Стив Бери
Александрийската връзка (76)

75

Мериленд

Стефани скочи от хеликоптера, който ги беше върнал в Кемп Дейвид. Даниълс ги чакаше на площадката за кацане. Стефани решително се отправи към него, а хеликоптерът се извиси в утринното небе и изчезна зад върховете на дърветата.

— Макар и президент на Съединените американски щати — започна тя с рязък тон, — вие всъщност сте жалък негодник. Изпратихте ни там, въпреки че знаехте, че ще ни нападнат.

— Откъде бих могъл да знам? — попита той с недоумяващо изражение.

— Значи хеликоптерът и стрелецът случайно се оказаха наблизо? — намеси се Касиопея.

Президентът направи жест с ръка.

— Хайде да се поразходим.

Тръгнаха по една широка пътека. Трима агенти на тайните служби ги следваха на десетина метра разстояние.

— Разкажете ми какво се случи — каза Даниълс.

Стефани опита да се успокои и си припомни сутринта:

— Дейли смяташе, че някой планира да ви убие. — Стори й се странно да говори за него в минало време.

— Прав е.

Те спряха.

— Вече ми идва твърде много — каза тя. — Не работя за вас, но вие ме принуждавате да действам абсолютно на сляпо. Как очаквате да постигна нещо?

— Сигурен съм, че би искала отново да се върнеш на работа, нали?

Тя не отговори веднага, но се ядоса на себе си, че с мълчанието издава желанието си. Беше създала и започнала проект „Магелан“ и го беше оглавявала през цялото му съществуване. А това, което се случваше, по принцип не я засягаше, но в момента я използваха всякакви хора, които нито харесваше, нито уважаваше. Затова отговори напълно откровено:

— Не и ако за целта трябва да ви целувам задника. Или пък да излагам Касиопея на нови опасности.

Даниълс очевидно не се смути.

— Ела с мен.

Тръгнаха мълчаливо през горичката към някакво бунгало. Когато влязоха вътре, президентът взе едно портативен CD плейър.

— Чуй това.

— Брент, не мога да ти обясня подробностите, но искам да ти кажа, че снощи дочух един разговор между вашия вицепрезидент и Алфред Херман. Орденът, или по-скоро Херман, планира да убие президента ви.

— Научи ли някакви подробности? — попита Грийн.

— Даниълс се кани да предприеме тайно посещение до Афганистан следващата седмица. Херман се е свързал с хора на Бин Ладен и лично е доставил ракетите за обстрелване на самолета.

— Това са сериозни обвинения, Хенрик.

— Каквито нямам навик да отправям. Чух всичко със собствените си уши, в присъствието на момчето на Котън Малоун. Можеш ли да уведомиш президента? Просто отмени пътуването и така ще решиш поне неотложния проблем.

— Разбира се. Какво става там, Хенрик?

— Много повече, отколкото мога да ти обясня. Ще държим връзка.

— Записът е отпреди час — обясни Даниълс. — Досега обаче моят лоялен министър на правосъдието не се е обаждал. Можеше поне да опита. Не е толкова трудно да ме открие.

— Кой уби Дейли? — въпросът не й даваше мира.

— Лари, мир на праха му, прекрачи границата. Очевидно е бил замесен. Знаел е, че нещо става, и е решил да действа сам. Това е била грешката му. А що се отнася до хората, у които са флашпаметите, точно те са убили Лари.

Двете с Касиопея се спогледаха. Накрая тя изрече:

— Грийн.

— Явно имаме победител в състезанието „Кой е предателят“.

— Тогава го арестувайте — каза Стефани.

Даниълс поклати глава.

— Трябват ни повече доказателства. Член трети, алинея трета от Конституцията е пределно ясен. Предоставянето на помощ и улесняването на врага е предателство срещу Съединените щати. Хората, които искат да ме убият, са наш враг. Но никой не може да бъде осъден за предателство без показанията на двама свидетели за едно и също публично деяние. Трябват ни още доказателства.

— В такъв случай можете да се качите на самолета до Афганистан и след като ви взривят, ще разполагате с доказателството за предателство, а ние с Касиопея ще бъдем двамата свидетели.

— Добре измислено, Стефани. Да, вие наистина бяхте примамка, но поне гърбът ви беше покрит.

— Колко мило от ваша страна.

— Не можеш да вдигнеш птиците от храстите без добро ловджийско куче. А да стреляш преди това си е чиста загуба на патрони.

Разбираше го. Самата тя многократно беше постъпвала по същия начин.

— Какво искате да направим?

