Стив Бери
Александрийската връзка (19)

18

Вашингтон, окръг Колумбия, 7:30 ч.

Стефани реши да остане в столицата. Тук бяха всички главни играчи и ако щеше да помага на Малоун, трябваше да е близо до всеки един от тях. Имаше постоянна връзка с Атланта и централата на проект „Магелан“ чрез лаптопа и мобилния телефон, а и бе изпратила трима агенти в Дания. Други двама вече бяха пристигнали в Лондон, а още един бе на път за Вашингтон. Засега хотелската й стая щеше да играе ролята на команден център.

Чакаше вече двайсет минути и когато телефонът на бюрото й най-после иззвъня, тя се усмихна. Едно качество не можеше да отрече на Торвалдсен — точността. Вдигна слушалката.

— Да, Хенрик?

— Толкова ли си сигурна, че съм аз?

— Точно навреме.

— Закъснението е проява на невъзпитание.

— Напълно съм съгласна. Какво успя да разбереш?

— Достатъчно, за да съм наясно, че имаме проблем.

Предишния ден Торвалдсен бе изпратил екип детективи да проследят ходовете на убитите от Малоун двама мъже. Тъй като единият от тях бе застрелял федерален агент, Стефани бе успяла да изиска и помощта на Европол.

— Чувала ли си някога за die Ordnung vom Goldenen Vlies? Орденът на Златното руно?

— Европейски икономически картел. Чувала съм за него.

— Трябва ми интернет връзка с лаптопа ти.

— Секретна е — побърза да обясни тя.

— Уверявам те, че информацията, с която разполагам, ми осигурява всички разрешителни.

Тя му даде адреса. След минутка на екрана й се появиха пет фотографии на мъже. Три бяха до раменете, две — в пълен ръст. И петимата бяха прехвърлили седемдесет, лицата им бяха като карикатури, целите в ъгловати бръчки, студени и безизразни, но всяко излъчваше изтънченост и аристократичната самоувереност на хора, свикнали да постигат своето.

— Орденът на Златното руно бил сформиран повторно в края на четирийсетте, точно след комунистическото национализиране на австрийската индустрия. Създаден бил във Виена, а първоначално членството било ограничено до избрана група индустриалци и финансисти. През петдесетте разширил обхвата си и включил промишлени и минни магнати, както и нови финансисти.

Тя придърпа един бележник и свали капачката на химикалката.

— Как така сформиран повторно?

— Името идва от средновековен френски орден, създаден през 1430 година от Филип, херцог на Бургундия. Но някогашната рицарска групировка просъществувала едва няколко десетилетия. С течение на времето се появявали различни негови наследници, а в Австрия все още съществува официален Орден на Златното руно. Но заплахата идва от икономическия картел със същото име.

Очите й бяха приковани в екрана, умът й се опитваше да запечата строгите физиономии.

— Любопитна групировка — продължи Торвалдсен. — Делата на Ордена се ръководят от строг кодекс от правила. Броят на членовете е ограничен до седемдесет и един. Управлява ги Кръг от пет Стола. Така нареченият Син стол оглавява както Кръга, така и целия орден. Обличат се в алени роби и се кичат със златни медальони, всеки от които изобразява кремък и огниво, изпускащи огнени езици, обхванали златно руно. Доста драматично.

Стефани определено бе съгласна.

— А ето и малко информация за петимата на екрана ти. Горният вляво е австрийски индустриалец, Алфред Херман. Понастоящем той заема Синия стол. Мултимилиардер, притежава европейски фабрики за стомана, мини в Африка, каучукови плантации в Далечния изток и банкови концерни из целия свят.

Торвалдсен продължи с обясненията за останалите четирима. Един от тях притежаваше контролния пакет в мултинационална банка с клонове из цяла Австрия, Германия, Швейцария и Холандия, наред с фармацевтични и автомобилни компании. Друг бе водеща фигура на европейските пазари на ценни книжа и притежаваше инвестиционни компании, които управляваха портфейлите на множество държави от Европейския съюз. Трети притежаваше изцяло две френски и една белгийска фирми, водещи производители на самолети извън Съединените щати. Последният се бе провъзгласил за „крал на бетона“, а компаниите му бяха главните производители в бранша за Европа, Африка и Близкия изток.

— Страховита групичка — отбеляза Стефани.

— Меко казано. В Кръга на Столовете винаги се е забелязвала явна арийска нишка — избират се най-често немци, швейцарци и австрийци, а постът им е доживотен. Едновременно с това се избира Сянка, която да може незабавно да замести и да наследи Стола при ненавременна смърт. Синия стол се избира от останалите Столове и също е несменяем до смъртта си.

— Доста добре организирани дяволи.

— С което се гордеят. Всички членове се срещат два пъти годишно на официално събрание, веднъж към края на пролетта, втория път — преди началото на зимата, в имението на Алфред Херман с площ хиляда и шестстотин декара извън Виена. През останалата част от годината делата се ръководят от столовете или чрез постоянни комисии. Имат си съветник, ковчежник и секретар, включително и поддържащ екип, който по принцип работи извън замъка на Херман. Процедурата е умишлено опростена. Без излишни парламентарни протакания.

Тя продължи да си води бележки.

— Синия стол няма право на глас нито в Кръга, нито на събранието, освен ако няма равен резултат при гласуването. Поради нечетния брой на седемдесетте и един членове и петимата Стола това понякога се случва.

Стефани не можеше да не се възхити на детективските усилия на Торвалдсен.

— Разкажи ми за членовете.

— Повечето са европейци, но сред настоящите членове има и четирима американци, двама канадци, трима азиатци, бразилец и австралиец. Има и мъже, и жени. Още преди десетилетия започнали да допускат жени. Рядко някой напуска, а списъкът от чакащи членство гарантира, че винаги ще се поддържа бройка от седемдесет и един.

— А защо централата е в Австрия? — полюбопитства тя.

— По същата причина, поради която мнозина държат парите си там. Изрична клауза в конституцията на страната забранява нарушаването на банковата тайна. Парите трудно могат да бъдат проследени. Орденът има добро финансиране. Членовете се оценяват на еднакъв принцип, основаващ се на проектобюджет. Миналогодишният надхвърли сто и петдесет милиона евро.

— И за какво харчат подобни средства?

— За онова, за което човечеството жадува открай време — политическо влияние, насочено предимно към усилията на Европейския съюз да централизира валутата и да отстрани търговските бариери. Възраждането на Източна Европа също ги интересува. Преустройството на инфраструктурата в Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и Полша е сериозна работа. Чрез няколко добре обмислени вложения членовете успяват да възвърнат неколкократно инвестициите си.

— И все пак, Хенрик, сто и петдесет милиона евро не могат да се похарчат за гарантиране на строителни договори и подкупване на политици.

— Права си. Има и по-велика цел.

Стефани започваше да губи търпение.

— Слушам.

— Близкият изток. Той е главният им приоритет.

— От къде, за бога, имаш тази информация?

От другия край на телефонната линия настъпи мълчание.

Тя зачака.

— Аз съм един от членовете.