Бари Лансет
Антикварят от Японския квартал (77)

76.

Взирахме се един в друг от двете страни на оръжието, обгърнати от мъчителна тишина. Не знаех защо ме е предал, но болката от избора му беше изписана на лицето му.

— Не друг, а ти — промълвих.

— Съжалявам, Броуди-кун.

От другата страна на глока стоеше Шиг Наразаки, дългогодишният партньор на баща ми, семейният приятел, така нареченият ми чичо.

Появата му ме потресе до дъното на душата ми. Бях предаден от роднина.

При мисълта какво означава това ми се зави свят. Той беше причината Сога винаги да са една крачка напред. Той беше причината да ме открият в Икебукуро, след като бях взел всички предпазни мерки за срещата си с моя приятел журналиста. Сега разбирах защо Наразаки бе настоявал Нода да замине за Лондон, когато Ню Йорк беше очевидният избор за всички останали. И именно Наразаки, а не Люк, беше предал тайните ни планове в Ню Йорк. Видях още един детайл от успешната методика на Сога — те покриваха гърба си от множество ъгли.

— Опитах се да ги държа настрана от теб — каза той.

Поклатих невярващо глава. Ставащото беше просто невъзможно.

— Какви ги говориш?

— Аз съм роден в Сога. По средата на обучението си излязох от програмата. Със Сога стигнахме до компромис. И този компромис беше „Броуди Секюрити“. Когато Джейк откри първата частна детективска агенция от западен стил в Токио, се смяташе, че тя ще поеме големи случаи. И така стана.

За невероятните възможности на баща ми се носеха легенди. Когато отворил агенцията през 1973, групировките от следвоенна Япония били минало. Бяха си създали добър имидж пред обществото. Рекетьорите от черния пазар, якудза, италианската мафия и авантюристи от Тексас, Москва, Париж и десетки други западни градове действали буквално пред очите на скопената японска полиция цели две десетилетия след капитулацията през 1945 г. Времето било идеално за частната инициатива — законна, сива и друга. През 1973 тези групировки все още работели, имали повече неща, които да пазят, и често прибягвали към едни и същи методи за налагане на интересите си. Японската полиция била абсолютно безсилна. „Броуди Секюрити“ предлагала алтернатива на изпадналите в отчаяно положение. Баща ми разрешил десетки случаи, които се появявали на първите страници на вестниците. И агенцията му процъфтяла.

— Как е възможно? Та нали си в агенцията цели четирийсет години!

— Да. Направихме страхотни неща. Само от време на време, може би веднъж в годината, когато се появяваше свързан със Сога случай, аз го давах на неопитен служител и го оставях да забуксува. Правех го години наред, без да причиня по никакъв начин вреда на Джейк или на фирмата. Сога ни даваше достатъчно информация, за да излезем чисти пред клиента, но в действителност случаите така и не се разрешаваха напълно. При необходимост аз осигурявах вътрешна информация за някои от клиентите ни на Сога и с тези малки отстъпки можех да работя от добрата страна на занаята. Съжалявам, че нещата стигнаха дотук. Направих всичко по силите си да те държа настрана. На два пъти се опитах да те накарам да зарежеш цялото начинание.

Дълга реч, но откровена. Сога не си падаха по увъртанията.

— Ти им позволи да отвлекат дъщеря ми!

Реакцията му беше незабавна.

— Малката Юми-чан? Никога! Но никой не ме е питал. Изобщо не ми казаха.

— Кой нае Сога да убият жена ми?

— Не зная.

Тук му повярвах. Серията убийства, отнела и жена ми, и семейството й, беше извършена оттатък Голямата вода, далеч от Токио.

— Но ти ги изпрати след мен в Икебукуро, нали?

Пистолетът в ръката му не трепваше.

— След като ти и Нода минахте през цял екип новобранци в Сога, нямах избор. Вече не можех да те защитавам. Умолявах, но Оги бе непреклонен. Отначало беше обещал да ви остави да се върнете от селото живи и здрави, но появата ви там се оказа изкушение, на което той не успя да устои, и наруши обещанието си. Когато чух какво се е случило, аз се изправих срещу него, но успехът ви доказваше, че е прав. Свързването ти с Козава само засили решимостта на Оги да те премахне. Да те извадя от случая и да те принудя да се криеш беше последният ми опит да те защитя. Но ти не искаше и да чуеш. Дойдох тук да пледирам за последен път за теб пред Оги, но това се оказа изгубена кауза.

Шок, изумление и отвращение ме заливаха на последователни вълни. Клиентът ни беше натопил, а партньорът ми издаваше тайните ни. Още от самото начало сме били притиснати от всички страни.

— Значи си замесен във всичко това?

— Да.

— А бръмбарът в „Броуди Секюрити“?

— Извинение, ако случайно ти или Нода заподозрете изтичане на информация. Тору не биваше да го открива.

— Хакерът?

