Стив Бери
Александрийската връзка (62)

61

Кемп Дейвид, Мериленд

Стефани регистрира думите на президента:

— Как така вашият предател?

Даниълс я погледна разтревожено.

— Някой в това правителство си играе с мен. Прокарва собствената си политика, опитва се да постигне собствените си цели, сякаш смята, че съм или прекалено мързелив и апатичен, или прекалено глупав, за да осъзная какво става. Не е нужно да си гений, за да разбереш кой е подстрекателят. Моят така наречен лоялен вицепрезидент. Той е един амбициозен негодник.

— Господин президент… — започна тя.

— А, това също го казваш за първи път — „господин президент“. Вероятно отношенията ни търпят развитие.

— Имам известни резерви по отношение на вас и вашата администрация.

— Това е проблемът на бюрократите. Американските политици идват и си отиват. Но вие оставате завинаги. Което означава, че имате база за сравнение. За мое съжаление, Стефани, ти явно ще се окажеш права в този случай. Заобиколен съм от предатели. Вицепрезидентът толкова много иска да заеме поста ми, че едва се контролира. За целта дори е готов да направи сделка с дявола. — Даниълс замълча, но тя не прекъсна мислите му. — Орденът на Златното руно.

Добре ли беше чула?

— Той е там, в този момент. На среща с техния ръководител. Мъж на име Алфред Херман.

Явно беше подценила сериозно Дани Даниълс. Както и Брент Грийн. И двамата бяха доста информирани. Касиопея се поклащаше на стола, но Стефани забеляза, че тя слуша внимателно. Беше й разказвала за Ордена.

— Баща ми беше член на този Орден — каза Касиопея.

Това не го бе споменала по време на разговора им.

— Години наред двамата с Хенрик посещаваха събранията им заедно. Аз обаче предпочетох да не продължа да членувам след смъртта му.

— Добър ход — отвърна Даниълс. — Групичката им се свързва с множество конфликти в света. Те са доста обиграни. Никога не оставят следи. Разбира се, ключовите играчи обикновено намират смъртта си. Като всяка добра банда, си имат силов играч. Мъж с прозвище Ноктите на орела. Типично по европейски. Наемен убиец с впечатляваща титла. Точно те отвлякоха момчето на Малоун.

— И вие ни казвате това едва сега?

— Да, Стефани, казвам ви го сега. Едно от предимствата да си лидер на свободния свят е, че мога да казвам каквото си поискам. — Той й хвърли изпитателен поглед. — Тук се случват много неща. При това бързо. От всички страни. Направих най-доброто предвид обстоятелствата.

Тя се върна на въпроса.

— Какво прави вицепрезидентът при Синия стол?

— Синия стол? Радвам се, че ти също си информирана. Надявах се да е така. Продава душата си. Орденът се стреми с всякакви средства да се добере до Александрийската библиотека. Търсят доказателства за някаква теория и въпреки че смятах цялата история за странна, очевидно нещата не са толкова прости.

— Какво казват израелците? — попита Касиопея.

— Не искат нищо да бъде разкрито. И точка по въпроса. Искат да оставим нещата така. Изглежда, Орденът е доил саудитското кралско семейство от десетилетия насам и сега са решили да обърнат всичко наопаки. Да настроят арабите и евреите едни срещу други. Всъщност планът им не е лош. Ние също сме постъпвали така. Но напрежението ще ескалира. Никой не може да предвиди как ще постъпят фанатиците, независимо дали са араби, израелци или — той замълча… — американци.

— Какво искате да направя? — попита Стефани.

— Нека първо ти кажа още нещо, което не знаеш. Котън се е обадил още веднъж на Грийн. Искал му е услуга. Грийн е дал разрешение военен самолет да транспортира самия Малоун, бившата му съпруга и още един мъж до — ако щете, вярвайте — Синай. В момента летят. Нашето предположение е, че третият човек е наемният убиец. Освен това Малоун е поискал от Грийн проверка на самоличността на този човек — което, между другото, министърът на правосъдието съзнателно е забравил. Не е направил никакво проучване. Ето защо проверката извършихме ние. Котън е дал името Джеймс Макколъм. Описанието не съвпада, но човек с това име съществува и той е бивш военен от специалните части, който в момента е наемник на свободна практика. Има подходяща биография, за да работи за Ордена, не смятате ли?

— Как се е свързал с Малоун? — попита Касиопея.

Даниълс сви рамене.

— Нямам представа, но съм доволен, че точно Котън е с него. За съжаление обаче няма как да му помогнем.

— Можем да проследим полета им — предложи Касиопея.

Президентът поклати глава.

— Няма начин. Не трябва да допускаме някой да разбере, че сме замесени. Искам да открия моите предатели. А за целта трябва да си мълчим.

— А финалистите са — каза тя — Лари Дейли и Брент Грийн.

Даниълс се засмя.

— Победителят в това състезание получава билет за затвора с всички включени разходи. Но не и преди лично да го изритам отзад.

Явно бе възвърнал навика си да раздава разпореждания.

— Вие двете сте единственото, с което разполагам, за да открия отговора на загадката. Не мога да замеся нито една друга агенция по очевидни причини. Позволих на всичко това да се даде ход, за да мога да ти предоставя възможност, Стефани. Знаех, че си надушила нещо за Дейли, но, слава богу, не си действала. Сега трябва заедно да открием истината.

— Наистина ли смятате, че министърът на правосъдието е замесен? — попита Касиопея.

— Нямам представа. Брент играе ролята на светец изключително добре и е възможно да е богобоязлив и религиозен християнин. Но също така е човек, който не би искал да напусне влиятелния си пост и да стане „консултант“ в някоя вашингтонска юридическа кантора. Затова и остана през втория мандат. По дяволите, всички останали напуснаха кораба — добавиха към биографията си важния правителствен опит и извлякоха облаги от връзките си. Но не и Брент.

Стефани почувства, че трябва да го защити:

— Той ми спомена, че е допуснал изтичане на информация за Александрийската връзка, защото сам е търсел предателя.

— По дяволите, възможно е. Не знам. Това, което знам, е, че заместник-съветникът по националната сигурност е подкупвал Конгреса. Вицепрезидентът ми крои планове с един от най-богатите мъже в света. А две нации в Близкия изток, които по принцип се ненавиждат, в момента работят заедно, за да предотвратят откриването на библиотека отпреди хиляда и петстотин години. Това като че ли е всичко, нали, Стефани?

— Да, господин президент, схващаме положението.

— Тогава намерете предателя.

— И как предлагате да го направим?

Той се усмихна на решителността й.

— Доста мислих по въпроса. Нека първо хапнем нещо, после идете да поспите. Изглеждате изморени. Тук сте в безопасност.

— Не можем да чакаме до сутринта — отвърна тя.

— Ще се наложи. Знаеш ли как овесът увира най-добре? Когато го оставиш да къкри на котлона със затворен капак. Така твърдите зрънца се превръщат в божествена закуска. Ще оставим цялата работа да покъкри няколко часа и тогава ще ви разкажа какво съм намислил.