Стив Бери
Александрийската връзка (47)

46

Лисабон, 15:30 ч.

Малоун стоеше пред входа на манастира „Санта Мария де Белем“. С Пам и Джими Макколъм пристигнаха със самолет от Лондон, а след това — с такси от летището до морския бряг.

Лисабон бе кацнал на широк завой от хълмове, надвесени над подобното на море устие на река Техо. Поразяваше туристите с широките си симетрични булеварди и романтични, оградени с дървета площади. Един от най-красивите висящи мостове в света се простираше над могъщата река и водеше до грамадна статуя на Христос с протегнати ръце, който сякаш прегръщаше града откъм източния бряг. Малоун бе идвал тук много пъти и всеки път обстановката му напомняше за Сан Франциско както заради физическите характеристики, така и заради честата заплаха от земетресения. Няколко от тях бяха оставили своя отпечатък върху града.

Всички държави притежават по нещо прекрасно. Египет — пирамидите. Италия — катедралата „Свети Петър“. Англия — Уестминстърското абатство. Франция — Версайския дворец. От чутото от шофьора на таксито по пътя от летището бе разбрал, че за Португалия източникът на национална гордост бе именно издигащия се пред него манастир. Бялата му варовикова фасада, простираща се върху площ, по-обширна от футболно игрище, бе достолепно остаряла, подобно на слонова кост, и представляваше смесица от мавритански, византийски и френски готически стил с изобилие от декоративни елементи, които сякаш вдъхваха живот на високите стени.

Неспирен поток от хора, понесли фотоапарати, нахлуваше през входовете. До натоварения булевард и влаковата линия пред внушителната южна фасада чакаха туристически автобуси, наредени под ъгъл, като кораби в пристанище. Една табела информираше посетителите, че манастирът първоначално е бил построен през 1500 г., за да изпълни даденото от крал Мануел I обещание пред Дева Мария, върху останките от някогашен приют за моряци, издигнат от принц Хенри Мореплавателя. Колумб, Да Гама и Магелан изричали тук молитвите си преди великите си пътешествия. През вековете огромната сграда бе служила за религиозен дом, дом за пенсионери и сиропиталище. Сега, до голяма степен възстановена до предишното си великолепие, бе част от световното историческо наследство.

— И църквата, и манастирът са посветени на свети Йероним — тъкмо обясняваше на италиански една от екскурзоводките на скупчилата се около нея група. — Символиката е важна, защото както Йероним, така и манастирът олицетворяват нови изходни точки за християнството. Оттук тръгнали корабите, за да открият Новия свят и да му занесат словото на Христос. Йероним превел древната Библия на латински, за да може повече хора да открият чудото на неговото слово. — Малоун усещаше, че и Макколъм разбира думите на жената.

— Знаеш ли италиански? — попита го той.

— Достатъчно.

— Човек с много качества.

— Каквото е необходимо.

Малоун долови раздразнението му.

— Какво следва в нашите указания?

Макколъм извади ново листче, върху което бе записан първият откъс и нови загадъчни фрази.

Това е загадка, но посети параклиса край река Техо във Витлеем, посветен на нашия светец покровител. Започни пътешествието си в сенките и го завърши на дневна светлина, където залязващата звезда попада на роза, пронизва дървения кръст и превръща среброто в злато. Намери мястото, което образува адрес без място, където ще откриеш другото място. И тогава, като пастирите на художника Пусен, озадачен от загадката, ще бъдеш озарен от светлината на вдъхновението.

Малоун подаде листчето на Пам и каза:

— Е, добре, да отидем и да видим какво има там.

Последваха гъстата тълпа до входа. Една табела ги уведомяваше, че достъпът до църквата е безплатен, но за останалата част от сградите е необходим билет.

Вътре в църквата, в частта, известна като „долния хор“, таванът бе нисък и навяваше меланхолия. Отляво бе кенотафът на Вашко да Гама. Строг и тържествен, с изобилстващ от морски символи орнаменти. Отдясно имаше друг гроб — на поета Луиш ди Камоинш — както и купел за кръщение. Голите стени и в двете ниши засилваха усещането както за аскетичност, така и за величие. Тълпяха се хора. Екскурзоводите монотонно обясняваха приноса на известните покойници.

