Бари Лансет
Антикварят от Японския квартал (43)

42.

Злобният блясък в очите на стария брокер на власт ми каза, че може да си го върне за словесната ми агресия, както несъмнено правеха играчите в неговия кръг.

— Сога обикновено са изключително изтънчени. Именно затова са останали в бизнеса толкова дълго. Преди четири години извършиха серия убийства в рамките на половин година. Нито една правоприлагаща агенция в Щатите не успя да свърже престъпленията. Нито местните власти, нито ФБР, нито щатските шерифи. Никоя не забеляза общата връзка. Тъй като ние обаче неофициално следим всички случаи на неестествена смърт на японци, успяхме да съберем парчетата от пъзела.

Дъхът ми секна. Този път нямаше да има цитиране на сензационни заглавия.

— Умряха седем души. Четирима в Лос Анджелис, двама в Чикаго, един в Юта. Всеки път поне една от жертвите беше богата и притежаваше автосалони на първокласно място. От трите основни жертви две бяха с японска националност.

Нищо чудно, че така и не бях открил мотив. Целта са били не родителите на Миеко, а чичо й. С помощта на братовчед в търговското министерство той си беше осигурил франчайз на „Писан“ в самото начало на играта и бе направил успешна верига от автосалони по Западния бряг от Сан Диего до Сиатъл. След смъртта му наследниците продадоха бизнеса на предложилия най-добра цена.

— Значи Сога са прикрили автомобилната връзка, като са убили чичото далеч от дома му — казах аз. — Сигурен ли сте за автокъщите?

— Не може да има никакво съмнение. Терените и на тримата собственици бяха лапнати от две фиктивни корпорации от Калканите и продадени на трета от Коста Рика.

Отвратен, скочих от стола. Имах нужда да се разтъпча, да помисля. Рязкото ми движение предизвика реакцията на бодигардовете и те се втурнаха към мен. Старецът ги спря в последния момент.

— Нека избягваме резките движения в бъдеще, какво ще кажете, господин Броуди — рече съсухреният ми домакин.

Подминах коментара му и закрачих напред-назад пред голямата маса. Борех се с новите парчета от пъзела, които ми бяха подхвърлени. Домакинът ми гледаше с неприкрито злорадство как се гърча като набоден на кука червей. Подминах и това.

— Този път успях ли да ви убедя? — подигравателно попита старецът.

Дишах на пресекулки, гърдите ме стягаха. Нима бях изгубил жена си заради ламтежите за железария на колела на някакъв мошеник? Нима Джени растеше без майка заради нечия сляпа алчност?

Отговорът ми беше рязък.

— Проследихте ли фиктивните компании?

Той сви изразително кокалестите си рамене.

— Хората ми се опитаха, но не успяха. Навсякъде се натъкнаха на задънени улици. И точно тук идвате вие. Вие и вашата организация.

Рухнах обратно в стола си. Някъде от дълбините на японските коридори на властта ми бяха подарили правдоподобна информация за убийците в Японския квартал, информация каквато не би могъл да открие никой друг. И заедно с нея ми беше представен достоверен на вид мотив за смъртта на жена ми. Брокерът на власт знаеше, че мога да проверя версията му и че не бива да се отдалечава много от истината. Но след като всичко бе казано и свършено, той не ми предлагаше солидни доказателства, също като при предишните си примери.

Имах нужда от повече. От много повече.

Окуражен и отчаян едновременно, прокарах пръсти през косата си.

— Какви точно услуги предлага Сога? Ясно е, че не могат просто да убиват хора, когато им скимне.

— Всичко в Япония може да се обясни, ако го проследите до корените му. През първите две и половина столетия от съществуването си Сога се занимавала с шпиониране, тормоз, изнудвания и отвличания, а често и с убийства. Отначало работели за управляващите шогуни и даймио, след това за новото правителство при Реставрацията Мейджи и накрая за напълващата военна машина, когато Япония обърнала поглед към завладяване на отвъдморски територии преди и по време на Втората световна война. След поражението във войната през четирийсет и пета Сога се разширили извън пределите на страната и, ако се съди по изпълнените поръчки, постепенно са спечелили клиентела в Азия, Европа и Америка.

— Защо им е трябвало да излизат извън страната?

— След капитулирането на Япония работата тук беше малко. Окупацията на Съюзническите сили продължи повече от пет години и затова Сога започнали да търсят допълнителни източници на доходи и открили, че услугите им се търсят в частния сектор в чужбина. Отначало към тях се обръщали някои от влиятелните японци, избягали от Манджурия и другаде, а след това и чужденци.

— Коя част от услугите им по-точно е била търсена?

Старецът вдигна очи към несветнатия полилей.

— Все същите машинации, с наблягане върху изтънчено замислените „злополуки“ с цел ликвидиране на лица от високите ешелони. Естествено, при също толкова високи тарифи.

Вперих поглед в него.

— Можете ли да докажете това?

— Разбира се, че не.

Поклатих глава.

— Ще перифразирам. Откъде знаете?

— Проучвания. Те не убиват майстори на татами, Броуди-сан. Жертвите са видни граждани в страните си, често активни на глобално ниво.

— Продължавайте.

