Бари Лансет
Антикварят от Японския квартал (67)

66.

В този миг някаква далечна експлозия разтресе имението и от голите греди над нас се посипа фина прах. Оги изгледа намръщено двамата си войници.

— Проверете какво става.

Кейси и Дермот бързо се поклониха и се втурнаха през вратата.

Оги обърна пламтящ поглед към мен.

— Имате ли да ми кажете нещо за това?

Експлозиви? Би трябвало да е Люк. Възможностите на Маккан не биха могли да стигнат чак дотам. Нито пък на Рена. Експертността на Нода се ограничаваше до ръчно огнестрелно оръжие, ножове и ръкопашен бой. Това повдигаше тревожния въпрос, който не бях имал време да обмисля, а сега намирах за изключително смущаващ — ако Люк доброволно беше заложил нещо така мощно като бомба, значи не той беше предателят.

— Нямам представа — отвърнах.

Оги се намръщи.

— Напротив. И ще ми кажете.

Пристъпи към мен и вдигна гаротата. Притиснах се назад в стола и се отдалечих с десетина сантиметра от него — не че беше от особена полза.

Чуха се забързани стъпки и в следващия миг някакъв младеж с черното облекло на Сога и с качулка на глава влетя в стаята, рязко спря и се поклони дълбоко, преди да заговори задъхано, но с овладян глас.

— Оги-сенсей, унищожиха катерите.

— И двата ли?

— Да, господине. — Пратеникът се поклони отново и се оттегли. Поради някаква причина началникът му не искаше новината да се разпространява по радиото.

„Умно — помислих си. — Бягството по море току-що стана невъзможно“.

Оги ме изгледа кръвнишки.

— Довеждането ви тук се оказа скъпо удоволствие.

„Времето ми изтече“.

По коридора отново се чуха стъпки и на прага се появи друг боец.

— Оги-сенсей, Наито-сенсей желае да се срещне незабавно с вас.

Сенсей. Значи имаше още един командир. Сога беше тук едва ли не в пълен състав.

— Какво има? — попита Оги.

Боецът ме стрелна с поглед.

— Моли да поговорите насаме, сенсей.

Оги се намръщи.

— Ще се свържа с него.

Пратеникът поклати глава.

— Наито-сенсей настоява, че съобщението му не бива да се предава по общия канал.

— Добре. Кажи на Кейси и Дермот да се връщат тук. Да пазят Броуди, но да го запазят за мен.

Пратеникът ни обърна гръб и предаде заповедта тихо, прикрил с длан микрофона си, след което изслуша отговора.

— Идват.

— Приятелите ми са тук — обадих се аз.

— Приготвили сме се за този вариант. Но все пак ми е любопитно. Колко са те?

Премълчах.

Раздразнен, Оги ме изгледа остро.

— Няма значение. Те няма да ни спрат. Ако се приближат твърде много, ще умрат. Така постъпва Сога. На това се обучаваме през целия си живот. Така са постъпвали предците ни в продължение на столетия. Ние никога не губим.

— Изгубихте в селото.

— Онези бяха новобранци, първа година. Пеленачета според нашите стандарти. Пуснах ги да се упражняват върху вас. Вашият профил на антиквар ме заблуди, но няма да повторя тази грешка. Тази нощ вие ще умрете. Ако базата ни в Лонг Айланд се компрометира непоправимо, тъй да бъде. Неприятно е, но лесно можем да се преместим. Няма да ни е за първи път. В „Гилбърт Туийд“ вече е чисто. Нашите хора изчезнаха, а файловете им са заличени.

Младият пратеник вдигна ръка до слушалката си и се размърда неспокойно.

— Наито-сенсей чака. Какво да му кажа?

Оги ме погледна в очите.

— Не можете да избягате, а Кейси всеки момент ще е тук. — Обърна се към пратеника. — Заведи ме при него.

Лидерът на Сога ми обърна гръб. Отново чух звука на метал по плат и жицата изчезна в ръкава му.

Веднага щом останах сам, прерязах останалите нишки. С едно рязко движение освободих ръцете си и въжето падна. Сърцето ми заби лудешки. Това беше единственият ми шанс. Трябваше да изчезвам. Настигнеха ли ме, щяха да ме екзекутират на мига.

Втурнах се към вратата, но чух приближаващи забързани стъпки. Прекадено забързани. Смених посоката, отворих прозореца и се свих под бюрото на Оги.

— Добре, Броуди, време е за разплата — чу се гласът на Дермот от коридора.

— Старецът го иска за себе си — каза Кейси.

— Това не означава, че не мога… Няма го!

Кейси замръзна.

— Как е… Няма значение. Само е отложил смъртта си.

— Сега вече е мой — доволно каза Дермот.

— Само ако го намериш пръв. Бягството означава приоритетна зелена светлина. Трябва да бъде застрелян на място.

— Ще направя повече от това, когато го спипам тоя копелдак — закани се Дермот и се измъкна през прозореца, докато Кейси съобщаваше за бягството ми по радиото.