В тона й ясно се долавяше примирение.

— Да се видите с Брент Грийн.

* * *

Малоун и Пам стояха на прага на правоъгълна зала, широка петнайсетина метра и приблизително толкова дълга. Слабо осветените от сребърни свещници гранитни стени бяха гладки като огледало, подът беше покрит с красива мозайка, а таванът — украсен с причудливи плетеници в червено и кафяво.

В отсрещния край на стаята имаше шест реда сиво-черни мраморни колони, свързани със светложълти ленти. Между колоните имаше седем врати, всяка като тъмна паст. Над тях с римски букви беше изписано — VSOVODA. Над буквите имаше стих от Откровение, написан на латински.

Той го преведе на глас.

— Не плачи; ето лъвът, който е от Иудиното коляно, коренът Давидов, победи и може да разгърне книгата и да снеме седемте й печата.

Дочуха стъпки, но беше невъзможно да преценят иззад коя врата идват.

— Макколъм е някъде там — прошепна Пам. — Но къде точно?

Малоун се приближи към една от вратите и влезе през нея. Вътре един тунел прорязваше скалата, а на всеки пет-шест метра бяха поставени стенни свещници. Той погледна към съседния отвор, който също водеше към планината, но през друг тунел.

— Интересно. Ето още едно изпитание. Имаме седем възможности. — Той свали раницата от гърба си. — Къде отидоха времената, когато човек просто си купуваше членска карта за библиотеката?

— Сигурно на същото място, където остана времето, когато хората слизаха от самолета, едва след като той кацне.

— Всъщност ти се справи доста добре със скока — ухили се той.

— Не ми го напомняй.

Той огледа седемте врати.

— Знаеше, че Макколъм ще действа, нали? Затова го остави да тръгне с Пазителя.

— Сигурен съм, че не е тук заради интелектуалните знания. Не е търсач на съкровища. Този мъж е истински професионалист.

— И адвокатът, с когото излизах, не беше само адвокат.

— Израелците те изиграха. Не се чувствай излъгана. Те изиграха и мен.

— Мислиш ли, че всичко е нагласено?

Той поклати глава.

— По-скоро ни манипулират. Прекалено лесно спасихме Гари. Може би е било предвидено да убия онези похитители. В такъв случай, когато тръгнах след Джордж, спокойно са могли да ме проследят. Ти, разбира се, беше с мен, а израелците бяха зад нас. Искали са да те взема със себе си, затова ме постреснаха на летището и в хотела. Всичко се връзва. Израелците убиват Джордж и си свършват работата. Похитителят на Гари се свързва с нас, за да открием това тук. Което пък означава, че похитителите имат съвсем различни намерения от израелците.

— Мислиш ли, че Макколъм е отвлякъл Гари?

— Ако не е лично той, то значи е човекът, за когото работи.

— И какво ще правим?

Той извади резервните пълнители от раницата и ги напъха в джоба на панталона си.

— Ще го последваме.

— През коя врата?

— Ти самата откри отговора на този въпрос в Лисабон, когато каза, че Томас Бейнбридж е оставил указания. В самолета прочетох романа му. Там обаче не пише нищо, което и най-малко да наподобява преживяното от нас. Неговата изгубена библиотека се намира в Южен Египет. Няма Път на героя, текст с указания и сложни предизвикателства. Нищо. Виж, онази беседка в градината му е друга работа. Доста размишлявах върху последната част на текста, който Макколъм ни даде. Няма логика просто да влезем вътре, щом се озовем тук.

— Освен ако не държиш някого на мушка.

— Да, но все пак има нещо, което не ми харесва. — Той посочи вратите. — При такива мерки за сигурност лесно могат да се отърват от някой натрапник. А и къде са всички? Това място е изоставено.

Той прочете отново буквите над вратите.

VSOVODA.

И изведнъж му просветна.

— Помниш ли как ме подиграваше за фотографската ми памет?

— Не съм. Просто се чудех защо не можеш да запомниш рождения ми ден и годишнината от сватбата ни.

Той се засмя:

— В случая добрата ми памет се отплаща. Помниш ли последната част от указанията? Но се пази от буквите. Беседката в Бейнбридж Хол. Римските букви.

В съзнанието си той ги виждаше абсолютно ясно.

D OVOSVAVV M.

— Помниш ли, че ме попита защо буквите D и M са отделени от останалите осем?

Той посочи вратите.

— Сега вече знаем. Едната врата е вход, а другата, предполагам, изход. Не съм сигурен за останалите по средата, но ще разберем.