Стив Бери
Александрийската връзка (53)

52

Вашингтон, окръг Колумбия, 14:45 ч.

Стефани подаде билета си на служителя и влезе в Националния музей на въздухоплаването и космоса. Грийн не ги придружаваше, тъй като присъствието на министъра на правосъдието на подобно оживено място нямаше да остане незабелязано. Стефани бе избрала музея заради множеството стъклени стени в сградата, репутацията му на най-посещавания музей в света и изобилието от охрана и метални детектори. Съмняваше се, че на този етап Дейли би предприел нещо официално, което би могло да провокира неудобни за него въпроси, но пък би могъл да доведе Хедър Диксън и новите й съмишленици — арабите.

Тръгнаха между тълпите посетители, хвърляйки по някой поглед из дългата цели три пресечки вътрешност на музея, изградена от стомана, мрамор и стъкло. Таваните се издигаха на близо трийсет метра височина, което му придаваше атмосферата на хангар. Вътре се проследяваше цялата история на въздухоплаването — от полета на братята Райт, през „Духът на Сейнт Луис“ на Линдберг, та чак до космическия кораб „Аполо 11“.

— Много хора — промърмори Касиопея.

Подминаха триизмерно кино с плътна опашка посетители отпред и влязоха в претъпканата Космическа зала. Дейли стоеше до паякообразен Лунен модул в реален размер, показан така, както би изглеждал на луната, а на стълбата му пазеше равновесие един астронавт.

Изглеждаше твърде спокоен, като се имаше предвид положението, в което се намираше. Нито един косъм не стърчеше от обичайната му пригладена с брилянтин прическа.

— Вече си се облякъл — каза тя, когато се приближиха.

— Подцених те, Стефани. Грешката е моя. Няма да я повторя.

— Всичките си придружители ли остави у дома? — Тя знаеше, че Дейли рядко излиза без бодигардовете си.

— Всички освен един.

Той махна с ръка и двете с Касиопея се обърнаха. Хедър Диксън се появи откъм отдалечения край на експонат на „Скайлаб“.

— Сделката отпада, Лари — каза Стефани.

— Нали искаше да научиш повече за Александрийската връзка? Именно тя ще попълни празнините.

Диксън тръгна бавно през тълпата към тях. Група шумни хлапета се приближиха до перилата, които обграждаха Лунния модул. Дейли ги поведе към нея по тясна пътека, успоредна на една от стъклените стени, зад които се виждаше препълненото кафене на музея.

— Все още си мъртва — каза й Диксън.

— Не съм дошла да слушам заплахи.

— А аз дойдох само защото моето правителство ми нареди.

— Хайде да започваме — обади се Дейли.

Диксън извади някакво електронно устройство с размера на мобилен телефон и го включи. След няколко секунди поклати глава.

— Нямат подслушвателни устройства.

Стефани познаваше действието на апарата. Агентите от проекта редовно ползваха такива. Тя грабна детектора и го насочи към Диксън и Дейли.

Отново отрицателен резултат.

Тя го хвърли обратно на Диксън.

— Е, щом сме сами, да говорим тогава.

— Ти си истинска кучка — каза Диксън.

— Чудесно. А сега може ли да стигнем до същността на цялата тази драма?

— Ето накратко — започна Дейли. — Преди трийсет години Джордж Хаддад си четял едно саудитско списание, публикувано в Риад, изучавал названията на разни местности в Западна Арабия и си ги превеждал на староеврейски. Защо се е занимавал с това, нямам никаква представа. На мен ми звучи, като да наблюдаваш как съхне боя по стената. Но му направило впечатление, че някои от местата носят библейски названия.

— Староеврейският е труден език — намеси се Касиопея. — Не съдържа гласни. Трудно се превежда и е пълен с двусмислици. Трябва да си наясно какво правиш.

— Да не си експерт? — попита Диксън.

— Съвсем не.

— А Хаддад определено е експерт — продължи Дейли. — И ето ти проблем. Библейските названия на местата, които забелязал, били концентрирани в ивица, дълга около шестстотин и петдесет километра и широка около сто и петдесет, в западната част на Саудитска Арабия.

— В Асир? — попита Касиопея. — Където е Мека?

Дейли кимна.

— Години наред Хаддад изследвал всякакви територии, но така и не открил подобна концентрация на староеврейски библейски названия където и да било в света, включително и в Палестина.

