Стив Бери
Александрийската връзка (64)

63

Херман се опитваше да прецени мъжа срещу себе си. Да, той бе вицепрезидентът на Съединените щати, но не се различаваше от стотиците други политически играчи, които бе купувал и продавал из целия свят — мъже и жени, жадни за власт и лишени от съвест. Американците се биеха в гърдите, че са над тези неща, но никой, вкусил възможностите на властта, не можеше да им устои. Мъжът, седнал срещу него в библиотеката му, не правеше изключение. Говореше за благородни политически цели и промяна на външната политика, но беше готов да предаде страната си, президента си и самия себе си.

И слава богу.

Орденът на Златното руно процъфтяваше от липсата на морал у хората.

— Алфред — казваше той, — бъди откровен с мен. Наистина ли съществуват доказателства, че Израел не може да има библейски претенции към Светите земи?

— Разбира се. Старият завет е бил основен обект на изследвания в Александрийската библиотека. Появилият се към края на съществуването на библиотеката Нов завет също бил подробно анализиран. Знаем това от съществуващите ръкописи. Можем логично да предположим, че както текстовете, така и анализите на Библията на оригиналния староеврейски език все още съществуват.

Той си спомни какво му беше съобщил Сейбър от Ротенбург. Израелците бяха убили трима. Всеки от тях бе посетен от Пазител. Всеки бе изследвал Стария завет. Самият Хаддад беше получил покана. Защо иначе биха му оказвали подобна чест? И защо Израел бе убил палестинеца?

Трябваше да има някаква връзка.

— Наскоро бях в Англия — каза вицепрезидентът, — където ми показаха Синайската Библия. Увериха ме, че е от четвърти век, един от най-старите запазени екземпляри на Стария завет. Написана е на гръцки.

— Чудесен пример — отвърна Херман. — Знаеш ли историята?

— Отчасти.

Херман разказа на госта си за немския учен Тишендорф, който през 1844 г. обикалял Изтока в търсене на стари ръкописи. Той посетил манастира „Света Екатерина“ в Синай и докато го разглеждал, забелязал кошница с четирийсет и три пожълтели страници, изписани на древногръцки. Монасите му казали, че смятат да ги използват за огъня, както много други преди тях. Тишендорф им доказал, че страниците са от Библията, и те му разрешили да ги вземе. Петнайсет години по-късно се върнал в манастира от името на руския цар. Показали му останалите библейски страници и той успял да ги върне в Русия. В крайна сметка след революцията комунистите продали ръкописа на англичаните, които го съхраняват до ден-днешен.

— Синайската Библия — продължи Херман — е един от най-старите съществуващи ръкописи. Някои смятат, че самият Константин е поръчал написването й. Но тя е на гръцки, което означава, че е била преведена от староеврейски от някой напълно неизвестен автор от също толкова неизвестен оригинал.

Монасите от „Света Екатерина“ все още не са се примирили, че след повече от сто години така и не са им върнали Библията. Десетилетия наред пишат молби до Съединените щати да се намесят. Точно затова отидох да видя въпросния документ. Исках да разбера за какво е целият този шум.

Възхищавам се на Тишендорф, че е успял да вземе ръкописа. Монасите са щели или да го изгорят, или да го оставят да изгние. За съжаление много от източниците ни на знание са застигнати от подобна участ. Надяваме се единствено, че Пазителите са били по-предпазливи.

— Ти май наистина вярваш в тия работи?

Херман се замисли дали да продължи. Нещата се развиваха доста бързо и този мъж, който скоро щеше да стане президент, трябваше да осъзнае ситуацията.

Изправи се.

— Ще ти покажа нещо.

 

 

Торвалдсен се разтревожи, когато Алфред Херман се изправи и остави питието си на масата. Той рискува да погледне надолу и видя, че австриецът води вицепрезидента към спираловидната стълба. Бързо обходи с поглед пътеката между рафтовете на горния етаж и осъзна, че няма друг изход надолу. На останалите три стени също имаше няколко прозоречни ниши, но нямаше как двамата с Гари да се скрият в тях.

Щяха да ги забележат веднага.

За щастие Херман и вицепрезидентът подминаха стълбите и спряха пред една стъклена витрина.

 

 

Херман посочи осветената витрина. Вътре лежеше старинен сборник с ръкописи, чиято дървена обложка беше надупчена от дървояди.

— Този ръкопис също датира от четвърти век. Представлява трактат върху ранните църковни учения и е написан от самия Августин. Баща ми го купил преди няколко десетилетия. Няма никаква историческа стойност, тъй като съществуват негови копия, но изглежда наистина впечатляващо.