— След години търсене вече зная, че трябва да търся три основни елемента — имоти, издигане и власт. Ако един или повече от тях преминават от едни ръце в други след смъртта на предишния собственик, инцидентът става кандидат за по-нататъшно проучване. Тарифата на Сога започва от половин милион долара и расте според степента на трудност и облагите за клиента им. Сога предлагат първокласни услуги на първокласни цени. И срещу това осигуряват чисто свършена работа. Без никакви засечки. Без пропуски. Абсолютно безпогрешно изпълняване на плана. Предвид гарантираните бъдещи печалби за клиента цената е ниска. От данъчните декларации на наследниците на японските търговци на автомобили хората ми определиха, че като е предложил бързи пари веднага след трагедията, купувачът, който е клиент на Сога, се е сдобил с бизнеса на цена две трети от пазарната, като си е спестил девет цяло и седем милиона долара само от тези две сделки.

— Искате да кажете, че продават смърт, за да улеснят бизнес сделки?

— Да, да „изгладят“ изкупуване или сливане. Или да си осигурят минаване на по-горно ниво. Или да защитят, вече доходоносната позиция на клиента. Сога елиминират препятствията или заплахите, когато внимателно планираните инциденти са икономически оправдани. Някои биха изтъкнали, че подобни практики са логично продължение на свободния пазар във вашия американски стил.

Този тип беше луд.

— Едва ли точно вие сте в най-добрата позиция да съдите тези практики — казах аз. Много добре знаех, че собствените му мръсни номера вероятно са също толкова унищожителни.

Очите на безименния ми домакин проблеснаха и ми дадоха първия физически знак колко опасен може да е той, ако реши да покаже мускули. А после откровеността на следващите му думи ме потресе.

— Това е още една причина да ги разбирам.

Изведнъж се почувствах ужасно омърсен и потиснат. Отвратен. Но не можеш да излезеш на лов в блатото, без да нагазиш в тинята.

— И кой ги наема? — попитах аз.

— Делови хора, които споделят същия светоглед. Сога просто правят онова, с което са се занимавали винаги. Честно казано, още от времената на шогуните винаги е имало черна работа, която трябва да се свърши. Днес процъфтяващата капиталистическа система, било то в Щатите. Европа, Азия или Близкия изток, е просто друга основа на властта и също има черна работа, с която никой не желае да се захваща. Сога винаги са отговаряли на тази нужда. Да ви звучи познато?

— Противно познато. Защо вие не…?

— Не съм се възползвал от услугите им? Не защото не съм се опитвал, уверявам ви. Конкурентите ми ги откриха първи. А ако Сога държат на нещо, то е лоялността им към клиентите. Това и гаранцията да се погрижат за нежелателни свидетели и така нататък.

Това ме сепна.

— Да не искате да кажете, че „Броуди Секюрити“ се превръща в нежелателен свидетел?

Ледените очи ме изгледаха.

— Най-малкото. Въпреки грубостта ви ще ви дам един съвет, господин Броуди. Съвет, който би могъл да спаси живота ви. Продължавайте да действате, но бъдете дискретни в ходовете си. Нужна е абсолютна дискретност, ако желаете да оцелеете в това изпитание. Всичко друго ще накара Сога да се стовари отгоре ви като парен чук.

Затворих очи и поех дълбоко дъх. Конят вече беше отишъл в реката.

— Късно е. Бяхме в селото.

Очите на домакина ми се разшириха от изумление, може би за първи път от години.

— Какво?! Те разбраха ли?

— Меко казано.

Разказах му накратко за посещението ни. Когато приключих, отвращението му към мен се беше сменило с неприкрито възхищение. А после той поклати отчаяно глава.

— Ама че загуба! А бяхте толкова обещаващ. Мислех си, че този път ще успея да ударя Сога.

— Може би ще го направите.

— Иска ми се да беше така, повярвайте ми. Но вече с невъзможно. Ако знаех предварително, че сте били в селото, изобщо нямаше да се свържа с вас. Няма смисъл да правиш бизнес с мъртвец.

— Все още не сме излезли от играта.

— Тъкмо обратното — твърде много сте навлезли в нея. Ако още не знаят всичко за вас, съвсем скоро ще го научат. Ако изобщо има някаква мистерия, тя е защо още се движите и говорите.

Студената увереност на анализа му смрази кръвта ми. Тъкмо отварях уста да отговоря, когато бодигардът при предната врата се свлече на пода.

„Да не би старецът да е и екстрасенс?“

Скочих от стола. В стаята нямаше никакво прикритие и инстинктивно клекнах зад облегалката. В следващия миг невидими ръце издърпаха охранителя при задния вход в тъмния коридор и се чу приглушено изсумтяване, докато и той се строполяваше на земята.

Но от нападателите пак нямаше нито следа.

Цареше пълна тишина.

Бърз оглед на тъмната стая само потвърди онова, което бях видял досега — бях заклещен в голямо помещение, без оръжие и без абсолютно никакво прикритие.

След секунди щях да се озова срещу тях. Стиснах юмруци, разкърших рамене и се приготвих. Изправих се зад аленото кресло. Куршумите така или иначе щяха да преминат през меката му тапицерия. По-добре беше да ги посрещна лице в лице и да рискувам.

Старецът изглеждаше още по-крехък, ако това изобщо беше възможно. Погледът му се стрелкаше нервно от падналия му слуга към мен и обратно, докато той чакаше — невъоръжен и беззащитен — мъжете в черно да се втурнат в стаята.