Бари Лансет
Антикварят от Японския квартал (39)

38.

Лагер на Сога

Разположеният сред гъстата гора гимнастически салон нямаше равен на себе си в целия свят. Покрай северната стена трима мъже и една жена мятаха ножове с убийствена точност по силуети с човешка форма на шест метра от тях. В центъра Кейси ръководеше схватка между четирима, представляваща комбинация от карате, джудо, индонезийски силат, шаолинско кунгфу и оригинални бойни техники на Сога.

Тази седмица в тренировките участваха дванайсет мъже и жени. Някои бяха долетели чак от Лондон, Лос Анджелис и Сао Паоло. Идваха два пъти годишно на смени от по шестнайсет души, за да поддържат уменията си. Изключение правеха само онези, които бяха на поръчение.

Общо Сога разполагаше с трийсет и двама активни агенти, които бяха на разположение през цялото време. Група от осем извършваше убийството — четирима изпълняваха задачата, а други четирима се включваха по-късно, за да наблюдават развоя на събитията след удара и да се погрижат за евентуалните усложнения като свидетели, грешки, прекалено настоятелна полиция.

Всяко назначение се провеждаше с педантичен професионализъм, който елиминираше всякакви гафове по време на изпълнението и позволяваше дискретно справяне с всякакви проблеми след операцията. Например ако пратиш някой твърде активен детектив в болницата след тежко натравяне с храна, разследването обикновено започва да буксува. Заплашиш ли семейството или кариерата на свидетел, в деветдесет процента от случаите той предпочита да забрави какво е видял. За малцината твърдоглавци като швейцарския банкер разправата бе бърза и неминуема.

Японският квартал бе пример за перфектно извършена операция. Клиентът искаше много публична и много жестока изява и Оги бе изпълнил желанието му, като бе организирал зрелищно представление. Кейси бе извършил убийството, а тримата други от екипа му бяха заели стратегически позиции, за да осигурят терена. След това групата на Дермот бе поела наблюдението и спъването на разследването.

Рядко се случваше операция на Сога да се провали и нито един от хората им не беше залавян жив. През управлението на Оги само двама бяха паднали. Единият беше сполетян от шантава смърт в Африка, а другият… всъщност той предпочиташе да не мисли за него.

Водачът на Сога махна на Кейси и каза:

— Да повторят Саков. Този път малко по-натоварено.

— Да, господине.

Разработената от КГБ в началото на 70-те години на миналия век техника Саков представляваше серия от три бързи движения с ръце за обезоръжаване на противник от близко разстояние. От Сога я бяха открили и съживили в непрестанния си стремеж да обогатят репертоара си от бойни техники.

При южната стена една жена метна свръхтънко въже към моделите на покриви на осемнайсет метра над нея, закрепи куката при първия опит и се изкатери, като натисна бутон, който прибра въжето за 1,8 секунди. Треньорът й каза времето:

— Трийсет и шест и седем заедно с въжето.

Оги погледна нагоре.

— Искам точно трийсет и пет с въжето, Бони.

— Да, господине.

Погледът на Оги се плъзна по цялото тяло на Бони.

— Освен това си качила някой и друг килограм. Гледай да отслабнеш преди следващата сесия.

— Да, господине.

Телефонът в джоба на бедрото му завибрира. Оги вдигна.

— Казвай. — Заслуша се и попита: — Как така избягали?

„Търпение, търпение“.

Обърна гръб на трениращите и бързо излезе от задната врата, преди да даде воля на яростта, която разкриви чертите му. Изруга, докато крачеше под дърветата. Антикварят и приятелят му бяха ликвидирали трима от хората му, а четвъртият щеше да остане в инвалидна количка. Бяха затрили целия екип на Ироха. Всички те бяха новобранци, бяха минали само една трета от задължителната тригодишна програма, но задача като тази би трябвало да е детска играчка за тях.

— Сигурен ли си, че са били само двама?

— Да, господине.

— Разкажи ми подробно.

Оги притисна телефона до ухото си. „Имали са предварителна информация“ — помисли си, докато слушаше. Но дори подготвени, не би трябвало да напуснат Сога живи. Броуди и спътникът му се бяха разходили из селото, сякаш беше някаква си проклета градина около храм.

— Знаели са нещо — каза той. — Искам пълен профил и на двамата. В някой момент сме се натъкнали на единия или и на двамата и искам да знам кога и как е станало това.

Трудно би могъл да се сети за друго обяснение.

— Не забравяйте, че Хара ги нае.

— Но той само подозира. Намери онова, което не знам. Чувствам, че има нещо.

— Да, господине. Нещо друго?

Докато обмисляше отговора си, Оги влезе в салона и загледа как Кейси изпълнява със съвършена точност движенията на Саков. Гърдите му се изпълниха с гордост. Един ден от това момче щеше да излезе добър лидер.

— Довърши работата в Токио. Обичайната процедура.

— Бихте ли повторили, господине? В Токио ли?

— Да, в Токио.

— Трийсет и шест и една, с въжето — обади се треньорът на Бони.

— Разбрано — каза гласът и прекъсна връзката.

Оги погледна хората си. Елитна група. Най-добрите на света. Действаха безнаказано в петдесет и седем страни. С различни методи и различни цели. Операциите никога не се извършваха една след друга на едно и също място, ударите в един и същи град винаги бяха различни. Понякога осакатяване, друг път отвличане или убийство. Ключът беше в секретността. А сега Броуди и шайката му застрашаваха тази секретност. На всеки четири-пет години някой се опитваше да ги предизвика, но повечето предизвикателства биваха премахвани без усилия. Броуди обаче имаше подкрепата на полицията и на детективска агенция, а това налагаше предпазливост.

Оги беше раздразнен. Защо имаше чувството, че основният му източник в Токио спестява нещо? След като събереше повече информация, щеше да смаже това своеволие.

— Колко изкачвания направи за днес? — попита той Бони.

— Пет, господине.

— Е, ще останеш тук, докато не свалиш на трийсет и пет секунди. Ясно ли е?

— Да, господине.

„Търпение, търпение“.

Синът на Джейк Броуди не беше от глупавите. И имаше „широко лице“. Као га хирои. Познаваше хора. Твърде много хора. Ако умреше при подозрителни обстоятелства, тези хора щяха да започнат да душат. Ако станеше жертва на нещастен случай, щяха да проучат всеки аспект от събитието.

Антикварят трябваше да бъде елиминиран.

Сога щеше да се погрижи за контрола на пораженията.