Стив Бери
Александрийската връзка (37)

36

Вашингтон, окръг Колумбия

Стефани не бе убедена, че може да поеме повече. Погледът й се впи в Брент Грийн.

— Я обясни.

— Умишлено позволихме проникване във файловете. Сред нас има предател и искаме да го хванем. Или нея.

— И кои сте вие?

— Министерството на правосъдието. Провеждаме свръхсекретно проучване. В течение сме само аз и още двама. Най-близките ми заместници, в чиито ръце бих поверил живота си.

— На лъжците едва ли им пука за доверието ти.

— Съгласен съм. Но изтичането не е на ниво министерство, а много по-високо. Пуснахме стръв и предателят захапа.

Стефани не можеше да повярва на ушите си.

— И между другото рискувахте живота на Гари Малоун.

— Никой не би могъл да го предвиди. Нямахме представа, че някой друг освен израелците и саудитците се е загрижил за Джордж Хаддад. Изтичането на информация, което се опитваме да спрем, водеше право към тях.

— Така смятате вие. — Мислите й литнаха към Ордена на Златното руно.

— Ако имах и най-беглата представа, че семейството на Малоун ще бъде в опасност, никога нямаше да позволя да се използва такава стратегия.

Много й се искаше да му повярва.

— Всъщност се надявахме, че местоположението на Хаддад е сравнително безобидна информация. Не смятахме за особено рисковано да оставим израелците да научат, че Хаддад е жив, особено при положение че във файловете нямаше нищо, което да посочи къде се е скрил.

— Като изключим дирята право към Котън.

— Предположихме също, че ако предизвикат Малоун, той ще знае какво да направи.

— Но той напусна, Брент — почти извика тя. — Вече не работи за нас. Нямаме практиката да излагаме бившите си агенти на опасност, особено без тяхно знание.

— Претеглихме тези рискове и решихме, че си струва да ги поемем, за да открием предателя. Но отвличането на момчето промени всичко. Радвам се, че Котън успя да го спаси.

— Колко си мил. Ще имаш голям късмет, ако не ти разбие носа.

— Настоящото правителство ме отвращава — промърмори Грийн. — Глутница привидно праведни, но в същност твърде корумпирани мръсници.

Не бе чувала Грийн да говори по този начин.

— Бият се в гърдите какви християни и патриоти са, но са лоялни само към себе си и… към парите. Вземат решение след решение, всяко уж заради американското знаме, а единственият резултат е, че пълнят джобовете на големите корпорации, които са финансирали партията им. Отвратен съм. Присъствам на събрания, в които политическите решения се съобразяват с това кое ще изглежда добре в медиите, вместо кое ще е добро за нацията. Аз мълча. Не казвам нищо. Държа се като добър съотборник. Което не означава, че ще позволя да изложат на опасност страната ми. Положил съм клетва и за разлика от мнозина в правителството тя значи нещо за мен.

— Тогава защо не ги изобличиш?

— Досега не съм хванал никой да нарушава закона. Отвратителни, неморални и алчни, да. Виждам го непрекъснато, но не вършат нищо незаконно. Уверявам те, ако някой, пък бил той и президентът, бе пресякъл границата, щях да предприема нещо. Но до този момент никой не е стигнал толкова далеч.

— Като изключим предателя.

— Именно за това интересът ми е толкова голям — язовирната стена се пропуква, преди да поддаде.

Но тя не искаше да се хване.

— Дай да погледнем нещата в очите, Брент. Приятно ти е да играеш ролята на главен прокурор, но не би оцелял кой знае колко дълго, ако погнеш някой от правителството и се провалиш.

Грийн я погледна преценяващо, с тревожни очи.

— Но ми е по-приятно ти да запазиш живота си.

Тя пренебрегна загрижеността му.

— Открихте ли предателя?

— Смятам, че…

Касиопея се върна тичешком в кухнята.

— Имаме си компания. Двама току-що паркираха до бордюра. С костюми и предаватели. От тайните служби.

— Моят екип — поясни Грийн. — Идват да проверят положението за през нощта.

— Трябва да изчезваме — каза Касиопея.

— Не — каза Грийн. — Освободете ме и ще се справя с тях.

Касиопея тръгна да се връща при задния вход.

Стефани взе едно от онези решения, които бе вземала стотици хиляди пъти. И макар очевидно през целия ден да бе вземала отвратително погрешни решения, както някога казваше баща й, вярно или грешно, няма значение. Просто направи нещо.

— Чакай.

Тя пристъпи към шкафовете, претърси няколко чекмеджета и извади нож.

— Ще го освободим — надвеси се тя над Грийн и въздъхна. — Дано знам какво правя.

