. А пари има много, изобщо не ги брои. Такъв извод задоволява ли те?

— Такъв ме задоволява — съгласи се Настя. — Може ли да си досипя малко?

— Може.

Тя си взе още карфиол, известно време замислено се взира в самотното кюфте в тигана, после внимателно отряза с вилицата точно половината и веднага я лапна.

— По братски — обясни тя и си седна на мястото. — Не съм някаква… честна съм, а между другото можех да изям цялото кюфте, когато не ме гледаш.

Чистяков се позасмя, посегна към котлона, взе тигана и сложи в чинията на жена си останалата половинка кюфте.

— Яж, честна моя, в хладилника има пълна паница кайма, мога да изпържа още. Вторият извод ми е ясен и така. Резултатът очевидно е значително по-голям, отколкото си представяте вие с Татяна. Имаш ли трети извод?

— Трети нямам. Вторият се раздвоява на въпросите: коя от нас двете е този резултат, Таня или аз?

— А ти коя предпочиташ да е?

Настя въздъхна. Какво предпочита тя? Тя би искала всичко това да се окаже шега на чалнат идиот милионер. Но ако не е… Коя от тях е искал да уплаши?

Тя мълчаливо изми чиниите, премести стола си до прозореца и седна, като подпря лакти на перваза. Вече беше съвсем тъмно и навън сякаш бе късна нощ, а не съботна вечер, дори колите незнайно защо бяха малко. Усещането беше, сякаш Москва бе замряла, притихнала, уплашено чакаща нещо. Впрочем нищо чудно — при сегашната ситуация не се знаеше какво ще се случи не само утре, но и след час. С пускането на телевизора днес никой не може да бъде сигурен, че няма да чуе някаква зашеметяваща новина — например забрана на твърдата валута или покачване на курса на долара на ново невиждано ниво. Или че нещо лошо се е случило с президента. Казват, че напоследък бил сериозно болен. Ако днес бъдат обявени избори за нов президент, ще се развихри такава бъркотия, че всички изобщо ще забравят за клетата икономика. Я стига бе, каква ти криза, когато трябва да се грабне властта? А хората трябва да живеят, да разпределят някак оскъдния си бюджет, та да изкарат до заплата, трябва да вземат някакви жизненоважни решения, а как да ги вземат, когато не се знае какво ще стане след един час? Всички са се притаили, изпокрили са се в дупчиците си и чакат.

Чака и тя, Настя Каменская. Защото още не може да отгатне къде ще срещне смъртта.