Бари Лансет
Антикварят от Японския квартал (76)

75.

Бяхме спечелили битката, но изгубихме войната.

По мои сметки Кейси, Дермот и седмина войници на Сога бяха или мъртви, или заловени, но Оги се беше измъкнал заедно с останалите си бойци. Сога щяха да се прегрупират и да нанесат удара си, когато си решат. Беше малко вероятно аз или някой друг да успее да ги спре следващия път. Малко вероятно бе дори да ги видим следващия път.

„Разкажете ми за слабите им места“ — беше казал бюрократът на информатора си.

„Знам само едно. Действат на екипи по четирима. Само един или двама души на върха знаят за цялата операция. Убиеш ли водачите, все едно да убиеш царицата майка на някой кошер. Работниците не са в състояние да правят каквото и да било и само бръмчат безцелно“.

Естествено, обратното също бе вярно — щом Оги не беше мъртъв или арестуван, животът ми не струваше и пукната пара.

Сога ни бяха смазали. Ейбърс беше мъртъв, Рена бе в критично състояние, а Нода и Люк бяха обявени за изчезнали и се водеха мъртви. Маккан потвърди, че двамата били взривили катерите, и добави, че с това явно са привлекли твърде много внимание върху себе си. Нямах никакъв проблем да си представя как бойците на Сога се втурват през гората и убиват Нода и Люк на брега, недалеч от кея. Според Маккан двамата бяха станали жертви на собствения си успех.

Тръгнах през гората да прибера единственото хубаво нещо, оцеляло от целия този ужас — Джени. Може би можехме да се скрием някъде, докато хванат Оги. Но колко време щеше да продължи това? Сога никога нямаше да престанат да ни търсят. Заобиколих къщата, в която бяха държали дъщеря ми, и се насочих към скривалището й на дървото. Бях затъкнал в колана си пистолета на Рена.

От различни места чувах ченгетата да си викат при поредното откритие. Самоувереността им растеше. Искаше ми се да можех да ликувам заедно с тях.

Стигнах до дъба и спрях, за да се овладея, преди да се покатеря. Джени не биваше да ме вижда загрижен. Щях да я заведа вкъщи и да я убедя, че вече няма нищо страшно. Но колко щастливо щеше да е това завръщане, щом Ейбърс вече го нямаше, Рена береше душа, а самата Джени беше на път да се срине? Какво щях да кажа на Мириам, ако Рена не оцелееше? Как щях да мога да погледна Кристин и Джоуи в очите? И докога двамата с Джени щяхме да бъдем принудени да се крием от събралата нови сили Сога? Атаката ни се беше превърнала в пълно фиаско.

Тъкмо понечих да се покатеря, когато чух зад себе си глас:

— Не мърдай, Броуди.

Обърнах се. От мрака изникна силует. В следващия миг се озовах пред дулото на поредния глок на Сога.

Държан от човек, който би трябвало да е на петнайсет хиляди километра оттук.

— Ти? — промълвих. — Ти пък какво търсиш тук?