Малоун влезе в нефа. Мракът отстъпи пред ярко великолепие. Шест тънки колони, всяка с пищна плетеница от гравирани цветя, се извисяваха към тавана. Късното слънце се лееше през редицата прозорци с цветни стъкла. Лъчи и сенки се гонеха по стените. Решетка от тънки рейки оформяше сводестия таван; колоните наподобяваха мачти, а украсата между тях — корабни въжета. Малоун усещаше присъствието на сарацините, завоювали някога Лисабон, забеляза и византийските елементи. Хиляди детайли се преплитаха около него, без нито един да се повтори. Бе наистина забележително.

А още по-забележително, помисли си той, бе, че древните зидари са имали смелостта да построят нещо толкова масивно върху тръпнещата лисабонска земя. Дървените пейки, някога приютявали монасите, сега служеха само на любопитните. Ромоленето на гласовете отекваше в нефа, периодично надвиквано от нечий спокоен глас по уредбата, който умоляваше за тишина на няколко езика. Малоун откри източника — един свещеник с микрофон, застанал край олтара в средата на кръстовидното пространство. Никой не обръщаше внимание на молбите му — особено екскурзоводите, които продължаваха да редят платените си лекции.

— Това място е невероятно — каза Пам.

Малоун бе напълно съгласен.

— На табелата отвън пише, че затваря в пет. Трябва да си вземем билети за останалата част.

— Аз ще ида да ги купя — предложи Макколъм, — но указанията не ни ли насочват именно насам, към църквата?

— Нямам представа. Най-добре е да огледаме всичко, за да сме сигурни.

Макколъм си проправи път през тълпата до входния портал.

— Какво мислиш? — попита Пам, все още стиснала листа хартия.

— За него или за указанията?

— И двете могат да се окажат проблемни.

Той се усмихна. Права беше. Но що се отнася до указанията, той имаше идея.

— Сега вече някои от фразите звучат смислено. Започни пътешествието си в сенките и го завърши на дневна светлина. Това лесно се получава със самия вход на църквата. Там отзад е като в мазе, а после излизаме на светло.

Свещеникът отново призова множеството към тишина и отново никой не му обърна внимание.

— Не му е лесно — отбеляза Пам.

— Като на детето, което трябва да записва имената на говорещите, докато учителката я няма в стаята.

— Е, добре, господин Гениалност — каза тя. — Какво ще кажеш за където залязващата звезда попада на роза, пронизва дървения кръст и превръща среброто в злато. Намери мястото, което образува адрес без място, където ще откриеш друго място.

Вече бе мислил за тези думи. Вниманието му се насочи напред, към източната част на църквата, където правоъгълното пространство свършваше пред вдлъбната стена, пред която бе поставен главният олтар. Над него имаше купол с полусферична форма, дълбок свод и таван с четвъртити каменни подпори. Йонийски и коринтски колони се издигаха симетрично от трите страни на източната част около сводести каменни камери, в които се намираха богато украсени кралски гробници. Вдлъбнатата стена бе украсена с пет картини, а всичко беше така разположено, че да привлича окото към величествения бароков сакрариум в средата, над олтара.

Малоун си проправи път през множеството зяпащи туристи до външния олтар. Кадифени въжета препречваха достъпа до източната част на църквата. Една табелка уведомяваше, че сакрариумът бил изработен изцяло от сребро от златаря Жоао де Суса между 1674 и 1678 г. Дори и от разстоянието от близо двайсет метра той впечатляваше с великолепието си.

Той се обърна, погледът му се насочи обратно към нефа, плъзна се покрай колоните и пейките, към входа, от който бяха влезли.

И тогава го видя. В горния хор, зад плътната каменна балюстрада, на двайсет метра от пода на църквата, високо върху най-отдалечената стена имаше огромно око, което се взираше в него.

Кръглият прозорец бе с диаметър поне три метра. От центъра му тръгваха декоративни метални лъчи, които го разделяха на сегменти. Ребрата на тавана оформяха сложен път към него и сякаш се разтваряха в лишеното му от сенки сияние, ярко като прожектор, осветяващо вътрешността на църквата.

Често срещан елемент в много средновековни църкви. Кръстен на красиво цвете.

Прозорец розетка. Обърнат на запад. В края на деня. Сияещ като слънце. Но имаше и още нещо.

В средата на балюстрадата Малоун видя голям кръст. Той се приближи и забеляза, че кръстът е на равнището на прозореца, слънчевите лъчи минаваха покрай него и осветяваха нефа.

Където залязващата звезда попада на роза, пронизва дървения кръст и превръща среброто в злато. Намери мястото, което образува адрес без място, където ще откриеш друго място.

Май бяха открили мястото.