Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Alexandria Link, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Александрийската връзка

Преводач: Елка Виденова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД, Велико Търново

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-145-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8251

История

  1. — Добавяне

38

Виена, 8:00 ч.

Херман отмести чинията със закуската си. Мразеше да яде, особено сред много хора, но пък обожаваше трапезарията на замъка. Лично бе избрал дизайна и неоготическия стил — касите на прозорците и декоративните панели на тавана бяха украсени с гербовете на прославени кръстоносци, а стените бяха покрити с гоблени, изобразяващи завладяването на Йерусалим от християните.

Закуската както винаги бе впечатляваща и цяла свита сервитьори в бели сака обслужваха гостите му. Дъщеря му седеше в другия край на дългата маса, а останалите десет стола бяха заети от специалните членове на Ордена — Политическия комитет — които бяха пристигнали предишния ден, за да присъстват на събранието.

— Надявам се, че всички се чувствате добре — каза Маргарете. Пред подобно множество тя бе в стихията си.

Херман забеляза, че дъщеря му се смръщи на недокоснатата му чиния, но не каза нищо. Щеше да го порицае насаме, сякаш апетитът сам по себе си гарантираше дълъг живот и крепко здраве.

Неколцина от членовете обсъждаха замъка и изящната мебелировка, отбелязвайки някои от промените, които бе направил. Макар всички да бяха богати мъже и жени, взети заедно, те не притежаваха и една четвърт от богатството на Херман. Всеки един обаче бе полезен в някакво отношение. Затова им благодари, че са забелязали промените, и заяви:

— Любопитно ми е какво възнамерява да докладва пред събранието Политическият комитет по отношение на Концепция 1223.

Инициативата, приета преди три години на пролетното събрание, включваше сложен план за дестабилизация на Израел и Саудитска Арабия. Бе прегърнал идеята и именно по тази причина си бе създал източници на информация сред израелското и американското правителство, които неочаквано го бяха насочили към Джордж Хаддад.

— Преди да ти отговорим — обади се председателят на комитета, — би ли ни казал дали усилията ти дават резултат? Ако не, плановете ни ще трябва да се променят.

Херман кимна.

— Събитията започнаха да се развиват доста бързо. Но при положение че постигна успех, осигурен ли е пазар за информацията?

Друг член на комитета кимна в отговор.

— Направихме сондажи в Йордания, Сирия, Египет и Йемен. Всички проявяват интерес, поне за започване на преговори.

Херман остана доволен. Бе научил, че ентусиазмът на дадена арабска държава — независимо дали за стоки, услуги или тероризъм — се увеличава правопропорционално на липсата на подобен интерес в съседна страна.

— Рисковано е да пренебрегваме саудитците — намеси се друг. — Имат връзки с много от членовете ни. Отмъщението им може да се окаже твърде скъпо.

— Вашите специалисти в преговорите трябва да гарантират, че саудитците ще запазят спокойствие, докато не настъпи удобният за нас момент да действаме.

— Не е ли време да ни обясниш за какво точно става въпрос? — попита един от членовете на комитета.

— Не — каза Херман. — Още не.

— Въвличаш ни в нещо, което, честно казано, Алфред, буди известни въпроси.

— Какви въпроси?

— Какво би могло да е толкова съблазнително за Йордания, Сирия, Египет и Йемен, но не и за Саудитска Арабия?

— Премахването на Израел.

Цялата зала потъна в тишина.

— Вярно е, че това е обща цел за всички тези държави, но е и невъзможна цел. Тази държава не може да бъде премахната.

— Така говореха и за Съветския съюз. Но когато смисълът за съществуването му бе поставен под съмнение и разобличен като измама — каквато всъщност бе — видяхте какво се случи. Разпадна се само за няколко дни.

— И ти можеш да предизвикаш същото, така ли? — попита някой.

— Нямаше да губя времето на Ордена, ако не смятах, че е възможно.

Един от членовете, дългогодишен негов приятел, прояви явно раздразнение от уклончивите му отговори, затова Херман реши да им подхвърли още нещичко.

— Нека споделя следното. Какво ще стане, ако се постави под съмнение истинността на Стария завет?

Неколцина от гостите свиха рамене. Един попита:

— И какво ще стане?

— Подобно становище би могло да промени из основи спора в Близкия изток — поясни Херман. — Евреите са твърдо решени да отстояват правотата на своята Тора. Словото Божие и така нататък. Досега никой не е оспорил сериозно вярванията им. Имало е коментари и спекулации, но само си представете какво ще се случи с авторитета на евреите, ако се докаже, че Тората съдържа невярна информация. Помислете само как ще подейства това на останалите държави в Близкия изток.

Твърдо бе убеден в думите си. Нито един завоевател не бе успял да победи евреите. А мнозина бяха опитали. Асирийците. Вавилонците. Римляните. Турците. Светата Инквизиция. Дори Мартин Лутер ги ненавиждаше. Но така наречените деца на Бога упорито отказваха да се предадат. Хитлер вероятно бе нанесъл най-тежките поражения. И все пак след него светът им бе подарил тяхната библейска родина.

