Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Alexandria Link, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Александрийската връзка

Преводач: Елка Виденова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД, Велико Търново

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-145-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8251

История

  1. — Добавяне

59

Мериленд, 16:50 ч.

Стефани седеше на задната седалка на форд събърбън. До нея беше Касиопея. Профучаха през главната порта, без да спират при въоръжената охрана. Отправиха се на север от Вашингтон към Мериленд. Стефани веднага осъзна къде отиват.

Кемп Дейвид. Мястото за отдих на президента.

Колата мина покрай още пазачи и още един пропускателен пункт и накрая спря пред елегантна дървена къща, потънала в зеленина. Излязоха на прохладния следобеден въздух. Агентът от тайните служби, когото бе видяла в музея, махна и входната врата се отвори.

Президентът Робърт Едуард Даниълс-младши излезе.

Знаеше, че президентът никога не използва рожденото си име. Преди много време беше възприел умалителното Дани. Общителен човек с кънтящ баритон, Дани Даниълс беше благословен с невероятната способност да печели избори. Беше губернатор цели три мандата, а след това и сенатор, преди да се кандидатира за президент. Оттам нататък преизбирането му за втори президентски мандат беше лесно.

— Стефани, радвам се, че дойде — провикна се Даниълс, докато пъргаво слизаше по стълбите на верандата. Президентът беше с джинси, раирана риза и ботуши.

Стефани събра кураж и пристъпи напред.

— Имах ли избор?

— Всъщност не, но наистина се радвам, че дойде. Дочух, че си имала някакви неприятности.

Даниълс се засмя, но Стефани не беше в настроение. Дори лидерът на свободния свят не успя да я разсмее.

— Благодарение на хората ви — отвърна тя.

Той разпери ръце, все едно се предаваше.

— Тепърва предстои да разберем това. Та ти дори още не си чула какво имам да ти кажа. А що се отнася до променения ти външен вид — косата и облеклото — харесват ми.

И без да й остави възможност да отвърне, той се обърна към Касиопея.

— Вие сигурно сте мис Вит. Доста съм слушал за вас. Животът ви ми се струва много вълнуващ. Бих искал да посетя онази крепост, която реконструирате във Франция.

— Тогава трябва да дойдете. Ще ви разведа наоколо.

— Разбрах, че строителните работи се извършват както преди шестстотин години. Невероятно.

Стефани осъзна, че Даниълс всъщност й предава послание. Те са тук, той беше информиран, така че отпусни се.

Добре. Да видим накъде биеше.

 

 

— Противно на мнението ти, Стефани — каза Даниълс, — аз не съм идиот.

Седяха в дървени люлеещи столове на предишната веранда. Даниълс енергично се люлееше, а дъските на пода проскърцваха от тежестта на едрото му тяло. Президентът бе висок метър и деветдесет.

— Не си спомням да съм ви наричала идиот — отвърна тя.

— Навремето баща ми казваше на майка ми, че никога не я е наричал кучка в лицето. — Той я изгледа. — Което беше вярно.

Тя не отговори.

— Положих доста усилия, за да те изкарам от онзи музей. Той е едно от любимите ми места. Обожавам самолетите и космоса. Изчел съм всичко за тях като млад. Знаеш ли кое е най-хубавото да си президент? Можеш да наблюдаваш излитането на всеки космически кораб, ако поискаш. — Президентът преметна крак върху крак и се облегна назад. — Имам проблем, Стефани, и то сериозен.

— Значи ставаме двама. В момента съм без работа, а според заместник-съветника ви по националната сигурност, съм под арест. И не ме ли уволнихте именно вие?

— Точно така. Лари ме помоли и аз се съгласих. Но трябваше да го направя, за да можеш да дойдеш тук.

Касиопея се наклони напред.

— Дълго време имах известни съмнения, но сега вече знам. Работите с израелците, нали? Опитвах се да сглобя мозайката, но сега всичко ми се изяснява. Те са дошли при вас.

