Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (94)

XX

Гражданското подчинение в голяма степен почива върху „рефлексите“ на покорство, усвоени в казармата. Някога всички запасни военни в Германия били назначавани на граждански служби, съответствуващи на техния чин. По този начин духът на подчинението се е пренасял и в гражданския живот.

Това се наблюдава и у нас, когато някой по-голям запасен чин влезе в едно учреждение. Всички, на които е бил началник, стават бързо на крака, вземат войнишкия стоеж и почват по войнишки:

— Заповядайте, господин генерал! Тъй вярно, господин генерал! Веднага, господин генерал! — докато останалите чиновници запазват най-обикновеното си отношение като към всеки почитан човек.

Много низши чиновници, когато говорят с началниците си по телефона, вземат войнишкия стоеж. А някои вземат такъв стоеж дори когато други говорят с началника, а разсилният напр. само чува гласа му в слушалката.

Това е смисълът на милитаризуването на известни граждански служби, както и въвеждането на униформи за някои висши чиновници, и то униформи, близки по кроеж на военните.^[1] Всичко това представлява използуването на капитала, създаден в казармата.

Още в казармата тези навици и рефлекси на покорство се използуват, за да бъдем командувани от наши другари. В началото такива доморасли командири могат да бъдат само хора улегнали, мълчаливи, сериозни, със строго изражение на лицето, които говорят само на място, не обичат да се смеят шумно и да се лигавят и които умеят със строг и непоколебим глас да искат подчинение. С времето обаче поради очупването ни войниците, могат да бъдат строявани, макар и мъчно, и от по-меки фигури.

Със строг тон при подходяща обстановка или особено когато не те познават, могат да се събуждат „рефлекси“ на покорство.

Ако в една банка чиновникът запита строго един по-прост клиент: „Ти ли си Атанас Атанасов?“, последният веднага ще трепне по войнишки и ще отговори:

— Тъй верно!