Стив Бери
Александрийската връзка (24)

23

Лондон, 14:30 ч.

Малоун изчакваше Джордж Хаддад да приключи с обясненията. Старият му приятел нещо шикалкавеше.

— Преди шест години написах статия — усмихна се вяло Хаддад. — Посветена бе на една теория, върху която работех. Става дума за превода на Стария завет от староеврейски.

После той им разказа за Септуагинта, най-стария и най-пълен превод на Стария завет на гръцки, направен между трети и първи век преди новата ера в Александрийската библиотека. След това описа Кодекс Синайтикус, ръкопис на Стария и Новия завет от четвърти век, използван по-късно от учените, за да потвърждават други библейски текстове, макар никой да не бил сигурен, че е верен. Разказа им и за Вулгата, завършен горе-долу по същото време от свети Йероним — първия превод от еврейски на латински, в който били извършени сериозни промени през XVI, XVIII и XX век.

— Дори Мартин Лутер — обясни Хаддад — е поработил върху Вулгата, премахвайки отделни елементи в името на своята лутеранска вяра. Целият смисъл на превода е объркан. Твърде много умове са променяли посланието му.

— После идва Библията на крал Джеймс. Мнозина вярват, че тя пресъздава оригиналните слова, но всъщност е била създадена през седемнайсети век въз основа на английски превод на Вулгата. Преводачите не били виждали оригиналния староеврейски текст, но дори и да го бяха видели, едва ли биха го разбрали. Котън, Библията, такава, каквато я познаваме днес, е мега преработка на първоначално написаната. Библията на крал Джеймс се самопровъзгласява за правилна и оригинална. Но това не означава истинска, автентична, нито дори вярна.

— Няма ли еврейски Библии? — попита Пам.

Хаддад кимна.

— Най-старата оцеляла до днес е Кодекс Алепо, спасен от унищожение в Сирия през 1948 година. Но това е ръкопис от десети век след Христа, създаден близо две хиляди години след първоначалния текст.

Малоун бе виждал твърдите, кремави пергаментови листове с избелялото кафяво мастило в Еврейската национална библиотека в Йерусалим.

— В моята статия — продължи Хаддад — излагах предположението, че определени ръкописи биха ни помогнали да отговорим на тези въпроси. Знаем, че древните философи в Александрийската библиотека, които изучавали Стария завет, са знаели староеврейски. Знаем също, че са записвали разсъжденията си. Някои оцелели и до днес ръкописи споменават тези писания, цитати и абзаци, но за съжаление оригиналните бележки са загубени. Твърде възможно е да съществуват и древноеврейски текстове — знаем, че в библиотеката се съхранявали множество такива. Масовото унищожение започнало по-късно, особено що се отнася до преписите на Стария завет на староеврейски. Само Инквизицията изгорила дванайсет хиляди екземпляра на Талмуда. Изучаването дори на един от тези текстове би могло да се окаже решаващо за разсейването на всякакви съмнения.

— Какво значение има това? — попита Пам.

— Огромно — заяви Хаддад. — Особено ако всичко е погрешно.

— В какъв смисъл? — попита Малоун, който започваше да губи търпение.

— Разделянето на Червено море от Мойсей. Извеждането от Египет. Битие, Давид и Соломон. От осемнайсети век насам археолозите настървено копаят в Светите земи, само и само да докажат, че Библията е исторически факт. Но досега не са открили и най-малкото доказателство, което да потвърждава каквото и да било от стария завет. Втората книга, Изход, е добър пример. Предполага се, че хиляди израилтяни са прекосили пеша Синайския полуостров. Лагерували са на точно обозначени в Библията места, които съществуват и до днес. Но от същия този период не е открито нищо, нито късче глинен съд, нито гривна, нищичко, което да потвърди описаното в Изход. Всеки опит на археологията да докаже и други библейски твърдения среща същата липса на доказателства. Не смятате ли, че е доста странно? Не би ли следвало да има някаква следа поне от едно от описаните в Стария завет събития?

Малоун бе наясно, че като много други Хаддад възприема Библията единствено от гледна точка на историческата достоверност и вярва, че в нея има зрънце истина, но не кой знае колко голямо. Малоун също имаше своите съмнения. От всичко, което бе прочел, бе стигнал до заключението, че онези, които защитават повествованието като исторически факт, основават заключенията си в много по-голяма степен на теологични, отколкото на научни съображения.

И какво от това?

— Джордж, всичко си го казвал и преди и съм напълно съгласен с теб. Но не мога да разбера кое е толкова важно, че да е заложен животът ти?

Хаддад се изправи и ги поведе до украсената с карти стена.

— Събирам тези карти от пет години. Не беше лесно. Срам ме е да си призная, че се наложи да открадна няколко.

— Откъде? — попита го Пам.

— Предимно от библиотеки. Повечето не разрешават да се ксерокопират редки книги. При копирането се губят някои детайли, а именно детайлите са важни.

Хаддад пристъпи към една от картите, изобразяваща днешен Израел.

— Когато през 1948 година очертали новите граници и ционистите получили своята територия, много се говорело за така наречения Авраамов завет, че именно тук — Хаддад заби пръст върху картата, — именно тук уж била Авраамовата земя.

Малоун отбеляза мислено границите.

— Фактът, че поназнайвам староеврейски, ми даде възможност да прозра някои неща. Но за да оцените откритието ми, трябва да оценявате и ролята на Авраам.

Малоун познаваше тази история.

— В Битие — подхвана Хаддад — се описва събитие, оказало дълбоко влияние върху световната история. Възможно е дори да се окаже най-важният ден в цялата история на човечеството.

