Стив Бери
Александрийската връзка (42)

41

Вашингтон, окръг Колумбия

Стефани и Касиопея се оттеглиха в кухнята, докато Брент Грийн отваряше вратата. Заеха позиция зад летящите врати и заслушаха как Грийн припряно кани Дейли в трапезарията и двамата сядат край масата.

— Брент — започна Дейли, — имаме да обсъдим някои въпроси.

— Винаги сме имали да обсъждаме въпроси, Лари.

— Имаме сериозен проблем. И използвам множественото число, защото съм дошъл да ти помогна да го разрешиш.

— Надявам се да е нещо важно, като се има предвид часа. Е, защо не ми кажеш какъв е нашият проблем?

— Преди малко в едно имение в северен Лондон са открили три тела. Две от тях с куршум в главата, третото — в гърдите. На няколко километра оттам е било открито и тялото на жена, също с куршум в главата. Изстрелите са от пистолет един и същ калибър. Откраднат е микробусът на чистачите на имението. Намерен е изоставен в близкия град. Мъж и жена са били забелязани да слизат от микробуса и да хващат влак за Лондон. Охранителните камери на Виктория Стейшън потвърждават, че Котън Малоун и бившата му съпруга са слезли именно от него.

Стефани осъзна накъде водеха думите му.

— Да не би да намекваш, че Малоун е убил онези четирима души — възкликна Грийн.

— Определено така изглежда.

— Очевидно е, Лари, че никога не си разследвал убийство.

— А ти да не би да си?

— Всъщност цели шест. Докато бях помощник щатски прокурор. Не можеш да твърдиш, че Малоун ги е застрелял.

— Може и така да е, Брент. Но имам достатъчно основания да притесня англичаните. А подробностите ще оставя на тях.

Стефани схвана, че всичко това може да се окаже сериозен проблем за Котън. В очите на Касиопея прочете, че и тя е на същото мнение.

— Англичаните са идентифицирали Малоун. Единствената причина да не го погнат е, че се обърнаха към нас с въпроса какво прави там. Искаха да разберат дали е на официална мисия. Дали случайно не знаеш отговора?

Въздухът натежа от настъпилата тишина и Стефани чудесно си представи каменното изражение на Грийн в този момент. Много го биваше в ледените погледи.

— Това е извън юрисдикцията ми. А и кой може да каже дали Малоун не се занимава с нещо, което въобще не ни засяга?

— Предполагам, че ти изглеждам смешен.

— Невинаги.

— Колко забавно, Брент. Чувство за хумор. Нещо ново за теб. Но, както казвах, Малоун е там по някаква причина и заради него са мъртви четирима души, независимо дали сам е натиснал спусъка, или не. А ако трябва да гадая, бих казал, че става въпрос за Александрийската връзка.

— Нови упражнения по логика. Така ли определя политиката си Белият дом?

— На твое място не бих намесвал Белия дом. В момента не си в списъците им с добрите.

— Ако президентът не желае да служа повече, със сигурност може да предприеме нещо.

— Не съм убеден, че оставката ти ще му се стори достатъчна.

Стефани усети, че Дейли най-после стига до целта на посещението си.

— Какво имаш предвид? — попита Грийн.

— Ето какво. Резултатите от проучванията на общественото мнение не са добри. Вярно, остават ни още три години, след което двата ни мандата изтичат, но бихме искали да си тръгнем с достойнство. Кой не би искал? А нищо не влияе на процентите така, както едно сплотяване около знамето, а пък нищо не сплотява по-здраво от някой терористичен акт.

— Виж, този път вече си прав.

— Къде е Стефани?

— Откъде да знам?

— Ти кажи. Преди ден-два беше готов да си подадеш оставката, за да я подкрепиш. Наредих й да не намесва „Магелан“ в тази история, а тя незабавно мобилизира цялата проклета агенция. С твое разрешение ли го направи?

— Аз не я контролирам.

— Президентът я уволни. Освободиха я от поста й.

— Без да се допита до мен.

— Допита се до собственото си мнение, което му стига. Тя е вън от играта.

— А кой ще оглави проект „Магелан“?

— Искаш ли да ти разкажа една приказка? Не съм я измислил аз. Цитирам я от една от любимите ми книги, „Твърда игра“, от Крис Матюс. Не е от моята страна на пътеката в Конгреса, но все пак не е глупав. В нея се разказва как бившият сенатор Бил Брадли бил на вечеря, давана в негова чест. Брадли искал още масло, но не можел да накара сервитьора с таблата да дойде. Накрая сам отишъл при него и го скастрил, че явно не знае кой е. „Аз съм Бил Брадли. Учил съм в Оксфордския университет, бях професионален баскетболист и сенатор на Съединените американски щати и бих искал още малко масло“. Сервитьорът ни най-малко не се впечатлил и отговорил, че явно Брадли не е наясно кой пък е той. И му обяснил: „Аз съм този, който отговаря за маслото“. Разбираш ли, Брент, властта е това, което държиш в ръцете си. Така че засега аз съм човекът, който отговаря за проект „Магелан“.