— Разбрах, че баща ви е един от най-умните мъже в Испания. Създал е финансова империя от нищото. И сега вие я управлявате.

— Което не е една от силните ми страни.

— Чувам обаче, че стреляте отлично, че сте безразсъдно смела и с коефициент на интелигентност на гений.

— Освен това в момента съм замесена в невероятна политическа каша.

Очите на Даниълс се присвиха развеселено.

— Каша, наистина. Права сте, израелците дойдоха при мен. Поизнервени са заради Котън Малоун.

Стефани знаеше, че Даниълс не е безразличен към Малоун. Преди две години Малоун се беше забъркал в съдебен процес за убийство в Мексико Сити. Жертвата на убийството бе наблюдател от Агенцията за борба с наркотиците и бивш съквартирант на Даниълс от колежа. Убийството му бе буквално екзекуция. Стефани беше изпратила Малоун, за да осигури осъдителна присъда, но по време на обедната почивка на съда Малоун се беше озовал насред престрелка, в която бяха загинали мексиканският прокурор и синът на Хенрик Торвалдсен. Малоун бе застрелял убийците и бе получил куршум в рамото, но бе успял да извоюва присъда. Когато беше поискал да се пенсионира по-рано, заради проявената храброст Даниълс лично го беше освободил от военноморския флот.

— Ами вие, сър? — попита тя. — И вие ли сте изнервен от Малоун?

— Сър? За първи път ме наричаш така. Забелязах, че при малкото ни срещи никога не си използвала това обръщение.

— Не подозирах, че сте забелязали.

— Стефани, аз забелязвам изключително много неща. Например преди малко Котън Малоун се обади в офиса на проект „Магелан“. Вие, разбира се, бяхте заети, затова разговорът бе прехвърлен на Брент Грийн по лично нареждане на министъра на правосъдието.

— Мислех, че вече Дейли отговоря за проекта.

— Аз също. Защо Грийн би постъпил така?

— А откъде знаете, че го е направил? — попита Касиопея.

— Телефоните му се подслушват.

Стефани се запита дали беше чула добре.

— Подслушвате телефоните му?

— Точно така. На него и на още няколко души. Да, един от тях е Лари Дейли.

Обля я вълна от нерешителност и тя си наложи да се концентрира. Явно ребусът съдържаше много неизвестни.

— Стефани, цял живот съм работил, за да стигна дотук. Това е пост, на който човек наистина може да промени нещо. А аз се справям добре. Безработицата е най-ниската от трийсет години насам. Инфлация буквално няма. Лихвените проценти са съвсем скромни. Преди две години дори успях да намаля данъците.

— С помощта на Лари Дейли, който държи юздите на Конгреса. Трудно е да загубиш — не можа да се въздържи Стефани. Този човек може и да бе президентът, но в момента нивото й на търпимост беше под нулата.

Даниълс мълчаливо се поклащаше на стола си и се взираше в гъстата гора.

— Помниш ли „Роки III“?

Тя не отговори.

— Обожавам тези филми. Винаги пребиват Роки почти до смърт и зазвучава онази страхотна музика. Тогава той изведнъж сякаш проглежда, събира всичките си сили и пребива противника си.

Тя го слушаше с интерес.

— В „Роки III“ той разбира, че треньорът му Мики е организирал лесни победи. Сигурни печалби. За да може Роки да запази титлата си и да не бъде нараняван. Сталоун изигра ролята си великолепно. Иска да се бие с мистър Ти, но Мики не му разрешава, защото мистър Ти ще го убие. Роки буквално побеснява, когато осъзнава, че е възможно да не е толкова добър, за колкото се смята. Мики, разбира се, умира, и в крайна сметка Роки нокаутира мистър Ти.

В думите на президента се долавяше нотка на уважение.

— Дейли е моят Мики — почти прошепна президентът. — Той организира мачовете ми. А аз съм като Роки. Това не ми харесва.

