Стив Бери
Александрийската връзка (66)

65

Виена, 8:30 ч.

Торвалдсен седна в оранжерията и отвори атласа. Двамата с Гари се бяха събудили преди час, взеха душ и хапнаха леко. Беше дошъл при пеперудите не само да избегне електронните подслушватели, но и за да чака неизбежното. Беше въпрос на време Херман да разбере за кражбата.

Сутринта бе свободна за членовете на Ордена, тъй като следващото заседание беше насрочено за късния следобед. Беше крил пергаментите в атласа под леглото си през цялата нощ. Сега нямаше търпение да научи повече. Макар да можеше да чете латински, познанията му по гръцки бяха минимални, а от древногръцки, езика, използван от Йероним и Августин, нямаше никаква представа. Беше доволен, че Херман е поръчал да се направят преводи.

Гари седеше срещу него.

— Снощи каза, че тези листове може да се окажат онова, което търсим.

Торвалдсен реши, че момчето заслужава да знае истината.

— Ти беше отвлечен, за да принудят баща ти да открие нещо, което е било скрито преди години. Мисля, че тези листове имат нещо общо с него.

— Но какво представляват те?

— Това са писма между двама учени мъже. Августин и Йероним. Живели са през четвърти и пети век и са помогнали за формулирането на християнската религиозна доктрина.

— История. Май започва да ми харесва, но ми се струва доста оплетена.

Хенрик се усмихна.

— А проблемът в наши дни е, че имаме много малко документи от онова време. Войните, политиката, времето и злоупотребите са унищожили историческите сведения. Но сега държим в ръцете си писмата, излезли изпод перото на двама учени.

Той знаеше някои неща и за двамата. Августин бил роден в Африка от майка християнка и баща езичник. Вече възрастен, той приел християнството и описал младежката си невъздържаност в „Изповедите“. Торвалдсен знаеше, че книгата все още се изучава в повечето университети. Августин станал епископ на Хипон, превърнал се в интелектуален водач на африканския католицизъм и могъщ защитник на православието. На него се приписва оформянето на голяма част от ранното църковно мислене.

Йероним също бил роден в семейство на езичници. Той също бил учен и се смятал за един от най-големите учени и мъдреци сред основателите на църквата. Живял като отшелник и посветил трийсет години от живота си на превода на Библията. Оттогава винаги го свързвали с библиотеките, до такава степен, че го превърнали в техен светец покровител.

От малкото, което Торвалдсен беше дочул снощи, излизаше, че тези двама мъже, живели в различни краища на древния свят, очевидно бяха контактували помежду си по времето, когато Йероним бе създавал творбата на живота си. Херман беше споменал пред вицепрезидента за манипулирането на Библията, но той искаше да разбере положението напълно. Затова намери страниците с превода и започна да чете абзаците на английски на глас.

Скъпи братко Августин, по едно време вярвах, че Септуагинта е удивителна творба. Прочетох този текст в библиотеката в Александрия. Прочитът на мислите на книжниците, описали мъките на израилтяните, съживи вярата, която отдавна изпълваше душата ми. Сега обаче радостта ми е заменена от объркване. В усилията да предам текста на Стария завет стана ясно, че преводачите на Септуагинта са си позволявали голяма свобода. Много абзаци не са верни. Йерусалим не е един град, а област, съдържаща множество села и градове. Най-свещената от всички реки — Йордан, всъщност е планинска верига. Що се отнася до имената на местностите, то повечето са грешни. Гръцкият превод не отговаря на текста на староеврейски. Сякаш цялото послание е променено не поради незнание, а умишлено.

Йероним, приятелю мой, задачата ти е трудна, усложнена още повече от великата ни мисия. Откритието ти не е останало незабелязано. Аз също съм прекарал доста време в библиотеката в Александрия. Мнозина от нас внимателно сме разглеждали ръкописите. Четох един летопис от Херодот, който посетил Палестина през пети век преди нашия Господ. Той заварил областта под персийско господство, населявана от сирийци. Не забелязал никакво израилтянско или юдейско присъствие. Нито пък в Йерусалим или Юдея. Това ми се стори забележително, като се има предвид, че в Стария завет се споменава, че по същото време юдейският храм бил построен отново в Йерусалим и че Юдея се е наслаждавала на статута си на голяма и важна провинция. Ако те са съществували, ученият грък би ги забелязал, особено при неговата репутация на страстен наблюдател. Открих, че първото известно отъждествяване на древен Израел с областта, която наричаме Палестина, идва от римлянина Страбон. Неговите „Исторически записи“ са доста подробни и аз имах привилегията да ги прочета в библиотеката. Творбата на Страбон е била завършена двайсет и три години след раждането на Христос, така че той е писал по времето, когато Христос е бил още жив. Той отбелязва, че името Юдея за пръв път се използва за Палестина по време на гръцкото господство. Това е било едва век преди раждането на Христос. Следователно по някое време между посещенията на Херодот и Страбон, през тези четиристотин години, евреите са установили присъствието си в Палестина. Самият Страбон пише за голям брой израилтяни, които избягали от земите си на юг и се заселили в Палестина. Той не бил наясно точно от кои земи идвали израилтяните, но логично приел, че поради близостта на Египет и неговата достъпност излизането им към Палестина следва да е станало оттам. Нищо обаче не доказва заключенията му. Страбон забелязал, че източникът на разказа му са евреите от Александрия, сред които прекарал доста време. Той свободно говорел иврит и в „Исторически записи“ отбелязва, че също е открил грешки в Септуагинта. Той пише, че учените в Александрийската библиотека, превели Стария завет на гръцки, просто са свързали стария текст с наученото от евреите по онова време. Страбон пише, че евреите в Александрия са забравили истинското си минало и не се притеснявали да създадат ново.

