Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (95)

XXI

Приключвайки въпроса за създаването на нова войнишка личност или по-право на нов войнишки комплекс, трябва да се спрем сега и върху научния смисъл на тези изрази.

За да се обоснове „постулатът“ за безсмъртието на душата, последната обикновено се схваща като нещо вечно и непреходно, било че се сочи като неразкъсваемо единство, било като субстанция, било като някакъв особен индивид.

Всъщност душевното като особено качество на нервната система осъзнава нейните промени и състояния и поради това може да кажем образно, че нашето съзнание е устроено така комплексно, както е устроен и нашият мозък. Нормалният мозък привежда в единство всички свои функции и това се осъзнава като единство на самосъзнанието и душевния живот. Но това единство често се нарушава и се получават онези явления, които психологията нарича раздвоение на съзнанието.

Случаите на раздвоение на съзнанието, от най-леките до пълното раздвоение на личността в две личности, които последователно заемат ясното съзнание, без да влизат и в най-малка връзка помежду си, образуват една стълба с много стъпала.

Най-лекия случай на раздвоение имаме, когато две еднакво силни съображения си оспорват нашето решение. Две силни чувства могат да доведат до една борба у нас: една вечна тема в борбата между дълга и любовта. Това раздвоение може да вземе болезнени форми. Един младеж се влюбва в едно момиче, без да съзнава, че прилича на майка му. Понеже има болна нервна система, не може да изживее нормално пренасянето на чувствата от майка си върху любимата и поради това половата запрета спрямо майката влиза в борба с половия нагон към любимата, плод на което се явява душевно заболяване. След това следват случаите на отчуждение от собственото „аз“ — лицето чувствува, че у него живеят две души, от които ту едната, ту другата взема превес. Лицето по-нататък може да смята старата си личност за мъртва.

Пълно раздвоение имаме в следната форма: лицето преживява силен душевен удар, припада, събужда се, но нищо не помни, нищо не знае, нищо не познава. Трябва отново да се учи да назовава всичко, да чете, да пише. След два месеца припада, събужда се и си спомня всичко преживяно до първия припадък, но не знае нищо за преживяното след припадъка. След някой месец отново се връща към личността №2, помни какво е преживяла тя, но не помни преживяното като личност №1 и т.н. Едно лице, за да му бъде постоянен познат, трябва да му бъде представено в двете състояния.

Какъв е случаят с „новата войнишка личност“? Това е една нова организация на нашия душевен живот във всичките му части на една нова основа: казармената среда с нейните въздействия върху тялото и мозъка, организувани в една единна система. Нова среда, ново въздействие върху тялото, нова негова нагласа, ново самосъзнание, нова личност.

Целият душевен живот на съвременния човек, живееш в едно противоречиво общество, е изграден комплексно. Тази комплексност изразява преминаването на обществените противоречия в душевността и нравствеността. Върху това достатъчно има писано в моята студия „Моралната философия на българина от новото време“ („Философски преглед“, 1938, кн. 2). Ние се отнасяме различно не само спрямо различните хора, но и към един и същ човек в зависимост от положението, което неговият егоизъм взема спрямо нашия. Това не е само „лицемерие“ и „играене на роли“, това си е жива и прежива действителна психика.

Вижте един чиновник, заемащ средно стъпало в служебната йерархия, когато пред него се намира подчинен: изправен гръбнак, високо дигната глава, високомерно изражение, бавни движения, твърди и дебели тонове на гласа, бавен категоричен говор, специални движения за изтъкване на големството, самодоволство, съзнание за превъзходство. Това е началнически комплекс.

Същият господин влиза в кабинета на началника си: гръбнакът пречупен, ниско наведена глава, смирено изражение, бързи нервни движения, тънки, несигурни тонове в гласа, бърз начупен говор, съзнание за своята подчиненост и зависимост — комплекс на подчинение.

Съпругът от нещастен брак прекрачва прага на къщата си, вижда някоя дреха на жена си или усеща миризмата на парфюма й; хлад в душата, скованост на устата, чувство на отвращение от домашната атмосфера — сякаш вони разлагащ се труп, който трябва да бъде носен на гръб цял живот; устата горчи от изречени или неизречени обиди; по кожата лепне гадост от случайно докосване о „чудовището“; очите търсят бръчки и грешки; нервност, напрежение за ругатни.

Съпругът е в кръчмата при приятели, в магазина или бюрото си, или при засмения ерзац на семейното си щастие: лекота в душата, духовитост, остроумие, готовност да разказва и най-големите дреболии, преживени през деня, разтапяне в топлотата на тъй желаната атмосфера, опиянение от докосването, очите търсят нови обекти за похвали и целувки, веселост, напрежение за песни, игри, шеги и лудории.

Ето два най-често срещани случая от раздвоение на личността, от съжителствуването в един човек на две личности, от сменянето на два жизнени и душевни комплекса.

На тази основа, само че с много по-дълбоки корени, е изграден и войнишкият комплекс, който съдържа в себе си една от тайните, крепящи армията и държавата.