Стив Бери
Александрийската връзка (40)

39

Вашингтон, окръг Колумбия, 3:30 ч.

Стефани се отпусна изтощена на стола. Брент Грийн я гледаше от канапето. Беше привел рамене, нещо, което никога не го бе виждала да прави. Касиопея спеше на горния етаж. Поне един от тях щеше да успее да си почине. Тя самата категорично нямаше да може. Имаше чувството, че бе дошла тук не преди четирийсет и осем часа, а преди четирийсет и осем дни, изпълнена с недоверие към Грийн, разярена от думите му, бясна на самата себе си, че е изложила сина на Малоун на опасност. И макар Гари Малоун вече да бе на сигурно място, съмненията по отношение на Брент Грийн продължаваха да бушуват в съзнанието й, особено след казаното преди няколко часа.

Основният източник на информация за израелците е Пам Малоун.

Тя вдигна кутийката диетична кола, която бе открила в хладилника на Грийн.

— Наистина ли ги пиеш тия неща?

Той кимна.

— Има съвсем същия вкус като оригинала, но без захарта. Стори ми се нелоша идея.

Стефани се усмихна.

— Странна птица си ти, Брент.

— Просто съм по-затворен и не обичам да споделям предпочитанията си с другите.

Сърцето я болеше, мозъкът й бе изтощен. Дълбоко загнездилото се безпокойство отвличаше вниманието й от Грийн. Умишлено бяха изгасили светлините, за да внушат на всички бдителни очи, че обитателят на къщата спи дълбоко.

— За Малоун ли мислиш? — попита я той в тъмното.

— Доста е загазил.

— Не можеш да направиш нищо, докато не се обади.

Тя поклати глава.

— Това не ме успокоява.

— Нали си пратила агент в Лондон. Какви са шансовете да открие Котън?

Не особено големи. Лондон бе голям град, а и можеше ли да е сигурна, че Малоун е там? Би могъл да бъде навсякъде из Великобритания. Стефани не искаше да се замисля за различните варианти, така че попита:

— Откога знаеш за Пам?

— От скоро.

Беше й неприятно, че са я държали в неведение. Реши, че за да получи някаква информация, ще трябва самата тя да предложи такава.

— Има и друг играч във вашата игра.

— Целият съм в слух. — Тонът на Грийн сочеше, че интересът му се е пробудил. Най-после тя да знае нещо, за което той не бе чувал.

Разказа му какво й бе казал Торвалдсен за Ордена на Златното руно.

— Хенрик не ми е споменавал и дума.

— Гледай ти, колко странно. — Тя отпи от безалкохолната напитка. — Явно ти казва само това, което иска да знаеш.

— Те ли са отвлекли сина на Малоун?

— Начело са в списъка ми със заподозрени.

— Това обяснява доста неща — отбеляза Грийн. — Израелците проявяваха необичайна предпазливост през цялата операция. Размахахме им връзката като стръв, надявайки се лицето за контакт тук да захапе. От няколко години в лични срещи дипломатите им задават въпроси за Джордж Хаддад. Така и не успяхме да ги заблудим докрай, когато Малоун го скри. Преровиха останките от взривеното кафене, но бомбата си бе свършила добре работата. Дори след като им размахахме връзката, така че да не могат да не я забележат, израелците продължиха да играят твърде прикрито.

— Кажи ми нещо, което не зная.

— Отвличането на Малоун ни обърка. Затова и отложих срещата ни, когато се обади с новините.

— А аз мислех, че просто не ме харесваш.

— Действително са необходими здрави нерви, за да те изтърпи човек, но аз съм свикнал.

Стефани се усмихна.

Грийн протегна ръка към една кристална купичка с осолени ядки върху ниската масичка. Стефани също чувстваше глад, затова и тя си взе малко.

— Знаехме, че Израел не е виновен за отвличането на Гари Малоун — продължи Грийн. — И ни беше чудно, че не реагираха, когато се случи. Но после, след като ти ми се обади, научих за Пам Малоун.

Стефани слушаше внимателно.

— Преди три месеца започнала да се среща с един мъж. Преуспяващ адвокат от фирма в Атланта, старши съдружник, но и еврейски патриот. Въодушевен поддръжник на Израел. Службите по сигурността смятат, че е подпомогнал финансирането на една от провоенните фракции в израелското правителство.

Стефани знаеше, че американски пари отдавна финансират израелската политика.

— Нямах представа, че тези неща влизат в ежедневните ти задачи.

— Пак ти казвам, Стефани, не знаеш много неща за мен. Имам определен обществен имидж. Но когато поех този пост, нямах намерението да бъда само празен дърдорко. Аз съм главният представител на закона в тази държава и си върша добре работата.