— А нима не знаехте? — попита тя.

Той поклати глава, а изражението му представляваше странна смесица от любопитство и раздразнение.

— Канех се сам да го изоблича, когато разбрах, че ти провеждаш разследване. Да използваш момиче на повикване? Доста находчиво. Моите хора не проявиха подобно въображение. Трябва да си призная, че когато ми разказаха за това, мнението ми за теб незабавно се промени.

— А откъде разбрахте, че аз съм отзад? — полюбопитства тя.

— Момчетата ми обожават микрофоните и видеото. Така че просто слушаха и наблюдаваха. Знаехме за флашпаметите, както и къде ги крие и просто изчаквахме.

— Разследването беше преди месеци. Защо не го притиснахте тогава?

— А ти?

Отговорът беше очевиден.

— Аз не мога да го уволня, но вие можете.

Даниълс постави и двата си крака върху дъсчения под на верандата и седна на края на стола.

— Скандалът е жестоко нещо, Стефани. Никой в тази държава няма да повярва, че не съм знаел какво прави Дейли. Трябваше да го отстраня, без да оставям следи.

— Тоест най-добре бе Дейли да го свърши сам — обади се Касиопея.

Даниълс я погледна.

— Така щеше да е най-добре. Лари обаче е специалист по оцеляване. И то много добър.

— С какво ви държи? — попита Стефани.

Дързостта й сякаш му се понрави, вместо да го подразни.

— Освен компрометиращите снимки, на които съм с една коза, няма кой знае какво.

Стефани се ухили.

— Не можех да не попитам.

— Така е. Сега разбирам защо говорят така за теб, Стефани. Наистина можеш да вбесиш човек. Какво ще кажеш да се върнем към въпроса ми, който явно и двете не смятате за важен. Защо Брент Грийн е пожелал да говори лично с Котън?

Тя си спомни какво й беше казал Дейли в музея.

— Дейли ми каза, че Брент се опитва да бъде следващият вицепрезидент.

— Което ни води до целта на нашата среща. — Даниълс се облегна и залюля стола си. — Обичам да играя ролята на доброто старо момче. Това е част от възпитанието ми сред хълмовете на Тенеси. И една от причините да обичам Кемп Дейвид. Напомня ми за дома. Сега обаче е време да бъда президент. Някой е получил достъп до секретните ни досиета и е успял да надникне в Александрийската връзка. След това въпросните лица са предали информацията на две чужди правителства, които в момента са в истерия. Израелците са бесни. Признавам, на пръв поглед изглежда, сякаш сме се хванали за гушите. Честно казано обаче, аз харесвам тези хора. И никой, абсолютно никой няма да закача Израел по време на моя мандат. За съжаление някои хора от администрацията ми мислят другояче.

Стефани искаше да попита кого точно има предвид, но реши да го остави да говори.

— Някой е задвижил нещо тук, нещо, което започна с отвличането на сина на Котън Малоун. За щастие, що се отнася до Малоун, тези хора нямат никаква представа с кого са се захванали. Той ще ги побърка. Което пък ни дава възможност да си изясним нещата. Един мой чичо навремето казваше: „Искаш да убиеш змия? Лесна работа. Запалваш храсталака, където се крие и изчакваш да изпълзи. Тогава просто й отсичаш главата“. Точно това ще направим и ние.

Касиопея поклати глава.

— Както споменах, господин президент, забърква се голяма каша. Замесена съм в нея само от ден-два, но вече загубих представа кой казва истината.

— Включително и аз ли?

Касиопея присви изумруденозелените си очи.

— Включително и вие.

— Това е добре. Човек трябва да е подозрителен. — В гласа му се долавяше искреност. — Имам нужда от помощта ни. Ето защо те уволних, Стефани. Трябваше да имаш свобода. И сега я имаш.

— Свобода за какво?

— Да намериш моя предател.