— Какво толкова имате против Израел? — попита една от жените. — Още от началото се питам защо си губим времето с тях.

Тя действително бе изразила несъгласието си и двама други се присъединиха към нея. Очевидно бяха малцинство, и то относително безобидно, така че той позволи коментарите им, за да придаде някакъв дух на демокрация в процеса.

— Става въпрос за нещо много повече от Израел. — Видя, че е успял да привлече всеобщото внимание, включително и на дъщеря си. — Ако изиграем правилно картите си, вероятно ще успеем да дестабилизираме едновременно и Израел, и Саудитска Арабия. Ако успеем да предизвикаме размирици в двете държави и правилно преценим кога ще изригне недоволството, ще можем да свалим правителствата и в двете. — Херман се обърна към председателя на Политическия комитет. — Обсъдихте ли как членовете ни ще могат да експлоатират този процес, щом нещата се задвижат?

Възрастният мъж кимна. Бе негов приятел от десетилетия и заемаше едно от челните места в списъка за място в Кръга.

— Сценарият, който предвиждаме, се крепи на убеждението, че палестинците, йорданците, сирийците и египтяните желаят това, което ще им предложим…

— Но то няма да се случи — чу се мъжки глас. Беше един от отцепниците.

— А нима някой можеше да предвиди, че светът ще остави без дом близо половин милион араби, за да подари на евреите държава? — намеси се Херман. — Мнозина в Близкия изток твърдяха, че подобно нещо няма да се случи.

Думите му прозвучаха доста остро, така че се постара следващите да прозвучат по-примирително.

— Най-малкото, ще можем да сринем онази нелепа стена, която израелците са издигнали, за да пазят границите си и да бранят претенциите си към древността. Ционистката арогантност ще бъде достатъчно компрометирана, за да провокира заобикалящите Израел арабски държави да се обединят в действията си. А дори не съм споменал Иран, на който нищо не би допаднало повече от това да изтрие Израел от картата на света, което ще бъде истинска благословия за всички тях.

— И как ще успеем да го постигнем?

— Чрез знанието.

— Не говорите сериозно. Всички тези планове се основават на нещо, което ще научим?

Не бе предвидил такава открита дискусия, но явно мигът бе настъпил. Членовете, насядали около масата в трапезарията му, имаха отговорността да формулират общата политика, която бе тясно свързана с инициативите на Икономическия комитет, тъй като за Ордена политиката и печалбата бяха синоними. Икономическият комитет си бе поставил за цел да увеличи с поне трийсет процента приходите на членовете, желаещи сериозно да инвестират в Близкия изток. Проведено бе проучване, определен бе обемът на първоначалните инвестиции, оценени бяха потенциалните печалби при настоящите икономически и политически условия и бяха разработени няколко сценария. В крайна сметка трийсетте процента изглеждаха постижима цел. Но пазарите на Близкия изток бяха, меко казано, ограничени. Всеки ден носеше нова опасност от срив. Така че Политическият комитет се стремеше към стабилност. Традиционните методи — подкупи и заплахи — не действаха спрямо хора, които редовно привързваха експлозиви към телата си. Хората, които вземаха решенията в Йордания, Сирия, Кувейт, Египет и Саудитска Арабия, бяха твърде богати, твърде добре охранявани и твърде големи фанатици. Орденът бе стигнал до заключението, че трябва да открият нов вид валута, която да разменят. Херман вярваше, че скоро ще се сдобият с такава.

— Знанието е много по-силно от всяко оръжие — прошепна той.

— Всичко зависи от естеството на знанието — обади се един от членовете.

Херман бе съгласен.

— Успехът ни зависи от умението ни да поднесем наученото пред подходящите купувачи на подходящата цена, и то в подходящ момент.

— Добре те познавам, Алфред — каза един от по-възрастните мъже. — Планирал си всичко изключително старателно.

Херман се усмихна.

— Нещата най-после потръгнаха. Американците вече проявяват интерес, а това разкрива неимоверно много нови възможности.

— Какво знаем за американците? — попита Маргарете, без да скрива нетърпението си.

Въпросът й го подразни. Трябваше да се научи да не показва какво не знае.

— Изглежда, сред управляващите в САЩ има хора, които също искат да усмирят Израел. Смятат да извлекат ползи за американската външна политика.

— Нима е възможно? — попита един от членовете. — От хилядолетия арабите воюват и с араби, и с евреи. Какво, по дяволите, ще ги изплаши чак толкова?

Беше поставил висока цел и пред Ордена, и пред самия себе си, но един глас в него нашепваше, че усърдието му ще бъде възнаградено. Затова дръзко отвърна на погледите на мъжете и жените пред него и заяви:

— Отговорът на този въпрос ще ми е ясен, преди да изтече този уикенд.