Стефани забеляза, че не е изял ядките, които си беше взел. Но продължаваше да рови разсеяно в купата с лявата ръка.

— Какво правиш? — попита го тя.

— Търся половинки.

— Защо?

— Имат повече сол.

— Моля?

— Ако вземеш цял фъстък, в средата няма да има сол. Но ако фъстъкът е на две половинки и след това е осолен, ще има двойно количество сол.

— Не говориш сериозно.

Той си избра фъстък и го метна в устата си.

— Защо половин фъстък да е по-солен от цял?

— Не ме ли слушаш? — попита той с развеселен тон. — Взети заедно, две осолени половинки съдържат повече сол, отколкото цял фъстък. — Той метна още една ядка в устата си.

Тя не можеше да разбере дали говори сериозно, или просто я дразни. Грийн продължаваше да рови за половинки.

— А какво правиш с целите?

— Пазя ги за накрая. Ям ги само в краен случай. Но съм готов да разменя цял фъстък за половинка.

Този Брент Грийн й допадаше. Имаше някаква игривост в него. Суховато чувство за хумор. Внезапно й се дощя да го защити от враговете.

— Ти също искаш да изобличиш арогантните глупци в Белия дом. Като мен. Чувал си какво говорят за теб. Наричат те Преподобния Грийн. Крият информация. Използват те, за да подобрят имиджа си.

— Ще ми се да мисля, че не съм толкова дребнав.

— Какво дребнаво има да им го начукаш на мръсниците? Със сигурност са си го заслужили. Включително президентът.

— Съгласен съм. — Той тръсна трохичките от фъстъци от дланите си и продължи да дъвче. Стефани определено започваше да цени мъжа срещу себе си.

— Разкажи ми още за Пам — помоли тя.

— Излиза с адвоката от три месеца. Знаем, че е свързан с Хедър Диксън. Срещали са се няколко пъти.

Стефани се обърка.

— Нещо не разбирам. От къде на къде израелците решават, че Пам ще бъде въвлечена в тези събития? Та двамата с Малоун не поддържат връзка от години. Почти не си говорят. А и ти самият каза, че не вярваш те да са отвлекли Гари.

— Явно са били информирани за нещо, което не е стигнало до нас. Предвидили са всичко, знаели са, че тези неща ще се случат, както и че Пам Малоун ще се свърже с Котън. Използвали са я като свръзка съвсем съзнателно. А сега ми разкажи за този Орден на Златното руно. Май израелците са предвидили и тяхната намеса, както и че в някакъв момент ще отвлекат момчето. Може би са планирали сами да го свършат?

— Нима искаш да кажеш, че Пам е шпионин?

— Не е известно до каква степен се е забъркала с израелците. А за съжаление адвокатът от Атланта, с когото излизаше, умря оня ден. — Грийн направи пауза. — Застреляли го на някакъв паркинг.

Нищо ново под слънцето.

— Какво знаеш за него? — попита тя.

— Разследвахме участието му в една сделка за пари срещу оръжие. Тел Авив официално твърди, че се опитва да сложи край на подобни операции, но тайно ги насърчава. Научих, че адвокатът бил инициатор на отношенията с Пам. Прекарвал много време с нея. Правел й подаръци. Макар да се стреми да се държи като самоуверена и твърда жена, Пам Малоун всъщност е самотна и уязвима.

Стефани долови нещо в тона му.

— Това май важи и за теб?

Грийн не отговори веднага и тя се зачуди дали не е пресякла границата на личното му пространство. Накрая той прошепна:

— В по-голяма степен, отколкото си мислиш.

Искаше й се да разбере повече и тъкмо се канеше да зададе нов въпрос, когато по стълбите се чуха стъпки. Силуетът на Касиопея изникна на прага.

— Имаме си компания. Една кола току-що паркира до бордюра.

Грийн се изправи.

— Не съм забелязал фарове.

— Пристигна без светлини.

Стефани се разтревожи.

— Мислех, че спиш.

— Все някой трябва да ви пази.

Телефонът иззвъня. Никой не помръдна. Ново иззвъняване.

Грийн пристъпи в тъмнината, откри безжичната слушалка и я вдигна. Стефани мислено отбеляза, че се преструва на сънен.

Няколко мига мълчание.

— В такъв случай влизай. След минутка слизам долу.

Грийн затвори телефона.

— Лари Дейли. Отвън е и иска да ме види.

— Това не е на хубаво — каза Стефани.

— Може и да не е. Но предлагам да се скриете и да видим какво иска този дявол.