Александра Маринина
Седмата жертва (18)

Доценко

Просто да се чудиш защо това не се бе случило по-рано! Имаше вече две години, откак Стасов бе довел жена си и нейната племенница от Питер, а той, Миша Доценко, едва вчера се запозна с Ирина. Две години бяха изгубени безвъзвратно, пак добре че през тези две години Ира не бе направила глупостта да се омъжи за някой нехранимайко. Доценко не се съмняваше, че всички потенциални кандидати на Ирочка Милованова биха били нехранимайковци. Съдбата е била мъдра и далновидна, тя бе запазила тази прелестна млада жена за него, а и самия него бе опазила от женитба за някоя друга.

Само час след като си тръгна от дома на Стасов, Миша Доценко ясно осъзна, че иска да се ожени за Ира. Вярно, той не беше привърженик на прибързаните решения, именно затова все още беше ерген, но още на сутринта намерението му да създаде семейство с Ира получи гласност.

— Мамо — попита той, като оглеждаше внимателно сервираната за закуска маса, — ако една млада жена умее да прави млинове с десет различни плънки, това показател ли е?

— Безспорно — твърдо отговори вече възстарата майка на Миша, като криеше усмивката си. — Това е ярък показател, че си узрял за женене. А какво друго умее твоята избраница?

Миша не оцени хумора, защото главата му беше заета с мисли за Ирочка, при което трябваше да освободи едно крайче на съзнанието си, за да направи правилния избор: отначало да изяде омлета, а после салатата, или обратното — първо да опита зеленчуците, а после да отдаде дължимото на яйцата. Така че на присмехулния въпрос на майка си започна да отговаря напълно сериозно:

— Ами знаеш ли, мисля, че умее всичко. Защото от дълги години се грижи за домакинството на своя роднина, а сега гледа и детето й.

— О, както виждам, започнал си да преценяваш и перспективите за бащинство. И къде откри такова съкровище?

Миша най-сетне забеляза иронията.

— Нали затова съм детектив, майче. Но което е странно, всички останали претенденти са го подминали, без да го забележат, а то, съкровището, е било пред очите им.

— Пред очите им? — повтори майка му. — Но, надявам се, не на пиацата?

— Дума да не става! — решително възкликна той. — У колега. Прилично семейство, съпругът — бивш наш служител, съпругата — следовател. Между другото, ти сигурно знаеш за кого става дума, нали ти носех в болницата книгите на Татяна Томилина.

— Боже мой! — плесна с ръце майка му. — Само не ми казвай, че ще се жениш за писателката!

— Успокой се, ще се оженя за нейна родственица. А може ли да си досипя майонезка в салатката?

Майка му извади от хладилника буркана с майонеза и го сложи пред него.

— Досипи си, сине. Добре че ще се жениш — това го разбрах. А тя ще се омъжи ли за теб?

— Още не знам. Но тъй като съм детектив, ще се постарая да разбера това колкото може по-скоро. Ти имаш ли нещо против да се запознаеш със снаха си?

— С бъдещата снаха — строго уточни майка му. — Доведи я. Само ме предупреди предварително.

— Слушшшам! — проточи Миша и гаврътна чаша кефир. — Благодаря ти, скъпоценна моя, аз ще бягам.

Към обяд се улови, че търси повод да се обади на Ирина, но някак не го намира, защото през целия ден се занимава с едно неотдавнашно изнасилване, така че не можеше нито да попита Ирина за нещо умно, нито да й каже нещо интересно. Привечер реши да се обади просто така, без повод, но никой у Стасови не вдигна слушалката.

Когато почти в полунощ се прибра вкъщи, Михаил замислено погали с пръсти телефонната слушалка и си помисли, че се държи като пълен и безнадежден идиот.