Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Иван Хаджийски. Оптимистична теория за нашия народ

 

Издателство „Отечество“, 1997

Под редакцията на Любен Петков

История

  1. — Добавяне

V

Опрян на тези две предзатворни чувства на страх и срам, използувайки ги, затворът би трябвало да постигне желаното от теорията умствено, нравствено и правно поправяне на затворника, което да създаде у него едно зачитане на правовия ред и едно отвращение от престъплението.

Ала всъщност в затвора никой не се грижи, щото върху затворниците да бъде упражнявано някакво умствено, нравствено или правно въздействие.

Липсват всякакви сказки и беседи. И дума да не става за някакви специални курсове. Библиотеката в затвора е едно случайно сборище от книги на автори, които са успели да ги прокарат пред Министерството на правосъдието. Изброителят на книгите дава един пъстър букет от имена, като се почне от Л. Стоянов и се свърши с Борис Стоименов. И макар че малко хора търсят библиотекаря — поради липса на книги търсещите често вземат не търсеното, а каквото е останало.

Беседи в затвора произнася само свещеникът, и то в тържествени случаи. От тези беседи наистина може да се научи много за величието на Симеона, за ролята на о. Паисия и на светите равноапостоли[1] в нашата история, но твърде малко и почти нищо за един конкретен план, по който престъпникът да намери „пътя на спасението“. Нима и свещеникът, комуто не липсва нито ум, нито хумор, се е убедил в безнадеждността на „акъл без пари“?

Ако някой смята, че посещението на църквата, участието в молебените и църковния хор е признак на нравствено поправяне на затворниците, той добросъвестно се лъже. Свещеникът на затвора не по-малко бавно, отколкото където и да било, чете познатите текстове на Евангелието; затворниците с не по-голямо внимание го слушат; а що се касае до църковния хор, той има за диригент вулгарен убиец и в състава му влизат между другите: Куситасев, който още дължи един милион лева на касата на Софийския областен съд, Табаков — убиецът на Грозьо Константинов и другар на прочутия Процеп с още по-прочутата Кучка — и др. подобни. И има нещо трогателно и смешно, когато този пъстър хор извиси с тънък треперещ глас:

— Господи, помилуй!…

Това, което движи тези хора, може да се приеме повече като старание за угодничество, за региструване на добро поведение с оглед на възможните помилвания, отколкото за разкаяние, и неговото заслужено име е „сметка“, а не „нравственост“.

Не по-добре стои въпросът с днешната организация на затворническата работа в работилниците. Съвкупността от условията, при които се провежда тази работа, я превръщат само в една сметка: да се излезе по-скоро от затвора, като два работни дни се смятат за три излежани.

И дума не може да става за някакво правно въздействие върху затворника с оглед да се приучи той да зачита закона. В затвора не се вижда дори някъде закачен правилникът за вътрешния ред, за да знае новият затворник какво може и какво не може да прави вътре.

Бележки

[1] Св.св. Кирил и Методий. Б.р.