— За отвличане на вниманието и за загуба на време. Исках ти и Нода да сте заети в Токио. Изобщо не си представях, че Мари и смахнатият й приятел ще успеят да го хванат, още по-малко да го проследят до наша територия. Особено след като го предупредих, че го следят.

— Не можеш да ме застреляш, Наразаки. Знаеш го.

Прочетох разкаяние в очите му.

— До тази нощ не можех. Но сега, ако останеш жив, Сога ще посегнат на мен. Когато се измъкна от селото, Оги ме обвини, че ти помагам. През тристагодишната ни история никой не е причинявал толкова много жертви в селото. Заради това Оги не само че отказа на молбата ми да те остави на мира, но и каза, че ще ме държи лично отговорен, ако оцелееш при следващата атака. А ти оцеля, когато се измъкна от опита за отвличане в Икебукуро. Оги си мисли, че съм ти помагал и в двата случая. И повтори заплахата и днес, след като успя да се освободиш.

Думите му ме лишиха от всякакво желание за борба. То бе изгорено от човека, на когото се опитвах да подражавам като малък. Това не беше светът, който познавах.

— Пак можеш да ме пуснеш. Като се престориш, че просто не си ме открил.

Наразаки ме изгледа тъжно. Пистолетът в ръката му продължаваше да не трепва.

— Дори да го направя, това няма да промени нищо. Ти вече си мъртъв. До утре всеки агент на Сога по света ще те търси. Така поне един от двама ни ще остане жив.

— Заради селото и „Гилбърт Туийд“ ли? Защо е това настояване? Те са разкрити.

На лицето му се изписа мъка.

— Не, не заради тях. Всяка възможност да бъдеш пощаден в последния момент изчезна, когато ти уби безспорния наследник.

— Не съм правил подобно нещо.

— Не знаеш, нали? Кейси. Той беше Оги. Следващият, който щеше да заеме лидерския пост.

За момент стоях като гръмнат, мъчех се да проумея чутото. Кейси е бил наследникът? Нищо чудно, че говореше и се държеше така властно и арогантно. И бе заповядал така нехайно Ейбърс да бъде застрелян.

Старият ми семеен приятел беше прав. С убиването на наследника бях убил себе си.

Пръстът на Наразаки се стегна около спусъка.

— Сега или по-късно, няма значение.

— Не убивай татко, чичо Шиг.

Не! Сърцето ми спря. Тя почти беше успяла да се спаси. Всичко тази нощ ставаше заради Джени. Каквото и да се случеше с мен, щях да чувствам огромно облекчение при мисълта, че съм я спасил. Тя беше в безопасност и това щеше да е единствената ми утеха, ако с мен се случеше нещо. А сега и Джени щеше да умре.

Поклатих отчаяно глава. Наразаки нямаше да я остави жива. С Дермот, Джени беше избрала идеално времето, но този път бях твърде далеч от каквото и да било прикритие и от самия Наразаки, за да имам предимството на изненадата.

Той погледна нагоре в мрака, като продължи да държи пистолета насочен към мен.

— Скрил си я на дървото. Хитро. Също като Джейк. Иска ми се да не беше чула разговора ни.

— Няма нищо — казах. — След седмица ще е забравила всичко. Знаеш какви са децата.

Наразаки се намръщи.

— Не мога. Съжалявам.

— Ако не заради мен, направи го заради баща ми.

— Иска ми се да можех, но не мога. И тя ще трябва да си отиде. Съжалявам. Ако само…

Изведнъж зад мен изкашля оръжие със заглушител. Краката на Наразаки се подкосиха и той изпъшка и седна. Около входната рана на рамото му цъфна червено петно.

Нода излезе от сенките, насочил пистолет към шефа си.

Беше оцелял!

В примирената усмивка на Наразаки се долавяше облекчение.

— Благодаря ти, Кей-кун. Не исках да застрелям момчето на Джейк.

— Знам — каза Нода.

— Щом трябва да е някой, радвам се, че си ти. Довърши започнатото.

Нода се поколеба.

— Давай, Кей-кун. Животът ми свърши. Очаква ме или затвор, или Сога.

Нода впери поглед в стария си приятел.

— Няма да го направя.

— Ако не го направиш, ще застрелям Броуди. — Наразаки с нежелание вдигна оръжието си.

От дърветата се чу друг изстрел, който отвори дупка в челото на Наразаки и дългогодишният партньор на баща ми рухна като отсечено дърво.

Люк излезе от шубрака и каза:

— Боклукът си с винаги боклук.

С потъмнели от мъка очи Нода се загледа за момент в падналия си приятел, след това кимна благодарно на човека от ЦРУ. Люк също кимна и прибра пистолета в кобура. После каза една-единствена дума:

— Оги.

Главният детектив на „Броуди Секюрити“ изсумтя и двамата изчезнаха в гората да търсят лидера на Сога.