Той се пресегна и натисна някакъв бутон, маскиран като един от винтовете от неръждаема стомана. Горната третина на витрината се отдели от останалата част. Вътре лежаха девет листа тънък папирус.

— Тези листове обаче са доста ценни. Те също са купени от баща ми преди десетилетия от същия човек, който му е продал и сборника. Някои от тях са написани от Евсевий Йероним Софроний, живял през четвърти и пети век. Велик църковен деятел. Превел Библията от староеврейски на латински. Неговата Библия се нарича Вулгата. Историята го познава под друго име. Йероним.

— Интересен човек си ти, Алфред. Вълнуват те всякакви странности. Какво значение биха могли да имат днес тези смачкани стари листове?

— Уверявам те, имат огромно значение. Толкова голямо, че би могло да промени мисленето ни. Част от тях също са били написани от Августин. Това са писма между Йероним и Августин. — Той забеляза, че американецът все още не изглежда достатъчно заинтригуван.

— Имали са поща по онова време, така ли?

— Най-ранна форма на поща. Пътници, тръгнали в подходящата посока, се съгласявали да вземат писма и пакети. Някои от най-запазените документи от онова време са писма.

— Е, това вече е интересно.

Херман стигна до същността на въпроса.

— Питал ли си се някога как е създадена Библията?

— Всъщност не.

— Ами ако цялата Библия е една лъжа?

— Това е въпрос на вяра, Алфред. Какво значение има?

— Има огромно значение. Представи си, че ранните църковни отци — мъже като Йероним и Августин, които формирали религиозното мислене — били решили да променят всичко. Помниш ли кога са живели те? Четиристотин години след Христа, много след като Константин признал за равноправна новата християнска религия, по време, когато укрепващата църква елиминирала всички философии, опровергаващи ученията й. Създавал се Новият завет. Различни евангелия оформяли единно послание, в основата на което било учението, че Господ е милостив и опрощаващ и че Христос бил дошъл. Но съществувал и Старият завет. Евреите продължавали да го използват. Християните също искали той да бъде част от религията им. За късмет на онези църковни отци текстовете на Стария завет били малобройни и всички били написани на староеврейски.

— Но нали каза, че Йероним превел Библията на латински.

— Точно в това е въпросът. — Той пъхна ръка в рамката и извади един потъмнял лист. — Тези са написани на латински, езикът от времето на Йероним.

Под пергаментите имаше изписани на машина страници. Той извади и тях.

— Поръчах да преведат страниците. От трима различни експерти, за да съм сигурен в превода. Ще ти прочета нещо и ще разбереш какво имам предвид.

Съзнавам какви умения са нужни, за да бъдат убедени горделивите колко велика добродетел е смирението, което ни извисява не чрез човешката арогантност, а чрез божествено благоволение. Задачата ни е да се уверим, че човешкият дух е извисен и че посланието е ясно чрез думите на Христос. Вашата мъдрост, предложена ми, когато започнах тази задача, се оказа безценна. Трудът, над който работя, ще представлява първата интерпретация на древната Библия на език, който дори най-неграмотните ще могат да разберат. Логично е да има връзка между Новия и Стария завет. Би било в разрез със собствените ни интереси, ако Светото писание си противоречи, и това само би издигнало еврейската философия на по-високо ниво, тъй като е съществувала по-дълго от нашата вяра. След последния ни разговор преведох още голяма част от текста, но напредвам трудно поради многото двузначни думи. За пореден път ви моля за насока по един критичен въпрос. Йерусалим е свещеното място в стария текст. Думата „yeruwshalaim“ често се употребява, за да обозначи местоположението, но забелязвам, че в Стария завет никъде не е използван изразът „iyr yeruwshalayim“, който очевидно означава „градът Йерусалим“. Ще ви дам един пример. На староеврейски, в Царства, Иахве казва на Соломон: „Град Йерусалим, който си избрах там“. По-нататък той твърди: „За да остане светилото на Моя раб Давида през всички дни пред лицето Ми в град в Йерусалим, който Си избрах, за да пребъдва там името Ми“. Братко мой, виждаш ли моята дилема? В древния текст Йерусалим е описан не като град, а като територия, като винаги се казва „градът в Йерусалим“, а не самият Йерусалим. Самуил дори говори за страна и казва: „Царят тръгна за Йерусалим заедно с людете си против иевусейци, жители на оная страна“. Мъча се с превода, с надеждата да открия някоя грешка, но без успех. Думата „yeruwshalaim“, Йерусалим, винаги се използва да обозначи област с няколко града, а не един-единствен град.

