Стив Бери
Александрийската връзка (17)

16

Малоун се отдалечи от колата и се запромъква към къщата, пред която бе паркирано волвото. Не искаше да приближава от предната страна — твърде много прозорци, твърде малко прикритие — така че тръгна по уличката покрай съседната сграда и приближи откъм задната страна. Къщите в тази част на Копенхаген бяха като в неговия квартал в Атланта — сенчести улици със спретнати тухлени постройки, заобиколени от също толкова спретнати предни и задни дворове.

Скри беретата под якето си и използва храстите за прикритие. Досега не бе зърнал никого. Намери си местенце, откъдето да надникне над живия плет, и забеляза задната врата, през която бе изчезнал стрелецът. Преди да успее да реши какво да предприеме, вратата се отвори рязко и през нея излязоха двама мъже.

Стрелецът от Кронборг и някакъв друг мъж, нисък, набит и късоврат.

Разговаряйки, двамата заобиколиха към предната част на къщата. Малоун послуша инстинкта си, стрелна се от скривалището си и се втурна в задния двор през една пролука в плета. Хукна право към вратата и се вмъкна вътре с насочен пистолет.

Едноетажната къща бе притихнала. Две спални, кабинет, кухня и баня. Вратата на една от спалните бе затворена. Набързо огледа стаите. Бяха празни. Пристъпи към затворената врата. Лявата му ръка сграбчи дръжката, дясната стискаше оръжието с пръст върху спусъка. Бавно завъртя топката, след това рязко блъсна вратата навътре.

И видя Гари.

Момчето седеше на стол под прозореца и четеше. Стреснато, то вдигна очи от страницата, а лицето му светна, осъзнавайки кой е влезлият.

Малоун усети прилив на радост.

— Татко! — В същия момент Гари забеляза пистолета и продължи: — Какво става?

— Не мога да ти обясня, но трябва да се измитаме незабавно.

— Казаха, че си загазил. Да не би да са пристигнали онези, които искат да причинят нещо лошо на мама и мен?

Малоун кимна, а радостта му бе заменена от паника.

— Тук са. Трябва да тръгваме.

Гари се изправи от стола. Малоун не можа да се стърпи и силно го прегърна. Детето си беше негово — във всеки един смисъл. По дяволите Пам.

— Стой зад мен. И прави точно каквото ти кажа. Ясно ли е? — нареди той.

— Страшно ли ще става?

— Надявам се, че не.

Малоун се върна обратно по стъпките си до задната врата и надникна навън. Дворът беше празен. Трябваше им само минутка, за да се измъкнат.

Мина през вратата, следван плътно от Гари. Пролуката в плета бе на петнайсетина метра пред тях.

Той избута Гари пред себе си, тъй като последно бе мярнал мъжете да се отправят към улицата. С изваден пистолет хукна към съседния двор. Оглеждаше се непрекъснато. Гари водеше напред.

Минаха през пролуката.

— Колко банално.

Малоун се извъртя и замръзна. На шест метра пред тях стоеше мъжът с късия врат. Бе сграбчил Пам и бе притиснал във врата й глок със заглушител. Стрелецът от Кронборг стоеше малко встрани, прицелил се право в Малоун.

— Натъкнах се най-случайно на бившата ти съпруга — каза мъжът с късия врат с холандски акцент. — Предполагам, че си я посъветвал да не излиза от колата.

Погледът му се впи в Пам. Очите й го умоляваха да й прости.

— Гари — прошепна тя, без да може да помръдне.

— Мамо.

Малоун долови отчаянието в гласовете и на двамата. Блъсна Гари зад себе си.

— Я да видим как си се справил, Малоун. Проследил си човека ми от замъка до града, изчакал си го да тръгне оттам и си го последвал с идеята, че момчето ти ще е тук.

Това категорично бе гласът от предишната вечер.

— И се оказах напълно прав.

Мъжът срещу него не бе впечатлен. Стомахът на Малоун се сви от гадно предчувствие.

Бяха го подвели.

— Извади пълнителя от беретата и го хвърли насам.

Малоун се поколеба, но прецени, че няма избор. Изпълни заповедта.

— А сега да направим размяна. Аз ще ти дам бившата ти съпруга, а ти ми даваш момчето.

— Ами ако предпочета да задържиш бившата ми съпруга?

Мъжът се подсмихна.

— Предполагам, че не искаш синът ти да гледа как пръсвам мозъка на майка му, а аз ще направя точно това, защото всъщност никак не ми е нужна.

Очите на Пам се разшириха при мисълта какво бе предизвикала глупостта й.

— Татко, какво става? — попита Гари.

— Сине, ще трябва да тръгнеш с този човек…

— Не — изкрещя Пам. — Недей.

— Ще те убие — каза Малоун.

Пръстът на мъжа плътно притискаше спусъка. Малоун се надяваше Пам да стои мирно. Погледна към Гари.

— Ще трябва да го направиш заради мама. Но ще се върна да те взема. Кълна ти се. Можеш да разчиташ на мен. — Прегърна отново момчето. — Обичам те. Бъди силен заради мен. Става ли?

