Стив Бери
Александрийската връзка (63)

62

Виена

Торвалдсен се върна на пръсти в нишата, но продължи да слуша напрегнато разговора на долния етаж. Присъствието на американския вицепрезидент в замъка на Херман разкриваше множество нови възможности. Старият човек погледна Гари и сложи пръст пред устните си. Момчето трябваше да мълчи.

От долния етаж се чу подрънкване на стъкло.

— За нашето приятелство — каза Херман.

— Точно това харесвам у теб, Алфред. Лоялността. Днес тя не се среща често.

— Вероятно твоят шеф мисли същото.

Другият мъж се засмя.

— Даниълс е глупак. Има прекалено опростенчески поглед към живота и целия свят.

— А ти смяташ ли се за лоялен?

— Абсолютно. Преживял съм пет години с Дани Даниълс. Вършех точно това, което той искаше. Усмихвах се. Защитавах го. Но повече не мога да го понасям. Американците също.

— Надявам се да не си пропилял времето си напразно.

— През всичките години изграждах коалиции. Създавах познанства и приятелства. Изглаждах отношенията с враговете. Имам всичко, което ми трябва…

— Освен пари.

— Не бих казал. Имам достатъчно длъжници, за да задвижа нещата. А и арабските ми приятели са доста щедри.

— Орденът също оценява усилията на хората, които го поддържат. Твоят президент не е особено приятелски настроен към световния бизнес. Изглежда, го привличат митническите тарифи, търговските ограничения и откритото банкиране.

— Това е отделен проблем. Уверявам те, че мнозина във Вашингтон са на съвсем различно мнение.

Шумът от долния етаж подсказваше, че двамата мъже сядат. Торвалдсен се приближи до парапета. Херман седеше на стол, а вицепрезидентът бе седнал в едно от креслата. И двамата държаха питиета.

— Израел се опитва да разбере какво се случва — каза вицепремиерът. — Знаят, че връзката е разкрита.

— И аз знам — кимна Херман. — Впрочем имам съдружник, който се занимава с този въпрос.

— Началникът на кабинета ми твърди, че израелски разузнавачески екип е изчезнал в Германия, а един служител от Външно министерство бил открит мъртъв в Ротенбург след подозрение, че е продавал информация. Изпратили са екип убийци в Лондон. Най-странното е, че от Тел Авив всъщност искаха ние да разберем.

— Знам и това, приятелю мой.

— Тогава сигурно знаеш и че един от бившите ни агенти, Котън Малоун, е на път за Синай с бившата си съпруга и с още един мъж.

Настъпи тишина.

— Любопитно ни бе кой е този човек и затова изследвахме отпечатъците, които е оставил върху едно от перилата, докато се е качвал на военния самолет в Лисабон. Американец. Джеймс Макколъм. Чувал ли си за него?

— Псевдонимът му е Доминик Сейбър. Работи за нас.

— И понеже ти също си мой приятел, Алфред, с цялото си уважение ще ти кажа, че си пълен нещастник. Видях го в очите ти. Изобщо не знаеше, че твоят човек е на път за Синай.

Отново мълчание.

— Той не е длъжен да ме държи в течение. Интересуват ме единствено резултатите.

— Е, тогава кажи ми какво прави той с Котън Малоун и ще открие ли тази библиотека.

— Значи, казваш, Синайският полуостров. Определено се намират на място, което прави подобно откритие вероятно. Достатъчно близо до Александрия, за да се осъществява преносът на ръкописи по онова време, но същевременно и достатъчно изолирано. Там са съществували търговски пътища много преди и след Христа. Фараоните са прокопавали земите в търсене на мед и тюркоази. Древен Египет е познавал Синайския полуостров доста добре.

— А ти явно познаваш историята доста добре.

— Знанията са полезно нещо. Особено тук.

— Алфред, не правим някакво интелектуално упражнение. Опитвам се коренно да променя външната политика на Америка. Двамата с Даниълс сме спорили по въпроса. Сега мога да направя нещо. Време е да окажем на арабите същото внимание, което винаги сме засвидетелствали на Израел. И като теб аз също се интересувам само от резултатите. Ти и колегите ти искате печалба. Аз искам власт.

— И освен това искаме ти да поемеш поста.

— Кажи ми тогава, Алфред, кога трябва да умре президентът на Съединените щати?

Ледени тръпки пробягаха по приведения гръб на Торвалдсен, когато думите достигнаха до съзнанието му.

— Изглежда, си мислил по тази идея — отбеляза Херман.

— Успя да ме убедиш.