 

 

Сейбър забърза през гората към мястото, където бе оставил колата си. Зората тъкмо се пропукваше над английската провинция. Всичко наоколо бе обвито в мъгла, хладният въздух бе влажен. Доволен бе от първата си среща с Котън Малоун. Съвършено премерена, така че да възбуди любопитството на американеца и същевременно да потуши всякаква параноя. Убийството на мъжете, които бе наел да нападнат Малоун, се оказа идеалният начин да се появи на сцената. Щеше да убие и тримата, ако Малоун не бе застрелял единия.

Той със сигурност бе претърсил телата, но Сейбър бе наредил никой да не носи документи за самоличност. Инструкциите му бяха да нападнат Малоун и да го хванат. Но след като Малоун бе елиминирал първия, правилата се бяха променили. Не бе изненадан. В Копенхаген Малоун бе доказал, че знае как да се справя с проблемите.

Слава богу, че бе открил касетофона в апартамента на Хаддад. Записът, заедно с данните от компютъра, му бяха осигурили достатъчно информация, за да успее да накара Малоун да му се довери. Сега трябваше единствено да се върне в хотела и да чака.

Малоун щеше да дойде.

Излезе от гората и зърна автомобила си. Зад него бе паркирана друга кола. Сейбър видя, че сътрудничката му крачи около нея.

— Копеле такова — изкрещя тя. — Та ти ги уби.

— И какъв е проблемът?

— Аз ги наех. Колко още мислиш, че ще мога да наема, ако се разчуе, че избиваме собствените си хора?

— Че как ще се разчуе? Знаем само ние двамата.

— Мръсник. Гледах всичко отвън. Застреля ги в гръб. Така и не разбраха какво става. Планирал си го предварително.

Сейбър спря пред колата си.

— Винаги си била проницателна.

— Майната ти, Доминик. Тези мъже ми бяха приятели.

Любопитството му се събуди.

— Спала ли си с някой от тях?

— Хич не ти влиза в работата.

— Права си — вдигна рамене той.

— Приключих с теб. Край. Намери си друг помощник. — Тя гневно тръгна към колата си.

— Не съм толкова убеден.

Тя се извъртя към него, очакваща спор. И преди се бяха карали. Но този път Сейбър я застреля право в лицето. Нищо и никой нямаше да му пречи. Твърде много усилия бе вложил в планирането. На път бе да изиграе един от най-мощните икономически картели на планетата. Провалът би донесъл непоправими последствия. Така че провал нямаше да има. И нямаше да остави никакви следи, които да водят към него.

Отвори вратата на колата и се вмъкна вътре. Оставаше му да се справи единствено с Котън Малоун.

 

 

Стефани стоеше насред кухнята. Касиопея беше до нея. Двете чуха как Брент Грийн отваря входната врата и разговаря с двамата агенти на тайните служби. Или Стефани бе взела правилното решение, или всеки миг щяха да ги арестуват.

— Абсолютна глупост — прошепна Касиопея.

— Глупостта си е моя и не съм молила нито теб, нито Хенрик да се намесвате.

— Ама че си упорита.

— Я виж себе си. Можеше да си тръгнеш. Бих казала, че и ти си доста твърдоглава.

Стефани заслуша как Грийн разменя любезности за времето и разлятата върху халата му вода. Беше го освободила от стола и развеселено бе наблюдавала как смъква тиксото от китките и глезените си. Какво ли не биха дали комиците от нощните предавания да го видят как присвива очи при всяко отскубване на косми по ръцете и краката. После той приглади влажната си коса и излезе навън.

В съзнанието й отново прозвучаха думите му, изречени с неподправена искреност.

Този именно приятел е доста загрижен какво ти се случва.

— Ако ни издаде, спукана ни е работата — прошепна Касиопея.

— Няма да го направи.

— Откъде си толкова сигурна?

— От двайсетте години грешки.

Грийн най-после се сбогува с мъжете отвън. Стефани внимателно отвори летящите врати и загледа как министърът хвърля последен поглед към охраната си през процепите на щорите. Той се обърна към нея и каза:

— Сега доволна ли си?

Тя се върна в трапезарията. Касиопея ги последва.

— Е, добре, Брент. А сега какво?

— Заедно ще ти спасим кожата и същевременно ще спрем изтичането на информация.

— Между другото, така и не спомена кой е предателят.

— Така е. Не споменах. Защото не знам.

— Стори ми се каза, че сте открили самоличността му.

— Тръгнах да казвам, че смятаме, че сме идентифицирали проблема.

— Цялата съм в слух.

— Няма да ти хареса.

— Давай.

— В момента основният източник на информация за израелците е Пам Малоун.