— Та ти не беше ли корпоративен лобист, преди да почнеш в Белия дом? А преди това — политически консултант. Какво точно те прави годен да управляваш едно от най-деликатните звена на разузнаването към Министерството на правосъдието?

— Фактът, че президентът цени мнението ми.

— И че си готов да му целуваш задника всеки път, когато се наведе.

— Не съм дошъл да си разменяме обиди. Решението вече е взето. Така че къде е Стефани?

— Предполагам, че си е в хотела.

— Издал съм заповед за задържането й.

— И кой в министерството ти съдейства?

— Юридическият съветник на Белия дом се зае с подробностите. Стефани е нарушила доста закони.

— Имаш ли нещо против да ми цитираш кои точно?

— Какво ще кажеш за нападение над чуждестранен гражданин? Една членка на израелската мисия се кълне, че Стефани се е опитала да я убие. Може да го докаже с доста сериозна цицина на главата си.

— И смяташ да я дадеш под съд?

— Ще завлека окаяния й задник някъде, където няма журналисти.

— Откъдето тя няма да се завърне.

Отново настъпи тишина.

— Случват се и такива неприятности, Брент.

— Това засяга ли и мен?

— Всъщност, да. Изглежда, израелците не те харесват, а не желаят да кажат защо. Може би заради консервативните християнски глупости, които обичаш да проповядваш. — Дейли замълча за миг. — Или може би просто защото си негодник. Нямам представа.

— Интересно какъв респект изпитваш към поста ми.

— Изпитвам респект към хората, които са издигнали мен на поста ми. Би следвало да го изпитваш и ти. Да сме наясно. Добре ще ни дойде едно терористично нападение, а не познавам никого, който ще пролее сълзи, ако ти се окажеш жертвата. Печелим и в двата случая. С един куршум три заека и така нататък. Теб те няма. Израел поне веднъж е доволен. Общественото мнение се наклонява в наша полза. Всички гледат с уважение към президента. Животът е прекрасен.

— Значи си дошъл да заплашваш министъра на правосъдието на Съединените щати?

— Е, хайде, как можа да изречеш подобно нещо? Дойдох само да ти предам тази заплаха. Редно е да го знаеш, за да се вземат необходимите предпазни мерки. А също и Стефани. По някаква причина израелците са й доста ядосани. Ти обаче не знаеш къде се намира тя, така че не можеш да я предупредиш. Жалко. Но се смятай за предупреден.

— Предполагам, самите израелци няма да се намесят в каквито и да било убийства?

— Разбира се, че не. Израел не е терористична държава. Но пък те са доста изобретателни, така че ще съумеят да измислят нещо. А и имат връзки с, така да се каже, гадни субекти. Затова и те предупреждаваме.

Стефани чу някой да се изправя.

— Всичко е част от работата, Брент.

— И ако се държа като добро момче и спазвам правилата, онези гадните субекти ще изгубят ли интерес към мен?

— Не мога да кажа със сигурност. Но е възможно. Защо не провериш?

Стаята потъна в мълчание, толкова дълго, та чак стана неловко. Стефани си представи два лъва, изправени един срещу друг.

— Нима наследството на президента си заслужава тези усилия? — попита Грийн.

— Нима мислиш, че гоня подобна цел? В никакъв случай. Става въпрос за моето наследство. За това, което аз ще постигна. А подобен политически капитал струва повече от злато.

Стефани чу стъпки, отдалечаващи се от кухнята.

— Лари — извиси глас Грийн.

Стъпките спряха.

— Не се страхувам от теб.

— А би трябвало.

— Пробвай се. После аз ще се пробвам.

— Брент, ако аз се пробвам, ти ще се озовеш обратно във Върмонт два метра под земята, в дървен ковчег.

— Не бъди толкова сигурен.

Дейли се подсмихна.

— Най-забавното в цялата тази история е, че двамата, които ме дразнят най-много, вероятно ще измъкнат правителството от клоаката, в която е затънало. Ето на това му се вика да се справиш с наличните ресурси.

— Може и да те изненадаме.

— Все го повтаряш. Желая ти приятен ден.

Отвори се врата, после се затвори.

— Тръгна си — каза Грийн.

Стефани пристъпи от кухнята с думите:

— Май вече не можеш да ми нареждаш какво да правя.

Забеляза умората в сивите му очи. Тя също се чувстваше изтощена.

— Най-накрая си спечели уволнението.

— Което е най-малкият ни проблем — вметна Касиопея.

— В правителството има предател — заяви Грийн. — И аз възнамерявам да го открия.

— Уверявам ви, господин министър — каза Касиопея, — не сте си имали работа с така наречените гадни субекти. Дейли е прав. Израелците няма да вършат лично мръсната работа. Ще си намерят наемници. И проблемът е в хората, които ще изберат.

— Тогава ще трябва много да внимаваме.

Стефани за малко да се усмихне. Брент Грийн бе много по-смел, отколкото си бе представяла. Но имаше и нещо друго. Бе го усетила и преди, а сега вече бе сигурна.

— Имаш план, нали?

— О, да. И аз имам своите ресурси.