Стефани започна да проумява. Старият завет бе описание на историята на древните евреи. Тоест, ако названията на местностите в съвременна Западна Арабия, преведени на староеврейски, се оказваха местности, споменавани в Библията, това би могло да има огромни политически последствия.

— Да не би да казваш, че в Светите земи не е имало евреи?

— Естествено, че не — намеси се Диксън. — Там сме били. Казвам само, че според Хаддад Старият завет описва преживяванията на евреите в Западна Арабия. Преди да тръгнат на север към днешна Палестина.

— Библията произхожда от Арабия? — смаяно попита Стефани.

— Може и така да се каже — отговори Дейли. — Заключенията на Хаддад се потвърдили, когато започнал да съпоставя географските дадености. Повече от век археолозите се опитват да открият в Палестина места, които да отговарят на библейските описания. Но нищо не пасва. Хаддад открил, че ако се съпоставят местности в Западна Арабия с преведени на староеврейски наименования, с библейската география, съответствието се оказва смайващо.

Стефани продължаваше да гледа твърде скептично.

— А защо никой друг не го е забелязал? Хаддад едва ли е единственият човек, който знае староеврейски.

— И други са го забелязвали — каза Диксън. — Трима — между 1948 и 2002 година.

Стефани долови категоричността в тона на Диксън.

— Но правителството ти се е погрижило за тях? Затова ли и Хаддад трябваше да умре?

Диксън не отговори.

Касиопея наруши мълчанието.

— Та това пак ни връща до взаимно изключващите се претенции, нали така? Бог дал на Авраам Светите земи. В Битие се казва, че заветът бил предаден чрез Авраамовия син Исаак на всички евреи.

— От векове се предполага, че земята, която Бог очертал на Авраам, лежи в границите на днешна Палестина — каза Дейли. — Ами ако не е било така? Ами ако очертаните от Бог земи са някъде другаде? Някъде далеч от Палестина. Например в Западна Арабия?

Касиопея се подсмихна.

— Вие сте луди. Нима твърдите, че корените на Стария завет са там? В сърцето на исляма? Че в земите на евреите, обещани им от Бог, днес се намира Мека? Преди няколко години шепа ислямски фракции вдигнаха на крак целия свят заради една карикатура на Мохамед. Можете ли да си представите какво ще направят с тази идея?

Дейли не се трогна особено.

— Ето защо саудитците и израелците искаха главата на Хаддад. Той твърдеше, че доказателствата за теорията му можели да се открият в изгубената Александрийска библиотека. И че това му го казал някой си, наречен Пазител.

— Както бил случаят и с другите трима — каза Диксън. — Всеки от тях бил посетен от човек, представил се като Пазител, който им предложил начин да открият библиотеката.

— Че какви доказателства би могло да има там? — попита Стефани.

Дейли очевидно губеше търпение.

— Преди пет години Хаддад обяснил на палестинските власти, че определени древни документи можели да потвърдят заключенията му. Някакъв екземпляр на Стария завет, писан още преди Христа, на оригинален староеврейски, можел да се окаже решаващ. Днес не съществува екземпляр, писан преди десети век. Хаддад знаел от други оцелели източници, че в Александрийската библиотека имало библейски текстове. Откриването на такъв текст би бил единственият начин да се докаже нещо, тъй като саудитците не биха позволили археологически разкопки в Асир.

Стефани си спомни какво й бе разказал Грийн рано сутринта във вторник.

— Затова са разрушили онези села. Страхували са се. Не са искали да се открие нищо. Нищо, свързано с еврейската Библия.

— И затова сега искат смъртта ти — заяви Диксън. — Защото си вреш носа там, където не трябва. Не искат да рискуват.

Стефани се взря в Космическата зала. Развълнувани ученици разглеждаха изложените ракети. Тя погледна ядосано Диксън.

— Нима правителството ти вярва на тия безумия?

— Затова убиха онези тримата. Затова и Хаддад се превърна в мишена.

Стефани посочи Дейли.

— Той не е приятел на Израел. Иска да използва всичко, до което се добере, за да накара правителството ви да преклони глава.

Диксън се разсмя.

— Стефани, ти май стигна твърде далеч.

— Няма никакво съмнение относно мотивите му.

— Нямаш никаква представа какви са мотивите ми — прекъсна я Дейли с възмущение.

— Знам, че си лъжец.

Дейли я погледна с известна несигурност. Изглеждаше някак объркан, което я изненада, и тя попита:

— Какво всъщност става, Лари?

— Много повече, отколкото можеш да си представиш.