Бари Лансет
Антикварят от Японския квартал (28)

27.

Докато вървях по покрития с мокет коридор към хотелската си стая, наблизо отекна настоятелен звън. Изминах тичешком последните десетина метра, бързо отключих, захвърлих куфара и включих лампата, която освети обзаведена в западен стил стая с бледоморав килим, легло, застлано с покривка с вишневи цветове, и покрита с хартия решетка шоджи на прозорците.

Грабнах слушалката и задъхано казах „ало“, докато мислите ми се връщаха осем години назад… Миеко с отнесена усмивка… издуващ се корем… пламнали бузи… очакване в очите й. Очите на Рие Мори сияеха със същото чувство. Тя очакваше. А съпруга й го нямаше.

— Броуди? — прозвуча гласът на приятеля ми от Киото. — Радвам се, че най-сетне те откривам.

— Такахаши? Как ме намери?

— Попаднах на някаква млада жена в офиса ти. Кискаше се малко.

Мари и Тору. Нали водеха денонощното си наблюдение.

— Добре дошли обратно в цивилизованото полукълбо.

— Цивилизовано само от две хиляди години.

— За някои от нас те са от значение. Ще имаме ли честта да ви посрещнем в Киото при това ваше посещение?

— Със съжаление трябва да кажа, че е малко вероятно.

Заедно със съседния Нара, Киото бе сред любимите ми японски градове. Едно гостуване при Такахаши не само ми гарантираше поглед върху последните му придобивки, повечето от които бяха чудесни образци на японското изкуство, но и няколко отлични угощения в петзвездни заведения и разходка из някои от великолепно поддържаните храмови градини в града. Като ентусиазиран градинар и любител фотограф, той щеше да снима, докато говори поетично за изящните и оригинални елементи в дизайна, приложени преди векове от прочути ландшафтни архитекти.

— Разочарован съм, но явно имаш по-неотложни задачи.

Наострих уши.

— Да не би да имаш нещо за мен?

— Да. Можеш да добавиш следното към предишния ни разговор. Смятам, че този канджи е символичен.

— Значи си го дешифрирал?

— В известен смисъл. Специалистите, с които обсъдих проблема, се съгласиха, че крайната ми интерпретация е най-добрата от лошите. От гледна точка на познавача, композицията е тромава и аматьорска, така че изоставих идеята за артистичен подход и подходих към значението от най-рудиментарния ъгъл. Онова, което се появи, е завладяващо по един малко зловещ начин.

— В смисъл?

— Ами, ако придадем на горния елемент малко тежест и го прочетем буквално, какво имаме?

— Владетел или крал. Може би кралски.

— Именно. А ако прочетем долната част като свързан елемент?

— Имаш предвид ковасу ли? Унищожавам?

— Да. Чупя, разбивам, заличавам. Това да ти говори нещо?

— Не. Трябва ли?

— Не в реалния свят. Но за един по-груб ум възможностите са явни.

— И какви са те?

— Самото произношение не е ясно, но образът е силен. Най-близкото значение, което мога да намеря на английски, е огледалното на „създател на крале“.

— Огледално?

— Да. Не създател, а унищожител. Унищожител на крале, така да го кажем.

— Имаш ли представа какво означава това?

— Абсолютно никаква.

— Не си намерил никакви исторически сведения, така ли?

— Никакви. Кажи ми все пак, тази моя интерпретация пасва ли на ситуацията?

— Не съм сигурен. Какво означава тя?

— Ами, намеква за насилие, но по-мащабно. За събаряне на мощни институции или могъщи хора.

„Хара“.

— Пасва — казах аз.

Такахаши замълча притеснено.

— Тревожиш ме, Броуди-сан. Пак ли си се забъркал с нещо опасно.

— Пак?

— Нужно ли е да ти напомням, че миналата есен се размина с якудза и за смъртните заплахи? Е, това се очертава да е още по-лошо.

Стиснах с все сили слушалката. Чух как нещо вътре изпука. „Смъртни заплахи. По дяволите!“ Такахаши беше звънял на свои познати из цялата страна и ги бе разпитвал за същия канджи, който беше довел до изчезването на лингвиста. Изобщо не ми беше хрумнало да предупредя приятеля си, че Мори е изчезнал безследно в Сога.

— С кого си разговарял за това?

— С четирима-петима специалисти. Историци, лингвисти, учени. Защо?

— Трябва да им се обадиш отново и да ги накараш да се закълнат, че ще пазят тайна. В никакъв случай да не се ровят допълнително в тази посока.

— Те са хора, на които имам доверие, Броуди-сан: От години работя с тях и винаги поверителността е на първо място.

— Накарай ги да обещаят — настоях аз.

— Рискувам да ги обидя с подобно искане.

— По-добре накърнено его, отколкото…

— Отколкото? Какво не ми казваш?

— Умират хора, Такахаши-сан. А не знаем защо.