Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1966 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2016 г.)
Издание:
Иван Хаджийски. Оптимистична теория за нашия народ
Издателство „Отечество“, 1997
Под редакцията на Любен Петков
История
- — Добавяне
XIII
Основната нравственост в селото днес е индивидуализмът и егоизмът съгласно социологичния закон, че царствуващата идеология в една епоха е идеологията на господствуващата класа.[1]
Все пак съгласно закона за прерастването на количеството в качество тази нравственост не е добила по селата такъв вид, какъвто тя доби в градовете. При условията на днешното стопанство тя не можа да се превърне в опортюнизъм и затворена себичност.
Средните и дребни селяни не воюват помежду си.[2] Напротив, чрез своите кооперации и други организации те водят борба против селския център. Върху засилването на тази обществена солидарност влияе безспорно и старото стопанско и нравствено наследство. В задругата никой не беше експлоатиран и всеки трябваше с честен труд да си изкара хляба. Чувството на равенство, на честност, на социална справедливост и днес изпълва селската душа и определя нейното политическо поведение.
В селото има естествено отвращение от тези, които искат да паразитуват и да живеят от чужди труд.
Всички останали обичаи на трудова взаимност, на общи трапези, на раздаване, цялата тази манифестация на зачитане човека, на търсене връзки с него — всичко това налива още сокове в старата човещина от задругата. Човещината заема значително място в общото отношение на селяка към хората. Това личи от сърдечността на неговия поздрав: „Е бре, Митре, що си, що работиш?“, в готовността му да заведе разговор с всекиго и да сподели болката си с него, в широко разпространеното и до днес гостоприемство, в доброволния начин, по който стават голяма част от делбите в селата[3] във вълнението, което предизвиква на село всяка обществена и лична неправда, и пр., и пр.
И тъкмо в тази човещина и условията, които я обуславят, ние трябва да търсим между друго обяснение на народничеството всред нашата интелигенция, която иде от селото и малките градове; склонността на нашия селяк към организации на обществена солидарност, бързия разраст на кооперативното движение, леснотата, с която селянинът въпреки своя дребнособственически бит възприема политически колективистични идеи; космополитичните чувства на състрадание и съучастие към всички страдащи по света: Абисиния, Чехословашко, Китай, Испания и пр.