Александра Маринина
Седмата жертва (40)

Селуянов

Наближаваше Денят на милицията. Кой знае защо, Коля обичаше този празник повече от всички други. В отдела перманентно се съвещаваха на тема: как на 10 ноември да поздравят Колобок, та на началника да му стане приятно, как в болницата при него да отидат едновременно колкото може повече служители, и при това Гордеев да не им трие сол на главата, задето целият отдел не работи, а се занимава с глупости. Освен това всички прекрасно знаеха, че Колобок не прави разлика между празничните и делничните дни и разпитва при всички случаи еднакво придирчиво. Затова при съставянето на делегацията от поздравяващи трябваше да предвидят и този тактически важен момент. В болницата трябва да отидат само онези, които имат с какво да се отчетат. При това числеността на делегацията не бива да бъде твърде малка, защото е трудно да измамиш Колобок, той веднага ще се сети, че са се явили само „отличниците“.

— Коля, ти ще оглавиш церемонията — нареди Коротков. — При теб деветимата наркомани се разкриха, в момента ти си нашият герой.

— Но не бях аз — размаха ръце Селуянов. — Аска намери извършителя. Трябва да лъжа Колобок, така ли? Ами че той ще ме попита как сме провели разработката.

— Ще излъжеш нещо, да не си малък — отсече Юрий. — Не можем да пуснем при него Аска я, при нея с Шегаджията имаме пълен провал. Нашата подполковничка миналия път си тръгна от Колобок кажи-речи разплакана, направил я е на бъз и коприва.

Тези и подобни на тях разговори се водеха вече трети ден. Всички служители обичаха Колобок и искаха да му честитят празника, но и всички до един се страхуваха от „разбора на полетите“. Впрочем „страхуваха се“ беше слабо казано. „Разбор на полетите“ се правеше ежедневно на оперативните съвещания, всички бяха свикнали с тях и ги приемаха като нещо разбиращо се от само себе си, така работеха всички служби в милицията. Но едно е да ти четат конско в кабинета в обикновен делничен ден и съвсем друго — в болницата, където отиваш с цветя, подаръци, най-добри пожелания и празнично настроение. То е като да вземаш всеки ден с мръщене и пъшкане горчиво лекарство, понеже знаеш, че това е необходимо и неизбежно, но когато ти дадат паста и в първата хапка откриеш същото горчиво лекарство, се чувстваш оскърбен и измамен. Никой не искаше да се чувства оскърбен и измамен в празничния ден. Защото е трудно да си представиш детектив, на когото всичко да му е в пълен ред при разработваните случаи. Това е невъзможно и никога не може да бъде възможно. Такава е аксиомата тук.

Селуянов изпитваше някакво дразнещо чувство — нещо като вина пред Настя Каменская. Тя търсеше своя престъпник, а намери съвсем друг, за издирването на когото щеше да се отчете той, Селуянов. Е, Николай ще се отчете, а Настя ще продължава да се мъчи със своя любител на маргинализирани хора. Той искрено искаше да помогне някак, но не знаеше как. Единственото, което можеше да направи, беше да се опита да изясни до последната подробност всичко около Шувалов. Ами ако се окаже, че той е убивал не само наркомани? Та нали има мотив, има, не е забравил той милиционерите, погубили сина му, не е забравил следователя Образцова. Или я е забравил? Не, не я е забравил, цялата вечер след арестуването му Костя Олшански го разпитва по този въпрос.

Както тичаше, Николай внезапно и рязко спря. Да, Олшански го разпитва, но нали Шувалов нищо не си е признал. Той се е съгласявал само с всичко, свързано с оръжието, но не е казал нито дума повече. Разбира се, Олшански му е задавал въпроси за следователя Образцова и за подробности около гибелта на сина му и Шувалов е отговарял на тях спокойно и обстойно, но нито веднъж не е показал, че изпитва към Татяна някакви особени чувства. Казал е точно толкова, колкото би казал всеки изгубил сина си баща на негово място.

Абсолютно очевидно е, че Виктор Петрович Шувалов е престъпник хладнокръвен и предвидлив, пресметлив и опасен. Олшански го задържа за седемдесет и два часа по подозрение в убийствата на бездомниците и изпрати оръжието за експертиза. Експертизата показа, че бездомниците не са били убити с този пистолет, и Шувалов скоро щеше да бъде освободен, тъй като законът не предвижда лишаване от свобода само заради незаконно притежание на оръжие. Именно в този момент изплува информацията на Аска за пистолета, който си купил и дянал неизвестно къде първият от убитите наркомани, а дойде и заключението от гилзогеката: следите по изстреляните гилзи, получени по време на контролната стрелба с иззетия пистолет „Ческа Збройовка“, са идентични със следите по гилзите, намерени близо до труповете на наркоманите. Делото за убийствата на наркоманите се бе водило от друг следовател, именно той издаде ново постановление за задържане на Шувалов. За още три денонощия. А после ще видим.

