Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (93)

XIX

В този ред на мисли ние виждаме, че казармената обработка остава дейна не само в рамките на войската, но и в гражданското подчинение. Всеки минал през казармата човек носи в мозъка си утъпкани пътища на подчинение, готови „рефлекси“ на покорство. Достатъчно е с подходящи средства да се натиснат и отключат.

Дисциплината не е толкова потребна в самия бой, където действува инстинктът за самосъхранение, просветен от техническата бойна подготовка. Дисциплината е потребна, за да се държи войската преди и след боя, за да влиза и излиза от него духом непоколебима.

Разстрои ли се дисциплината в една част, стигне ли се до бунт, възстановяването й става със същите средства, с които тя е всадена при единичното обучение. Ето няколко примера:

Спартанците воюват дълги години вън от Спарта. Жените им влизат във връзки с робите и раждат поколение свободни. Когато спартанците се връщат, срещат непобедимите копия на раслите на свобода синове на своите роби. Тогава спартанците хвърлят копията и щитовете, вземат камшиците и синовете на робите се разбягват.

Моят баща разправяше следната истинска случка:

В Балканската война една дружина стига до бунт. Низшите началници с молби, със заплашване не могат да я успокоят. Положението става застрашително. Идва полковият командир:

— Вярно е, момчета, прави сте. В кой взвод стана това? Добре. Къде е взводният командир? Я си отдели хората, да видим каква е тази работа. Я се дръпнете останалите! Я се подредете, за да се разберем и да не викаме всички! Я да излязат напред взводните командири! Я ротните!

Дружината полека-лека се строява, влиза в клещите на строя и с бунта е ликвидирано.

Цачо Сяров от Ловеч води команда от десетина души отпускари отново на фронта. Вестта за пробива на Добро поле ги заварва между Ловеч и Плевен в „Тенекиения хан“. Войниците вън в тъмното решават да го убият и да избягат. Сяров узнава това, излиза въоръжен и със строг глас, с познатите заповеди: „Стани“, „Строй се“, „Надясно равнис“ „Мирно“ — строява ги и чак тогава човешки им обяснява глупостта на това, което били решили да направят.