— Всичко вече е уредено — отвърна Херман. — Необявеното пътуване на Даниълс до Кабул ще завърши драматично.

— Веднага щом излети — каза вицепрезидентът, — ще ви уведомя по уточнените канали. Засега намеренията му са да тръгне следващия четвъртък. Само четирима души знаят. Той, аз и двамата началници на кабинетите ни. Дори афганистанският президент не знае за посещението. Ще му бъде съобщено непосредствено преди кацането им. Цялата идея е на отдела за връзки с обществеността към Белия дом. Вдигане на рейтинга с едно вдъхновяващо пътуване до бойното поле.

— Оръжията вече са там — каза Херман. — Сделката е направена с един от главните заместници на Бин Ладен. Той бе силно поласкан. Ще бъде първият им значителен удар срещу Америка от няколко години насам. Работили сме с тези дяволи и преди, винаги от разстояние и с предпазливост, но всеки път успешно.

— Все още имам известни резерви по отношение на това арабите да убият Даниълс. Но приятелите ми в Арабия ми казват, че на повечето от тях също им е писнало от Бин Ладен. С удоволствие биха го отстранили. Странното му поведение неимоверно усложнява новия световен ред. Просто не желаят да играят с нас, щом нещата стоят „както го искат израелците“. Но с отстраняването на Даниълс и промяната в политиката те ще се присъединят към нас в търсенето на Бин Ладен.

— Политическият комитет смята, че арабите ще са повече от склонни да преговарят.

— Нима и те знаят? — попита вицепрезидентът изумено.

— Разбира се, че не. Просто разработват различни сценарии, а промяната в американската политика е само един от тях. Отдавна чакахме това да се случи.

— Добре, Алфред, но нали знаеш какво ме тревожи?

Херман се подсмихна.

— Няма да има следи. Пратениците, които са договорили сделката с Бин Ладен, ще отидат при Аллах още следващата седмица. Сътрудникът, за когото ти споменах, лично ще се заеме. Никой няма да може да бъде свързан с нищо. Никакви следи.

— Явно имаш голямо доверие на този човек — отбеляза вицепрезидентът.

— Никога не ни е разочаровал.

— Важно е да не започне сега. Аз ще бъда в Чикаго в деня на заминаването на Даниълс. Белият дом няма да съобщи нищо. Все едно президентът си е във Вашингтон и работи и изведнъж се появява по новините в Афганистан. Тогава ще ме скрият, докато той се върне. Стандартна процедура след Единайсети септември.

— Какво ще правиш, след като свалят самолета? — попита Херман.

— Ще положа клетва и ще управлявам през следващите три години. След това ще се кандидатирам за още четири и после се махам.

— Искам да знаеш, че ако открием изгубената библиотека, планът, който ние сме изготвили, веднага ще влезе в действие.

— И още как. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Трябва напълно да объркаме Израел и арабите. Аз ще ги лаская, вие ще ги предизвиквате. Саудитците ще бъдат принудени да преговарят. Не могат да си позволят хаос в страната. Аз също искам цените на петрола да се понижат. Няколко долара на барел ще променят брутния ни вътрешен продукт с милиарди. Ще мобилизирам Америка да си отмъсти за смъртта на Даниълс. И никой няма да спори с мен по този въпрос. Целият свят ще се присъедини към нас. Арабите ще ни се умилкват, ще се молят да ни станат приятели. Това е моментът, в който и те ще се присъединят, и така всички печелим.

— Политическият комитет смята, че ще настъпи глобална нестабилност.

— Кой го е грижа? Моите гласоподаватели ще са освирепели от ярост. Нищо не зарежда с положителна енергия американците повече от едно сплотяване около знамето. А аз възнамерявам да ръководя този процес през следващите седем години. Арабите са търговци. Ще осъзнаят, че времето да си сътрудничим, е настъпило, особено ако това причинява някакви вреди на Израел.

— Добре си обмислил всичко.

— Не съм мислил за нищо друго през последните няколко месеца. Опитах се да накарам Даниълс да промени мнението си, но стане ли въпрос за Израел, той отказва да отстъпи. Тази проклета нация с население колкото един американски окръг може да ни съсипе. Аз обаче не възнамерявам да им го позволя.

— Когато се видим следващия път, ще бъдеш президент на Съединените щати.

— Алфред, освен терористите, които лично ще извършат атентата, двамата с теб сме единствените в света, които знаят. Лично съм се погрижил.

— Аз също.

— Тогава да действаме и да се наслаждаваме на отплатата.