Бари Лансет
Антикварят от Японския квартал (75)

74.

Атаката беше в разгара си. Над стената прелитаха кутии сълзотворен газ и оставяха след себе си димни дири. Струйки газ се виеха между дърветата. Лагерът на Сога се беше превърнал в бойно поле.

От оживените гласове от другата страна на стената бе ясно, че е пристигнало многобройно подкрепление и че няма начин да бъде отблъснато. Освен ако Сога не криеха някакви номера в ръкава си, единствено желязната порта ни отделяше от спасението.

Завих наляво, далеч от атакувания район, и се покатерих на едно дърво, за да се огледам. Оттатък стената имаше поне двеста души с газови маски, щитове за борба с безредици и бронирани костюми. Имаше хора от НЙПУ, от специалните части, от шерифския участък, както може би и щатски полицаи. Много от тях стояха далеч назад от предната линия патрулни коли, паркирани приблизително в полукръг около портата. Отзад от полицейски автобуси сваляха още щитове и маски.

Чух стържене и в следващия момент се появи бронирана кола, зави рязко наляво и мина през яката желязна порта, сякаш беше от клечки за зъби. Полицаи с шлемове, щитове и газови маски се втурнаха след колата. Посрещна ги огън от едно дърво отдясно и трима мъже паднаха, гърчейки се от болка. Двама полицейски снайперисти сред дърветата от другата страна на портата засякоха стрелеца по проблясъка на оръжието и тялото му полетя към земята. Ответен огън от друг снайперист повали и двамата полицаи с вещо умение, след което трети полицай свали втория стрелец на Сога с един изстрел. Стрелбата от дърветата спря.

Една по една патрулните коли поеха зад групата полицаи и бронираната машина. За по-малко от минута на територията на имението влязоха десет коли, последвани от втори отряд ченгета. Оттук нататък хората на Маккан можеха да посрещнат всичко мърдащо с дъжд от куршуми, изстреляни от упор. Отстъплението на Сога щеше да е бързо и тихо. Не ги виждах, но знаех, че се изтеглят. Несъмнено Оги и останалите отдавна бяха напуснали имота.

Частта на Маккан беше предпочела демонстрация на сила при портала, вместо да опита да проникне в района от няколко места на по-малки групи и стратегията като че ли се оправдаваше. Не ги посрещна нов снайперистки огън. Сълзотворният газ се разсея и полицейският контингент навлезе още по-навътре в територията на Сога и пое по тесния път към основната сграда.

Рена беше с втората вълна, следван от Маккан. Не успях да видя Нода и Люк, но Джордж и Дюмонд стояха като цивилни наблюдатели от другата страна на стената. Докато основната колона бавно напредваше към къщата, две помощни групи се придвижваха между дърветата от двете страни на пътя. Тактиката беше повече военна, отколкото полицейска, но бе необходима и те се справяха по възможно най-добрия начин.

Рена се присъедини към групата, покриваща десния фланг. Маккан отиде с лявата, която бе по-далеч от моята позиция.

Време беше да прибера Джени. За да не си докарам куршум в главата, свалих качулката и горнището на униформата, вързах го на кръста си, прибрах качулката в джоба си и слязох от дървото.

 

 

Отрядът на Рена беше напреднал двайсетина метра в гората. Лейтенантът се отдели от групата и навлезе по-навътре сред дърветата. Виждах го само от време на време. Нагласих фокуса на очилата и видях как Рена замръзна и приклекна. Огледах района пред него. Някаква сянка мина през полезрението ми отдясно наляво. Боец на Сога. Не беше забелязал Рена.

Исках да извикам: „Внимавай!“, но не можех да произнеса нито дума, без да издам Рена.

Боецът на Сога забеляза преследвача си, спря и се обърна рязко.

Рена се втурна напред, като се движеше на зигзаг. Стандартното полицейско обучение. Предсказуеми движения. Рена стреля два пъти. Вторият куршум улучи боеца в рамото и го завъртя, при което пистолетът му отлетя от ръката му. Рена стреля отново, но онзи рязко смени курса и изчезна сред дърветата. Миг по-късно се появи отново отдясно на Рена, като вадеше нож от колана си.

Извиках, но със закъснение.

Ножът прелетя петте метра между двамата, отскочи от защитната жилетка на Рена, но явно го одраска по ръката, преди да падне. Нападателят побягна. За да се прицели по-добре, Рена коленичи, вдигна пистолета с две ръце и стреля. Боецът на Сога се завъртя като пумпал и рухна.

