Стив Бери
Александрийската връзка (78)

77

Мериленд

Стефани слушаше радио „Фокс Нюз“. Бяха съобщили за взривяването на колата, за проверката на регистрационния й номер и идентифицирането на Дейли. Редовните клиенти на ресторанта бяха потвърдили физическото му описание, както и това на жената с него. Очевидци бяха разказали, че тя, заедно с друга тъмнокожа жена бяха избягали от местопрестъплението, преди пристигането на полицията.

Не беше изненадващо, че нито една медия не съобщи за открити мъртви въоръжени мъже на няколко километра от мястото на взрива. Чистачите на тайните служби бързо и педантично си бяха свършили работата.

Стефани и Касиопея пътуваха в друга правителствена кола, шевролет тахо, предоставена им от Даниълс. Президентът искаше да бъдат далеч от Кемп Дейвид, преди Стефани да се обади на Грийн. Вече бяха на повече от сто километра на юг, в покрайнините на северен Вашингтон. Тя взе мобилния си телефон и набра номера на Грийн.

— Отдавна чакам да се обадиш — почти й се скара Грийн. — Чухте ли за Дейли?

— Дори седяхме на първия ред. — И тя му разказа за случката в ресторанта.

— Какво правехте там?

— Закусвахме. За негова сметка.

— Има ли причина за ироничния ти тон?

— Гледката на умиращ човек някак променя нагласата ти.

— Какво става? — попита Грийн.

— Хората, които убиха Дейли, се опитаха да убият и нас с Касиопея. Успяхме да се измъкнем. Очевидно са следели Дейли и се насочиха към нас, веднага след като си тръгнахме от ресторанта.

— Явно имаш няколко живота, Стефани.

— Дейли ми разказа някои неща, Брент. Разполагал е с поверителна информация. Освен това е имал и доказателства.

— Той ли е бил предателят?

— Едва ли. Вицепрезидентът печели короната. Дейли е насъбрал доста срещу него.

Тя следеше пътя, докато слушаше мълчанието от другата страна.

— И той има неоспорими доказателства?

— Достатъчно неоспорими, че да излязат във „Уошингтън Поуст“. Беше ужасен. Затова се срещна с мен. Искаше помощ. Предаде ми някои неща.

— Тогава животът ти е в опасност, Стефани.

— Вече го разбрах. Сега имаме нужда от твоята помощ.

— Разбира се. Имаш я. Какво искаш да направя?

— Флашпаметите от къщата на Дейли. Свързани са с доказателствата, които имам. И са достатъчни, за да свалят вицепрезидента. А щом това стане, ще разберем и останалото, тъй като се съмнявам, че благородно ще понесе падението си сам. Предателството се наказва сурово. Съдебните заседатели могат да постановят дори смъртна присъда.

Отново мълчание.

— Знаеш ли дали Котън се е появил? — попита тя.

— Никой не ми е казал, дори да се е появил. Ами Торвалдсен? Свързал ли се е с Касиопея?

— Нито дума и от него.

Сърцето й подскочи, когато осъзна, че Брент Грийн е част от всичко, което се случваше. Болката в изражението й подсказа на Касиопея, че той е предателят.

— Трябва да се срещнем, Брент. Тайно. Само ти, аз и Касиопея. Каква е програмата ти?

— Мога да я променя.

— Чудесно. Дейли има още доказателства. Неща, които според него ще докажат кой още е замесен. Събирал е информацията от доста време. Онези устройства у теб съдържат записи на разговори с началника на кабинета на вицепрезидента, в които той казва кой ще бъде следващият президент след смъртта на настоящия. Но има и още. Трябва да се срещнем в дома на Дейли. Можеш ли да дойдеш там?

— Разбира се. Знаеш ли къде е скрил информацията?

— Да, той ми каза.

— Тогава да се залавяме за работа.

— Точно така. Ще се видим там след половин час. — И тя прекъсна връзката.

— Съжалявам — промълви Касиопея.

Нямаше намерение да размишлява върху нечий провал.

— Трябва да сме нащрек. Грийн е организирал убийството на Дейли. Сега вече сме сигурни. Той планира да убие президента.

— И нас — добави Касиопея. — Онези мъже са работели за саудитците, които очевидно смятат, че вицепрезидентът и Грийн са на тяхна страна. Вицепрезидентът обаче работи и с Ордена, което означава, че саудитците няма да получат нищо. Орденът ще получи всичко и ще го използва както намери за добре.

Наближаваха Вашингтон и движението по междущатската магистрала се усили. Стефани намали скоростта.

— Да се надяваме арабите да разберат това, преди да решат да се разправят с нас.