Малоун заслуша разказа за Аврам, тръгнал от Месопотамия към Ханаан, лутащ се сред местното население, следвайки покорно Божиите повели. Съпругата му Сарай останала бездетна и в крайна сметка предложила на Аврам да преспи с любимата й прислужница, египетска робиня на име Агар, която ги следвала навсякъде още откакто фараонът прогонил рода им от Египет.

— Раждането на Измаил — продължи Хаддад, — първородния син на Аврам, от робинята Агар придобива огромно значение през седми век след Христа, когато в Арабия се появява нова религия. Ислямът. Коранът нарича Измаил апостол и пророк. Бил най-богоугодният за своя Бог. Името на Аврам присъства в двайсет и пет от общо сто и четиринайсетте глави на Корана. И до днес Ибрахим и Измаил са често срещани лични имена за мюсюлманите. Самият Коран повелява на мюсюлманите да следват Авраамовата религия.

— Аврам не беше нито евреин, нито християнин; но се бе предал на Единния Бог и не се кланяше на много.

— Браво, Котън. Виждам, че от последния ни разговор си поразучил Корана.

Малоун се усмихна.

— Хвърлих му един поглед. Впечатляващо.

— Според Корана Аврам и Измаил поставили основите на Дома.

— Кааба — намеси се Пам. — Най-святото от всички светилища на исляма.

Малоун бе впечатлен.

— Откъде си чела за исляма?

— Не съм. Но гледам канал „Хистори“ по телевизията.

Той долови усмивката й.

— Кааба е в Мека. Пълнолетните мюсюлмани трябва поне веднъж в живота си да отидат на поклонение там. Проблемът е, че всяка година се събират толкова много хора, че стотици биват стъпкани до смърт. В новините непрекъснато съобщават за подобни инциденти.

— Арабите, особено мюсюлманите, проследяват родословието си чак до Измаил — обясни Хаддад.

Малоун знаеше какво ще последва. Тринайсет години след раждането на Измаил Бог съобщил на Аврам, че ще го превърне в баща на много народи. Първо му наредил да смени името си на Авраам, а това на съпругата му Сарай — на Сара. После Бог обявил, че Сара ще роди син. Нито Сара, нито Авраам повярвали на Божиите думи, но след по-малко от година се родил Исаак.

— Денят на раждането му може да се приеме като най-важния в историята на човечеството — заяви Хаддад.

След това събитие всичко се променило. Библията и Коранът се разминават в много аспекти, свързани с Аврам. Разказват различни истории. Но според Библията Бог казал на Авраам, че цялата земя, която го заобикаля, земята на Ханаан, ще принадлежи на Авраам и неговия наследник Исаак.

Малоун познаваше края на историята. Бог се появил повторно пред сина на Исаак — Яков, и повторил завета си за Обетованата земя, заявявайки, че чрез Яков ще се появи народ, на когото Ханаанската земя ще принадлежи завинаги. Яков получил наставлението да смени името си на Израел. Дванайсетте синове на Яков дали началото на отделни племена, сплотявани от завета, даден от Бог на Авраам, и всеки създал собствен род. Тези родове на свой ред се превърнали в дванайсетте племена на Израел.

— Авраам е бащата и на трите основни световни религии — продължаваше Хаддад. — Ислямът, юдаизмът и християнството проследяват корените си именно до него, макар всяка от тях да дава различна интерпретация на живота му. Конфликтът в Близкия изток, продължаващ хиляди години, е чисто и просто спор чий разказ е правилен, и коя религия притежава божествено право над земята. Арабите чрез Измаил. Евреите чрез Исаак. Християните — чрез Христос.

Малоун си припомни текст от Библията: И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.

— Изричаш тези думи твърде убедено — промълви Пам.

— Думите имат огромно значение — каза Хаддад. — Евреите вярват, че именно те им дават изключителни права над Палестина. Прекарал съм по-голямата част от съзнателния си живот в изучаване на Библията. Невероятна книга е. А това, което я отличава от всички други епически истории, е съвсем просто. Няма нищо мистично или вълшебно. Просто в центъра на вниманието й е човешката отговорност.

— Вярваш ли? — попита го Пам.

Хаддад поклати глава.

— В някоя религия ли? Не. Наблюдавал съм твърде често техните манипулации. В Бог? Това е съвсем друга работа. Но съм наблюдавал и неговата небрежност. Роден съм мюсюлманин. Баща ми бе мюсюлманин, както и неговият. След войната от 1948 година обаче ме обзе странно усещане. Точно тогава Библията се превърна в моя страст. Исках да я прочета в оригинал. Да разбера истинското й значение.

— Защо израелците искат смъртта ти? — попита Малоун.

— Те са потомци на Авраам. Онези, на които Бог обещал благословия, а за враговете им — проклятие. За да докажат думите му, че през вековете загинали милиони, а само през последните петдесет години — хиляди. Наскоро, Котън, бях въвлечен в дебат. В една кръчма някакъв особено арогантен човек ми заяви, че Израел притежава абсолютното право да съществува. Изреди ми шест причини, всяка от които се обляга поотделно на археологията, историята, практичността, хуманността, самосъхранението и, което според него беше най-важното, на правото. — Хаддад млъкна за миг. — Правото, Котън. Библейското право. Обещанието, дадено пред Авраам. Божията земя, дарена на народа на Израел, провъзгласена за такава в целия си блясък чрез думите на Битие.

Малоун зачака.

— Ами ако сме сбъркали? — Хаддад се взря в картата на Израел, поставена редом до друга карта, на Саудитска Арабия.

— Продължавай — намеси се друг глас.

Всички се обърнаха.

На вратата стоеше нисък мъж с очила и редееща коса, а до него — около трийсетгодишна жена, дребна и стегната, с тъмна кожа. И двамата държаха пистолети със заглушители. Малоун незабавно разпозна модела на оръжието и разбра за кого работят.

За Израел.