Сега с Виктор Петрович се занимаваше следователят Пашутин — свадлив дядка, който бе започнал да работи май едва ли не по Сталиново време, с една дума, толкова отдавна, че хората дори и не живеят толкова дълго. Пашутин яростно мразеше демократичните промени и всички адвокати, взети заедно, и потреперваше от думите „оправдателна присъда“. Не знаеше жал към престъпниците и дори май не беше способен на обикновено човешко съчувствие. Но трябваше да му се признае, че бе необикновено педантичен. Беше безполезно да се подхвърлят на Пашутин каквито и да било съмнения от рода на „а може да не е той“, такива съмнения му бяха чужди, за сметка на това можеше да му се позвъни дори посреднощ с предложения като: „А защо не пробваме да го свържем с други престъпления?“. Никой не разбираше защо Пашутин още не се е пенсионирал, но всички бяха единодушни, че при днешната ситуация още един човек няма да бъде излишен, особено квалифициран кадър като него. По-добре да е свадлив и страдащ от обвинителен уклон стар следовател, който знае наизуст и официалното законодателство, и реалната практика, отколкото млад, неопитен абсолвент, който още не умее да работи и което е най-лошото — не иска да се учи. Дали защото смята, че е достатъчно грамотен, или пък защото изобщо не възнамерява да се заседава дълго в този кабинет.

Да, Пашутин със сигурност ще сподели съображенията на Селуянов. Кой е казал, че ако един човек извършва серия престъпления, не може да извърши и друга? Защо те от самото начало си втълпиха, че престъпникът, който убива бездомниците и получи прякора Шегаджията, и престъпникът, който застрелва наркомани, са различни хора? С оръжието работите не паснаха, така ли? Ами че той може да е имал два пистолета: с единия да е гърмял по наркоманите, а с другия — по бездомниците. Успял е да скрие единия пистолет, а с втория го хванаха. Защо това да е невъзможно? Възможно е.

И с мотива се получава логично, макар и сложно, но нали Виктор Петрович Шувалов е доста сложна личност. Убива наркомани, защото заради наркотици е изгубил цялото си семейство. Един учен от университет няма допирни точки с наркотрафикантите, не знае как и къде да ги търси, освен това наркотрафикантите много приличат на всички едри бизнесмени, тоест имат охрана и система за безопасност, дори за професионален килър не е лесно да убие такъв човек, камо ли пък за кротък интелигент. А виж, изгубили остатъците от интелекта си самотни наркомани се убиват много по-лесно. И Шувалов е тръгнал именно по този път, за да даде израз на омразата си към дрогата и към всички, които са свързани с нея.

А бездомниците Виктор Петрович убива изключително за да отмъсти на следователя Образцова, по чиято вина, както смята той, е загинал неговият шестнайсетгодишен син. Умишлено я държи в страх, като оставя бележки и показва, че не е забравил Татяна и с всяко ново престъпление се приближава към нея. Последната бележка, оставена край тялото на Валентин Казарян, беше твърде красноречива. Убийствата на бездомниците са едно внимателно обмислено перфидно отмъщение — жестоко, бавно и мъчително. Именно затова е избрано друго оръжие за тези убийства и самият стил на извършването на престъпленията е принципно друг. Оттук и чуждите отпечатъци, и чуждият почерк. Шувалов разбира, че за престъпленията, насочени срещу следователя Образцова, ще заподозрат именно него, и затова взема предпазни мерки. Затова държи оръжието по-далеч от себе си. А за убийствата на наркоманите никой никога няма да го заподозре. Едва ли някой би свързал две толкова различни една от друга серии убийства. Добре го е преценил, не ще и дума.

Идеите на Селуянов допаднаха на Пашутин. Той доволно потриваше сухите си ръчички и кимаше одобрително.

— Разбрахме се — приключи разговора следователят, — аз ще се заема с обкръжението на Шувалов, особено с неговичката, тя със сигурност му е съучастница или най-малкото е в течение. А ти започвай да действаш по своите канали. Да видим какво ще излезе.

След половин час Николай вече звънеше на всички нужни телефони, търсеше необходимите хора и съгласуваше провеждането на разработка по отношение на задържания Шувалов. Първият, на когото се обади, беше Сергей Зарубин.

— Серьога, знам, че ти си най-добрият приятел на всички бездомници от Москва и областта — бодро подзе той.

— И на проститутките — добави Зарубин. — Какво искаш?

— Човек в килия. С вид на бездомник и със съответното поведение.

— Може да стане. Виж, ако ми беше поискал съдържателка на публичен дом, можеше да имам проблеми. И какво ще искаш от моя човек?

— Искам да преслуша господин Шувалов по въпроса за отношението му към бездомниците и лично към Татяна Григоревна Образцова.

— Яснооо — проточи Сергей. — Загриза те съвестта, а?

— Не се прави на много умен, когато говориш с по-възрастни — парира го Селуянов.