Стив Бери
Александрийската връзка (51)

50

Вашингтон, окръг Колумбия, 13:30 ч.

— Не смяташ ли, че максимално си провокирала Дейли — попита я Грийн.

Двете с Касиопея пътуваха в лимузината на Грийн, чиито задни седалки бяха изолирани от предните с плексиглас. Грийн ги бе взел от центъра на града, след като излязоха от къщата на Дейли.

— Нямаше как да хукне след нас. Хедър би могла да облече негови дрехи, но не и обувки. Съмнявам се, че би се втурнала да ни преследва боса и без пистолет.

Грийн не изглеждаше особено убеден.

— Предполагам, че си имала основателна причина да уведомиш Дейли, че се намираш в дома му.

— И на мен ми е любопитна тази причина — намеси се Касиопея. — Можехме да се измъкнем, без той въобще да разбере.

— И все още щях да съм на мушката. А така ще е принуден да внимава. Разполагам с нещо, което му трябва. А ако не друго, Дейли е добър търговец.

Грийн посочи книгата „Твърда игра“.

— Защо е толкова важна?

Стефани се пресегна към лаптопа, който бе помолила Грийн да вземе със себе си. Пъхна една от флашпаметите в един свободен порт и написа ЛЕЛЯ БИ в мястото за парола.

— И това ли го знаеш от твоето момиче? — попита Касиопея.

Тя кимна.

— Някакво заведение в Мериленд. Дейли го посещава често през почивните дни. Домашна кухня. Любимата му. Което ми се стори странно — мислех, че е почитател на петзвездните ресторанти.

Екранът показа списък с файлове, всеки обозначен с по една дума.

— Членове на Конгреса — поясни тя и кликна върху едно от имената. — Разбрах, че Дейли е майстор на датите и часовете. Иска ли да притисне някой член да даде гласа си, разполага с точна информация за всяко парично поощрение, което човекът е получил. Изглежда странно, защото той никога не налива парите директно. Мръсната работа се върши от лобисти, които умират да се подмажат на Белия дом. Това ме наведе на мисълта, че си води някакъв отчет. Ничия памет не може да е чак толкова добра. — Тя посочи към екрана. — Ето ви един пример.

Стефани започна да брои.

— Този е получил четиринайсет плащания, на обща стойност сто осемдесет и седем хиляди долара за шест години. Ето датата, мястото и часа на всяко плащане. — Тя поклати глава. — Нищо не плаши един политик повече от подробностите.

— За подкупи ли говорим? — попита Грийн.

Тя кимна.

— Плащания в брой. Джобни пари. Недостатъчно, че да привлекат внимание, но все пак достатъчно, за да държат отворени каналите за комуникация. Просто и елегантно, но точно такъв е политическият капитал, който трупа Дейли. И който Белият дом използва. Ето така успяха да прокарат някои чудесни закони.

Грийн се втренчи в екрана.

— Та това са поне стотина членове на Камарата.

— Доста е ефективен. Не мога да му го отрека. Парите са добре разпределени. И от двете страни на пътеката.

Тя кликна върху друг файл, който отвори списък с около трийсетина сенатори.

— Има си и групичка федерални съдии. Те също изпадат във финансови затруднения като всички останали, а той разполага с хора, които са готови веднага да помогнат. В Мичиган открих един такъв, който нямаше нищо против да разкаже някои неща. Бил на ръба на банкрута, но един от приятелите му се появил с парите. Съвестта му най-накрая заговорила, особено след като Дейли поискал от него да отсъди по определен начин. Адвокатът по някакво дело в неговия съд се оказал щедър дарител на партията и се нуждаел от известна гаранция за успех.

— Федералните съдилища са развъдник на корупция — промърмори Грийн. — От години го повтарям. Дадеш ли на някого доживотен пост, сам си търсиш белята. Прекалено голяма власт, прекалено големи недоглеждания.

Стефани грабна друга флашпамет.

— Само едно от тези неща е достатъчно да осъди няколко от тези нещастни лешояди.

— Доста красноречиво описание.

— Заради черните тоги. Приличат на лешояди, кацнали на клонче, които чакат да оглозгат труповете.

— Каква липса на уважение към съдебната ни система.

— Уважението се печели.

— Мога ли да вметна нещо? — попита Касиопея. — Защо просто не алармираме обществеността? Да привлечем вниманието. Не че така действам по принцип, но ми се струва, че в случая е подходящо.

Грийн поклати глава.

— Както отбеляза по-рано, не познавам достатъчно израелците. А и ти не разбираш каква машина за натиск върху общественото мнение е това правителство. Ще извъртят нещата така, че всичко да се обърне на сто и осемдесет градуса и ще загубим и Дейли, и предателя.

— Прав е — каза Стефани. — Такъв ход няма да ни свърши работа. Ще трябва да се справим сами.

Колата спря в задръстването и телефонът на Грийн иззвъня тихо. Той бръкна в джоба на сакото си, извади го и погледна дисплея.

— Охо, става интересно. — Той натисна два бутона, включи говорителя и каза: — Чаках да ми се обадиш. С нетърпение.

— Обзалагам се — каза Дейли.

— Май в крайна сметка няма да успея за онзи ковчег във Върмонт.

— Така стоят нещата в шаха, Брент. Всеки ход е ново приключение. Е, ще призная, че твоят беше доста добър.

— Заслугата е изцяло на Стефани.

— Сигурен съм, че е до теб, така че можеш да я поздравиш.

— За теб винаги, Лари.

— Това малко променя нещата — поясни Дейли. — Онези субекти, които споменах, все още са твърде развълнувани.

— Ще трябва да ги успокоиш — каза Стефани.

— Искаш ли да поговорим? — попита Дейли.

Стефани отвори уста, но Грийн вдигна ръка.

— И каква ще е ползата?

— Може и да се окаже голяма. Доста неща са заложени.

Стефани не се стърпя.

— И други освен собствения ти задник ли?

— Много повече.

— Излъга ни, когато каза, че не знаеш нищо за Александрийската връзка, нали? — попита Грийн.

— Излъга е твърде силна дума. По-скоро прикрих някои факти заради националната сигурност. Това ли е цената, която ще трябва да платя?

— Струва ми се разумна, като се има предвид цялата ситуация.

Дейли със сигурност съзнаваше, че стига да имаха желание, можеха да разгласят тайните му както пожелаят. И двамата с Грийн имаха връзки в медиите, и то такива, които с радост щяха да охулят правителството.

— Е, добре. — Гласът на Дейли прозвуча примирено. — Как искате да го организираме?

Стефани бе готова с отговора.

— Публично. Пред много хора.

— Идеята не е добра.

— Това е единственият възможен за нас начин.

След кратка пауза Дейли проговори:

— Кажи къде и кога.