Херман спря и погледна вицепрезидента.

— Йероним писал това писмо на Августин, докато превеждал Стария завет на латински. А сега нека ти прочета какво е писал Августин на Йероним.

Той взе друг лист.

Многоуважаеми братко, трудът ви изглежда едновременно славен и тежък. Сигурно е невероятно да откриеш написаното от отдавна починали книжници, и то следвайки божествените заръки. Вие определено сте наясно с усилията, които всички ние трябва да положим в тези опасни времена. Езическите божества измират. Посланието на Христос се разпространява. Словата му за мир, милост и любов звучат искрено. Мнозина откриват новото ни послание просто защото е леснодостъпно. Всичко това прави усилията ви да съживите словата на Стария завет още по-значими. Писмата ви ясно описват проблемите, пред които сте изправен. И все пак бъдещето на тази църква, на нашия бог, зависи от нас. Не е грях да пригодим посланието от Стария завет към това от Новия. Както сам казвате, думите притежават множество значения, така че кой може да каже кое е истинското? Със сигурност не аз или пък вие. Молите ме за наставления и затова ще ви ги дам. Преведете старите слова в съзвучие с новите, защото, ако те се разминават с Новия завет, ще бъдем изложени на риска да объркаме вярващите и да разпалим огъня на недоволството, който многото ни врагове продължават да подклаждат. Задачата ви е велика. Изключително важно е всички да могат да прочетат старата Библия, защото тогава книжниците и равините няма да имат власт над този така важен текст. Затова, братко, работете упорито с ясното съзнание, че вършите Божия работа.

— Да не би да твърдиш, че съзнателно са променили Стария завет? — попита вицепрезидентът.

— Естествено, че са го променили. Само тази забележка за Йерусалим е достатъчно добър пример. Преводът на Йероним, който се приема и до днес, обозначава Йерусалим като град. В превода на Царства Йероним пише: Йерусалим, градът, който избрах. И това напълно противоречи на написаното от Йероним в писмото: Йерусалим, града, който избрах там. Разликата е огромна, не мислиш ли? А това описание на Йерусалим е използвано в целия превод на Йероним. Йерусалим от Стария завет се е превърнал в град в Палестина, защото Йероним го е превел така.

— Това е лудост, Алфред. Никой няма да го приеме.

— Не е нужно някой да го приеме. Но щом доказателствата бъдат открити, никой няма да може да го отрече.

— Какви доказателства?

— Ръкопис на Стария завет, написан преди Христа, би трябвало да е достатъчен. Тогава бихме могли да прочетем думите, без да са пречупени през християнската призма.

— Пожелавам ти успех.

— Знаеш ли какво? Оставям управляването на Америка на теб, а ти остави преводите на мен.

 

 

Торвалдсен видя как Херман поставя листовете обратно и затваря тайника. Мъжете постояха още малко и после напуснаха библиотеката. Беше вече късно, но на Торвалдсен не му се спеше.

— Ще убият президента — нервно изрече Гари.

— Знам. Ела, трябва да тръгваме.

Те слязоха по спираловидната стълба.

Лампите все още светеха. Торвалдсен си спомни как Херман се хвалеше, че в библиотеката му има над двайсет и пет хиляди книги, много от които първи издания, на стотици години.

Той поведе Гари към витрината със сборника. Момчето не беше видяло ръкописите. Торвалдсен протегна ръка и потърси някакъв бутон от вътрешната страна на шкафа, но не откри нищо. Трудно му бе да се наведе. Едно от неудобствата на гръбначното изкривяване.

— Какво търсиш? — попита Гари.

— Тази витрина трябва да се отваря по някакъв начин. Я погледни дали отдолу няма бутон.

Гари коленичи и огледа долната част.

— Надали е нещо очевидно. — Торвалдсен хвърли един поглед към вратата, надявайки се никой да не влезе. — Откри ли нещо?

Чу се щракване и една трета от шкафа се отвори. Гари се изправи.

— Беше един от винтовете. Доста хитро. Ако не го пробваш, никога няма да се досетиш.

— Браво.

Торвалдсен откри тайника и видя листовете. Преброи ги. Бяха девет. Огледа рафтовете с книги, забеляза няколко големи атласа и ги посочи.

— Донеси ми една от тези книги.

Гари взе един том. Торвалдсен внимателно пъхна папирусите и преводите между страниците и отново затвори витрината.

— Какви бяха тия неща? — попита Гари.

— За тях дойдохме, надявам се.