— Пипнах те, кучи сине — викна Рена.

Изправи се, направи три крачки към жертвата — и падна. Надигна се, направи с мъка още две крачки и падна настрани. Опита се да стане за трети път, но не успя и изрева от ярост.

Изтичах при приятеля си.

— Не мърдай!

Рена обърна размътен поглед към мен.

— Броуди? Ти ли си?

— Да. Не мърдай. — И извиках с всичка сила: — Ранен полицай! Доведете медик!

Като се бореше срещу невидимата сила, която не можеше да разбере, Рена се надигна и успя да седне.

— Проклет да съм, ако позволя на тия кучи синове да ме гръмнат точно сега.

— Няма да те гръмнат — казах аз и внимателно го натиснах да легне.

— Онзи боклук…?

— Ти му видя сметката. Сега лежи и не мърдай.

— Това е само драскотина.

— Не, отрова е — казах аз. — Много силна отрова.

Разкопчах жилетката и ризата му. Очите на Рена се подбелиха.

— Медик! — изкрещях отново.

Този път чух стъпки и вик.

— Къде?

— Насам!

Рена изстена.

— Вие ми се свят. Не чувам…

Оголих раната — петсантиметров разрез по бицепса. Ножът беше разсякъл мускула напречно. Раната бе плитка, но отровата беше влязла в пряк контакт с кръвта му.

Стиснах областта около раната, наведох се, изсмуках кръвта — по кожата на Рена беше избила пот — и я изплюх. Вкусът беше гаден. Езикът ми изтръпна.

Рена стенеше. Знаех, че няма време за губене. Продължих да изсмуквам раната, за да махна колкото се може повече от отровата.

Парамедикът дотърча, клекна и отвори чантата си.

— Змийско ухапване ли?

— Човешко — отвърнах. — Нож с отрова по острието.

Той посегна към оръжието.

— Провери дръжката, преди да го докосваш — спрях го аз. — Има ли нещо мазно по нея?

Той присви очи и помириса.

— Има някакво масло. И миризма на цвете, но не знам на какво. Противоотрова?

— Не знам каква.

Рена измънка нещо. Наведох се и наклоних глава, за да го чуя по-добре.

— … продава коли… има трийсет и една автокъщи… получил салоните на чичо си…

Дъхът ми секна. Рена беше открил човека, който бе отговорен за смъртта на Миеко.

— Кажи ми кой, Франк. Само името.

Устните му помръднаха, той промълви нещо неразбираемо и изгуби съзнание.

По дяволите! Рена беше идентифицирал собственика на фиктивните компании, използвани за изкупуването на автосалоните. Явно информацията беше пристигнала през нощта, след като се разделихме.

— Умира — каза медикът.

— Не можеш ли да му биеш нещо? Някакъв стимулант?

— Не знам с какво си имаме работа. Обратната реакция може да го убие по-късно.

— Бий му нещо! Отровата го убива сега!

— Негов началник ли сте?

— Не.

От устата на Рена потече жълта жлъч. Медикът се огледа и понечи да се изправи.

— Трябва да намеря шефа му.

Поставих ръка на рамото му и го принудих да клекне отново.

— Бий му нещо. Веднага.

— Не мога без съответното разрешение. Семейството му може да заведе дело…

— Аз съм му семеен приятел. Никого няма да съдят.

— Не знам дали…

— Направи го! Веднага! Иначе ще умре.

Медикът извади спринцовка от пакета си и заби иглата в ръката на Рена.

Очите на приятеля ми рязко се отвориха.

— Броуди. Наистина си ти. Мислех, че бълнувам.

— Кой е, Франк? Кажи ми името му.

Устните му се раздвижиха, но от устата му се отрониха само нечленоразделни звуци, след което той отново изгуби съзнание.

Парамедикът се намръщи и плесна Рена по бузите. Първо по едната, после по другата. Никаква реакция. Парамедикът се намръщи още повече.

— Изпадна в шок.

Наведох се над Рена и продължих да изсмуквам кръвта с подновена енергия, докато раната не спря да кърви. Когато пристигна медицинският екип, се дръпнах от приятеля си и затичах с тях, докато го отнасяха към линейката.

Точно преди да го качат притиснах старшия медик за прогноза. Той ми отговори със съчувствен поглед, който не ви пожелавам да виждате никога.