Скъпи братко Августин, чел съм писанията на Йосиф Флавий, евреин с огромен авторитет. Живял е един век след раждането на нашия Господ. Той несъмнено отъждествява Палестина със земите от Стария завет и отбелязва, че тази област е единственото място, в което е съществувала еврейска политическа общност. В по-близки времена Евсевий Кесарийски обозначава с имена от Стария завет местности в Палестина по молба на височайшия император Константин. Чел съм творбата му „За имената на градовете в Светото писание“, но след като разгледате внимателно някой текст от Стария завет на иврит, става ясно, че работата на Евсевий е неточна. Той явно свободно е прилагал значенията на думите към имената на градовете, а в някои случаи дори е правел догадки, но въпреки грешките значението на работата му е огромно. Благочестивите и доверчиви пилигрими я използват като пътепоказател.

Йероним, приятелю, ние трябва да изпълним тази задача с огромно старание. Религията ни е в процес на оформяне и от всички страни я дебнат заплахи. Трудът ви е жизненоважен за съществуването ни. Преводът на Стария завет на латински ще позволи на мнозина да прочетат тези слова. Настойчиво ви умолявам да не променяте започнатото от хората, създали Септуагинта. Нашият Исус Христос е живял в Палестина. Ние трябва да сме единни в посланието, което създаваме с нашия Нов завет. Разбирам какво искате да кажете — че Старият завет, изглежда, не е летопис на израилтяните в местата, които ние наричаме Палестина. Но какво значение има? Целта ни е много по-различна от тази на създателите на Септуагинта. Новият ни завет трябва да бъде осъществяване на Стария. Единствено по този начин посланието ни може да стане по-достойно от това в Стария завет. Свързването на Стария с Новия завет ще покаже колко важен е бил Христос и колко ценно е посланието му. Не е нужно да поправяте грешките, които сте забелязали в Септуагинта. Както сам отбелязвате, евреите, които помагали на преводачите, са били забравили миналото си. Не са знаели нищо за съществуването си преди векове, а само за случващото се около тях по тяхно време. Следователно в превода ви Палестина, която познаваме, трябва да остане същата и в двата завета. Това е нашата задача, скъпи братко, това е нашата мисия. Бъдещето на религията ни, на Исус Христос, е в нашите ръце и Той ни вдъхновява да изпълним волята Му.

Торвалдсен спря да чете.

Ето че двама от най-видните църковни мислители бяха умували как да манипулират превода на Стария завет на латински. Йероним очевидно бе запознат с ръкопис на староеврейски и бе забелязал грешки в предишния превод на гръцки. Августин бе чел трудове на Херодот и Страбон — първият признат за баща на историята, а вторият — на географията. Единият беше грък, другият римлянин. Бяха живели в различни векове и бяха променили света из основи. Географията на Страбон все още съществуваше и беше смятана за един от най-ценните древни текстове, разкривайки множество факти за онова време, но „Историческите записи“ бяха изчезнали.

Не съществуваха и копия. И все пак Августин ги беше чел в Александрийската библиотека.

— Какво означава всичко това? — попита Гари.

— Означава страшно много.

Ако ранната църква е фалшифицирала превода на Стария завет, променяйки смисъла на думите в полза на своите цели, това би могло да има катастрофални последствия.

Херман беше прав. Християните определено щяха да се включат в битката. Торвалдсен се запита какъв ли е планът на Синия стол. Той знаеше от разговорите, които бяха водили през годините, че Херман не е вярващ. Възприемаше религията като политическо оръжие, а вярата — като опора за слабите. Той с удоволствие би наблюдавал как трите основни религии се борят със заключението, че Старият завет, който винаги са възприемали за даденост, всъщност е нещо съвсем различно.

Страниците, крито Торвалдсен държеше, бяха безценни. Представляваха част от доказателствата на Херман. Синия стол обаче имаше нужда от още, ето защо се интересуваше толкова много от Александрийската библиотека. Ако тя все още съществуваше, щеше да е единствената съкровищница, която би могла да хвърли светлина върху въпроса. Това обаче беше проблем на Малоун, особено като се имаше предвид, че в момента би трябвало да е на път за Синай.

Желаеше на приятеля си само доброто.

Оставаше президентът на Съединените щати. Смъртта му беше планирана за следващия четвъртък. Това вече бе негов проблем.

Торвалдсен извади мобилния телефон от джоба си и набра един номер.