Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Иван Хаджийски. Оптимистична теория за нашия народ

 

Издателство „Отечество“, 1997

Под редакцията на Любен Петков

История

  1. — Добавяне

III

Физическата представителност, ако и да не е решаващо, все пак е едно от главните качества на обществения водач. Идеал е духовната сила да намери подходяща външна форма. Колкото повече черти от целокупната фигура на един водач се приближават до съвършенството, колкото по-малко негови прояви будят представи за несъвършенство, чувства на съжаление, снизходителност, дори присмех, толкова по-малко слънчеви петна ще има блясъкът на неговия авторитет, толкова по-силна и омайваща ще бъде легендата за него.

Бенковски не е могъл да се оплаче, че природата е лишила духа му от подходяща форма. Физическият му образ ни е даден от Захари Стоянов:

Той можеше да има възраст приблизително от 28–30 години, ръст висок, тънък, гърди изпъкнали напред, глава вирната назад, с дълъг врат лице прилично, малко сухо, усмивка сдържана и привлекателна, руси мустаци, тънки и доволно дълги, закривени от само себе си към очите, които придаваха особена представителност на лицето му; очи ясносини, поглед проницателен, коса и вежди руси, както и мустаците му, и изобщо човек личен и представителен; човек, който беше в състояние да привлече всеки смъртен с външните си качества. При това, като се прибавят още неговите движения, пъргавината му, строгата реч, разправяне с ръкомахане, обръщенията му с хората, които не оставаше да се почесват и излагат своите мнения пространно и да го учат на ум и пр., вие ще имате долу-горе повърхностно понятие за портрета на Бенковски („Записки“, с. 310).

З. Стоянов, макар и да е знаел преди срещата си с Бенковски, че „той е взет за апостол по милост, турен под личното наблюдение на Волова“, макар да е знаел неговата грамотност по писмата му, признава, че още при първата среща „аз благоговеех пред него, доброволно признавах, че той е велик, с една реч — бях омаян от него“.

Бенковски притежавал твърда, пламенна и неукротима воля, която била в състояние да оживи и мъртвите. За заразяващата сила на тази воля е достатъчно да се посочи, че той с една среща е успявал да спечели за своите планове хора, които дотогава са ги смятали за луда авантюра. С този вътрешен огън той обърна умовете и сърцата дори на трезвите и еснафски благоразумно настроени панагюрски комисари и от съзаклятници против живота му ги направи верни помощници.

Но тази воля се опираше на един жив и широк ум, оплоден с пъстра житейска опитност и дълбоко знание за живота и за човешката душа.

Бенковски можел да прави това, с което обикновено се мери духовната сила на най-гениалните ръководители и пълководци: способност за разчеталяване на съзнанието в много посоки, т.е. едновременно занимаване с няколко въпроса. Бенковски могъл да диктува едновременно на трима-четирима писари писма с разнообразно съдържание и да улавя и най-малките отклонения в писмата от неговата диктовка. Този генералщабен дар — да се възлага успешно на съзнанието едновременно разрешение на няколко задачи — е от решително значение за един водач, който трябва да решава бързо и едновременно много въпроси. Необходимостта от този дар разбират онези, които забравят къде са тръгнали, ако някой ги спре и заговори на друга тема, както и разсеяните, които, ако мислят, когато отиват към чешмата, дали водата е студена, забравят чашата.

Бенковски вън от това разполагаше с неизчерпаем запас от енергия. Той не знаеше що е умора, що е почивка, що е сън, и то в буквалния смисъл на думата. Той мина като стихия над Средногорието и поразяваше хората не само с личността и словото си, но и с неуморимостта си. Само така можа той да приготви въстанието в невероятния срок от три месеца.[1]

Бенковски имаше богат жизнен опит. Терзия-домошар из средногорските села, анадолски караарабаджия, после събирач на афион йошурджия, гавазин на персийския консул в Смирна, после безимотен скитник из турските градове, сетне хъш в Румъния, той бе срещал хора от всички слоеве на живота, бе изпаднал от всички положения, които тогавашната съдба можеше да предложи на средния човек: от гост на пашовски трапези до последен голтак из цариградските и букурещки сокаци; бе успял да види величието и нищетата на живота, да разбере по-тънко силите и пружините, които движат отделните хора и масите. Той наистина познаваше турската империя, срещу която бе повел смъртна борба, защото не от книга бе научил турски, арабски, румънски, полски и по-малко персийски и италиански.

И това негово дълбоко знание за живота и хората личи във всичките му действия.

Той владееше до съвършенство изкуството да се представи пред хората и да ги покори духовно: с осанка, с хайдушко облекло, с бляскаво оръжие, с тон, с гръмовити думи, с пламенни слова, най-сетне със заобикалящата го военна свита. Това изкуство бе един от залозите за успеха на Бенковски. В това отношение (по чалъми) му съперничеше само знаменитият поп Груйо Бански. Собствено двамата неразделни приятели — единият представител на земната, а другият на небесната власт — щастливо се допълваха.

Този личен опит най-сетне му позволи да разреши квадратурата на кръга на Априлското въстание: да проведе с успех едно въстание на дребни собственици, което по план трябваше да завърши с неуспех.

Бележки

[1] „Апостолите правеха деня на нощ и нощта на ден. Бенковски не лягаше да спи. Той задремваше по няколко минути на стола против волята си и щом се събудеше, викаше на стопанката на къщата да прави кафе. Ако през време на въстанието той спеше по един час на нощта върху стола, подпрян само на едната си ръка, сега (през време на хвърковатата чета, той дремеше или върху коня си, или подпрян до някое дърво.“ — „Записки“, с. 333, 463. При това Бенковски спял, докато дружината била будна. Заспели ли другите, той ставал и започвал да караули.