Стив Бери
Александрийската връзка (28)

27

Долината на Рейн, Германия, 17:15 ч.

Сейбър съзерцаваше високите хълмове, приютили в пазвата си лъкатушещата река. От двете страни на тясната пролука се издигаха почти отвесно изсечени брегове. По склоновете се редуваха широколистни гори, зелени храсти и възлести лози. В продължение на близо седемстотин години най-високите хълмове бяха приютявали крепости като Райнщайн, Зоонек и Пфалц. Зад зловещия завой на Лорелай, където някога корабите се разбивали в скалите, увлечени от водовъртежите, високо върху източния бряг на реката се виждаше кръглата централна кула на Бург Кац. В далечината се виждаше и Щолценфелс, но жълтеникавият оттенък на двестагодишните варовикови скали едва се виждаше. Последната спирка в пътуването му се появи след няколко минути.

Не можеше да ги сбърка с нищо друго. Очертанията на Марксбург.

Напуснал бе Ротенбург преди два часа и бе тръгнал на север по аутобана, поддържайки постоянна скорост от сто четирийсет и пет километра в час. Намалил бе единствено в покрайнините на Франкфурт, където бе попаднал в следобедните задръствания. Оттам към Кьолн се виеха два маршрута — по А60 или по течението на Рейн по двулентовото шосе 9. Бе решил да измине първата половина от пътя оттук, покрай реката, но останалата част трябваше да е по аутобана. Така че бавно се бе измъкнал от долината, следвайки сините маркировки към А60.

Пред него изскочи наклоненият път, изкачващ се към магистралата, и той профуча нагоре. Форсира двигателя на беемвето и зае крайната лява лента. От двете му страни прелитаха хълмове, гори и пасища. Хвърли поглед към огледалото за обратно виждане. Опашката му, сребрист мерцедес, все още бе зад него.

Поддържайки благоприлично разстояние, прикрил се зад три други коли, мерцедесът можеше и да остане незабелязан. Но той ги очакваше и те не го бяха разочаровали. Следваха го още откакто напусна Ротенбург. Чудеше се дали са открили тялото в Baumeisterhaus. Убийството на Джоуна вероятно бе спестило на израелците известни усилия — в Близкия изток предателството имаше изключително висока цена, но така те бяха загубили възможност да разпитат един предател, което вероятно бе развалило настроението им.

Обожаваше немските магистрали — три широки ленти, почти никакви завои, минимален брой отбивки. Идеални за скорост и уединение. Една табела го информира, че Кьолн е на осемдесет и два километра пред него. Знаеше къде се намира в момента — на юг от Кобленц, петнайсет километра източно от Рейн, и бързо приближаваше река Мозел.

Смени лентата. Зад мерцедеса забеляза още четири автомобила.

Точно навреме. Вече девет години търсеше Александрийската библиотека и все заради Синия стол. Старецът бе обсебен от желанието да я открие, а самият Сейбър в началото бе смятал търсенето за нелепо. Но колкото повече научаваше, толкова повече започваше да вярва, че целта не е толкова нереална, колкото бе смятал първоначално. Напоследък дори бе започнал да мисли, че може би действително ще намери нещо. Израелците определено бяха вманиачени на тази тема. А Алфред Херман бе напълно обсебен. Той самият бе научил много. И сега бе време да използва наученото. За собствен интерес.

Още преди месеци бе усетил, че вероятно това ще бъде неговия шанс. Можеше само да се надява, че Котън Малоун ще бъде достатъчно изобретателен да се измъкне от клопките, които израелците щяха да му устроят в Лондон. Бяха действали бързо. Както винаги. Но от всичко, което знаеше и което бе видял, Малоун бе професионалист, макар и позагубил форма. Би трябвало да съумее да се справи с положението.

Отпред се появи виадуктът. Видя как първият от четирите автомобила изпреварва сребристия мерцедес, сменя лентата и внезапно застава пред него. Други две от колите пъргаво се изравниха с мерцедеса в лявата лента. Четвъртата почти подпря задната му броня. Всички заедно се устремиха напред.

Дължината на моста бе повече от 800 метра, а река Мозел се виеше в югоизточна посока сто и трийсет метра под тях. Точно по средата, според инструкциите на Сейбър, колата отпред наби спирачки и сребристият мерцедес бе принуден да реагира със също толкова рязко удряне на спирачките. В този момент двете коли отстрани се засилиха към страната на шофьора, а тази отзад се заби в бронята.

Комбинацията от удари и стремителна скорост избутаха мерцедеса надясно, извън парапета.

Колата полетя.

Сейбър се опита да си представи какво се случва. Ускорението щеше да прикове пътниците към седалките. Вероятно щяха да се опитат да откопчаят коланите, но така и нямаше да успеят. А и дори да успееха, къде щяха да отидат? Пропадането от такава голяма височина щеше да отнеме няколко секунди, но падането във водата щеше да е със силата на удар в бетон. Никой нямаше да оцелее. Ледената вода, която щеше да залее купето, щеше бързо да го завлече към тинестото дъно и в крайна сметка течението щеше да го отнесе на изток към още по-бързоструйната Рейн.

Четирите коли го подминаха и шофьорът на последната му махна. Отвърна на жеста му. Бяха му стрували скъпо, включително и заради спешното повикване, но си струваха всяко евро.

Продължи да напредва към Кьолн.

На израелците щяха да са им нужни няколко дни, преди да разберат какво се е случило. Един техен проблем бе ликвидиран в Ротенбург, а оперативният им екип липсваше. Чудеше се дали са го разпознали. Вероятно не. Ако знаеха самоличността му, защо ще си хабят времето със снимки? Не. Все още бе неизвестен фактор.

Наставаше пълно объркване. В Израел, а съвсем скоро и в Австрия.

Това му допадаше.

Време бе да превърне объркването в ред.