Бари Лансет
Антикварят от Японския квартал (5)

4.

Кошмарът ми започваше отново. Погледнах скупчилите се при бариерата униформени ченгета. За да се спасят от студения въздух откъм морето, мнозина от патрулните бяха облекли черни кожени якета върху летните сини ризи, а детективите се гушеха в шлиферите си. Някои говореха, други слушаха, но почти всички хвърляха бързи погледи към нас.

Не, не точно към нас.

Към труповете.

Основното в погледите им бе неувереността. Неувереност, говореща за насилието и отчаянието по начин, който трудно можеш да видиш у служители на реда, но който бе съставна част от кошмара, в който живеех всеки ден след смъртта на жена ми преди четири години, когато тя замина за Ел Ей да помогне на родителите си с някакви имиграционни документи.

Обаждането ме събуди в 06:49, полицаите бяха научили телефона ми от съсед. Хванах първия възможен полет до Лос Анджелис, взех кола под наем и когато стигнах на местопроизшествието, инспекторът от пожарната още работеше на терен.

Когато се представих, той ме погледна съчувствено.

— Нищо не може да се направи в такива случаи. По-старите къщи са върху свлачища. Добавете лоша електрическа система или по-силен трус. Някоя тръба може да изскочи от разпределителната кутия заедно с жиците. Ако са свързани с неизползван контакт, всичко минава незабелязано. След няколко години на местните жеги изолацията отива на кино, оголената жица се допира до някоя греда и всичко лумва в пламъци. Възможно е да е станало точно това, освен ако някоя от жертвите не е била пушач.

— Никой от тях не пушеше.

— Е. значи остава първото обяснение.

Стоях замаян на тротоара и гледах отсъстващо продължаващите разкопки. Жена ми, родителите й и един неин чичо бяха спали в къщата.

Именно докато чаках да приключи събирането на улики, забелязах символа. Родителите на Миеко живееха на пет пресечки от старата ми квартира, така че познавах добре квартала. Районът беше разнороден и пълен с банди, целият покрит с типичните графити. За моя изненада насред териториалните знаци на местната салвадорска банда видях японски знак. Беше изрисуван върху тротоара със същия черен, червен и зелен спрей, като нарочно имитираше абстрактните йероглифи на бандата. За непосветения, символът беше просто част от цялата безсмислена цапаница. Ако обаче можеш да четеш японски, той изпъкваше с агресивността на триизмерна графика. Боята също изглеждаше по-прясна.

В района обикаляха и азиатски банди, така че наличието на канджи не беше необичайно. Но тъй като се намираше пред къщата, в която току-що беше умряла жена ми, и защото стари приятели от квартала ми казаха, че не са виждали този знак преди, в мен се събуди подозрение.

След като се уверих, че този канджи не появява никъде другаде в района и не фигурира в никой речник, заминах за Япония, където онзи старец в библиотеката ми разкри тайната. Сякаш уплашен за живота си, той изчезна в мига, в който му обърнах гръб. Но фактът, че някой друг беше виждал символа — при това единствено на местопрестъпления, което бе поразително — беше като дар свише.

Но само за мен.

На онези, за които това трябваше да означава нещо, изобщо не им пукаше.

Когато се обърнах към японската полиция в Хирошима, бях посрещнат съчувствено, но и снизходително. Никой не можел да си спомни подобен инцидент, нито бил чувал за неразгадаем канджи. Освен това, казаха ми, в предградията имало стотици паркове. С неохота ми позволиха да попълня съответните формуляри и тихомълком ме изпратиха до изхода с безкрайни поклони и уверения, че ще се свържат с мен, ако се появи нещо. Естествено, нищо не се появи. От полицията в Лос Анджелис изобщо не стигнаха до формулярите, а направо ми се изсмяха и ме отпратиха. След две седмици от пожарната заявиха, че става въпрос за нещастен случай, и ЛАПУ прекрати разследването.

— По-простичко — напомни ми Рена.

Прокарах пръсти през косата си.

— След пожара разговарях с маса народ, Франк. Ходих къде ли не, дори в Тайван, Сингапур и Шанхай с надеждата, че канджи може да се окаже с китайски произход. Никакъв резултат. Никой никога не беше виждал този знак. Ако не беше онзи старец от Кагошима, сигурно щях да си помисля, че съм се побъркал.

Докато ме слушаше, Рена отново затъркаля несъществуващите топчета из устата си.

— Но все пак си попаднал на нещо. И ако този знак се окаже същият, ще имаме още един случай.

— Не мога да си представя, че може да е друг.

— Добре. Знаеш ли таверната „М & М“ на Пета?

— Разбира се.

— Какво ще кажеш за една ранна вечеря? Някъде към четири? Ще ти донеса канджи, след като криминалистите го прегледат под микроскоп.

— Става.

— Мислиш ли, че ще може да се почисти?

Кимнах.

— Ако е използвано стандартно калиграфско мастило, нищо няма да му стане. След като изсъхне, мастилото освобождава повечето течност. Затова толкова много стари изображения са достигнали до нас непокътнати.

Очите на Рена проблеснаха, сякаш това бе първото окуражаващо нещо, което чуваше тази нощ.

— Добра новина — каза той.

— Добра и лоша. Ако имаме съвпадение, здравата сме загазили.

Той кимна нещастно.

— Имаш предвид множеството жертви и на двете места, нали?

— Да.

— Знам, че не изглежда обещаващо, но искам да знам всичко. Старецът изпусна ли се за броя жертви в двата случая в Япония?

— Не. Но изказа подозренията си.

— И какви са те?

— Че става въпрос за много методичен сериен убиец.