Гари кимна, поколеба се за миг и пристъпи към мъжа, който отпусна хватката си около Пам. Тя незабавно се вкопчи в Гари и се разплака.

— Добре ли си? — попита го.

— Добре съм.

— Нека остана с него — замоли се тя. — Няма да ви създавам никакви проблеми. Котън ще открие това, което искате, а ние ще слушаме, обещавам.

— Я млъквай — грубо отвърна мъжът.

— Кълна ви се. Няма да създавам никакви проблеми.

Той насочи дулото към челото й.

— Я си мръдни стегнатия задник и млъкни.

— Не го предизвиквай — посъветва я Малоун.

Тя прегърна Гари още веднъж, след това бавно отстъпи назад.

Мъжът се подсмихна пак.

— Добър избор.

Малоун се втренчи в съперника си и успя да го накара пръв да сведе поглед.

Пистолетът на мъжа внезапно се стрелна надясно и три куршума излетяха от дулото и се забиха в стрелеца от Кронборг. Тялото му се олюля и се свлече по гръб на земята. Ръката на Пам се стрелна към устата й.

— О, боже.

Малоун видя шокираното изражение на Гари. Петнайсетгодишните момчета не бива да стават свидетели на подобни сцени.

— Той направи точно каквото му бях наредил. Но аз знаех, че го следвате. А той не. Всъщност дори ми каза, че никой не го следи. Нямам време да се разправям с малоумници. Малкото упражнение имаше за цел да се простим с излишното перчене. А сега заминавай да ми набавиш онова, което ми трябва. — Мъжът насочи глока си към главата на Гари. — Искам да съм сигурен, че няма да ни попречиш да тръгнем.

— Хвърлих всичките патрони от пистолета.

Малоун се вгледа в Гари. Колкото и да бе странно, момчешкото му лице не изразяваше и сянка от безпокойство. Никаква паника. Никакъв страх. Единствено решителност.

Мъжът и Гари се наканиха да тръгват.

Малоун държеше пистолета до бедрото си и трескаво обмисляше различни варианти на действие. Синът му бе на някакви сантиметри от заредено оръжие. Знаеше, че щом веднъж отведат Гари, няма да има друг избор, освен да разкрие връзката. Цял ден бе отлагал това решение, тъй като подобна крачка би провокирала редица проблеми. Очевидно мъжът бе предугадил ходовете му още от самото начало, знаейки, че всички ще се озоват точно тук.

Студ пропълзя по тялото му. Бе обзет от смущаващо чувство.

Неприятно. Но не непознато.

Постара се действията му да изглеждат съвсем естествено. Такива бяха правилата. Някогашната му професия се градеше на случайностите. На правилната преценка на шансовете и рисковете. Неведнъж бе излагал на краен риск собствената си кожа, а в три конкретни случая рисковете бяха надделели над шансовете и той се бе оказал в болницата.

Но сега нещата бяха съвсем различни. Защото залогът бе синът му. Слава богу, всички шансове бяха на негова страна.

Мъжът и Гари достигнаха пролуката в плета.

— Извинете — подвикна Малоун.

Мъжът се обърна.

Малоун стреля с беретата и куршумът прониза гърдите на врага му. В първия момент той сякаш не осъзна какво точно се е случило — изражението му бе смесица от изненада и болка. Накрая от ъгълчетата на устата му рукна кръв и очите му помътняха. Падна като подкосен, тялото му потръпна за миг, после замря.

Пам се втурна към Гари и го прегърна.

Малоун отпусна ръка.

 

 

Сейбър видя съвсем ясно как Котън Малоун застреля последния му оперативен агент. Стоеше насред кухнята в къщата срещу задната фасада на сградата, приютявала Гари Малоун през последните три дни. Когато бе наел нея, бе наел и къщата отсреща.

Усмихна се.

Малоун не бе никак глупав, а агентът му бе некомпетентен. Хвърляйки пълнителя, Малоун се бе лишил от всичките си патрони, освен от онзи в цевта. Всеки добър агент — а Малоун определено бе такъв — винаги оставяше по един патрон в цевта. Спомни си как по време на специалната му военна подготовка в армията един новобранец се бе прострелял в крака, след като уж бе изпразнил пълнителя, забравяйки за заредения патрон.

Надявал се бе Малоун някак да успее да изиграе наемника му. Такава беше идеята. И шансът изникна, когато видя Пам Малоун да се отправя към къщата. Бе се обадил на подчинения си по радиостанцията и му бе наредил да се възползва от небрежността й, за да подчертае сериозността на посланието си към Малоун. Бе го подкупил да застреля другия агент с обещание за допълнително възнаграждение. За щастие, Малоун се бе погрижил този разход да му бъде спестен. Което означаваше, че вече нямаше човек, който да свърже Сейбър с настоящите събития. А още по-хубавото бе, че Малоун си бе върнал сина, което би трябвало да успокои опасните му инстинкти.

Но случилото се съвсем не означаваше, че начинанието му е приключило.

В никакъв случай.