Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (12)

I

„Възстановяването“, за което се говори в заглавието на тая статия, се налага по научни и делови съображения. Най-напред тази душевност е дял от нашето обществено развитие, глава от културната ни история, а те стоят още не достатъчно осветлени. На второ място, изпълнението на тази задача ще направи — нека се надяваме — невъзможно поднасянето в нашите т.нар. „исторически романи“ на антидатирани бит и душевност. Най-сетне нашите исторически белетристи, пишещи за Първото и Второто ни царства, ще могат, ако искат, да излязат от тесния кръг на своите герои, затворен сега в дворците и византийските хроники, и да ни дадат в своите романи и представители на народа.

Под „първобитен български човек“ ще разбираме онова население, което уседна в сърцето на Балкана през преселението на народите и което през време на Възраждането се спои като самосъзнал се български народ.

Турското нашествие приключи преселението на народите на Балканите и превърна останалото старо население в определена величина. Ние сме потомци на част от това население, негови обществени и културни приемници. По битовите и душевни останки от това население ще се опитаме да възстановим цялата му стара душевност.

Доколкото в това население влизат и поколения от съвременниците на цар Симеона и на цар Иван-Асена, в едри черти ще възстановяваме и бит, и душевност от първото и второто ни царства, още повече че колкото повече назад се връщаме, толкова в по-голяма степен народите си приличат по бит и душевност, дължащо се на всеобщата простота на живота.^[1]

Първобитността, за която ще става дума, коренеше в затвореното, натурално земеделско стопанство, явяващо се господствуващ начин на производство. Подавлявящата част от нашия народ, обединена и същевременно разкъсана в родове и задруги, се гушеше в своите „държави“ (родови землища), в малки отделни села, свързани само с коловози, и живееше лесно и просто, без голямо напрежение на ума, облегната на ралото и овчарската гега.

Населението растеше — земята не. По-хубавата част от нея през турското робство държаха турците. Българите бяха изтикани в полугладните планински краища. Това планинско население първо позна нуждата. Тя разтресе мозъка му и запали в него междеещия в началото пламък на гения. Кавалът беше захвърлен и заменен с иглата и „калема“. Със старата селска идилия беше свършено: тя отстъпи място на еснафските тезгяхи, на гайтанджийските чекръци и на търговските кервани. Началото на занаяти, търговия, индустрия, началото на капитализма у нас — началото на Възраждането беше краят на нашата първобитност.