Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Иван Хаджийски. Оптимистична теория за нашия народ

 

Издателство „Отечество“, 1997

Под редакцията на Любен Петков

История

  1. — Добавяне

VI

Здравето и болестите са втората ос, около която се въртят битът и душевността на първобитния човек.

Здравето за селяка — това е самият живот. Здравето не е само правилна дейност на тялото, не само безболезненост, а и условие за устояване на непосилния труд. „Здраве и берекет“, това е висшето благо за селяка, за което той непрекъснато говори всеки ден във форма на благословии и поздрави. Има ли здраве и берекет, има всичко. Нека не се забравя, че тогава не е имало въпрос за гъстотата на населението и липса на земя и паша, а парите са играели много малка роля в затвореното натурално стопанство.

Селякът пиеше „здравица“ и при всяко дигане на чашата — едно от най-редките удоволствия — казваше:

— Наздраве!

— Живо, здраво ли сте? — беше първият му въпрос при среща.

— Да сте ми живи и здрави! — беше благодарността и благословията му.

Най-големите проклятия бяха насочени срещу здравето: „Да легнеш — да не станеш“, „По корем да се влачиш“, „Девет години да лежиш, на десетата да станеш“ и т.н.

Въпросът за запазването на здравето създаваше най-големите грижи на селяка и напрягаше неговия ум. Плод на тези грижи и усилия е цялата народна „наука“: народната медицина — дейността на разни врачки, баячки, магьосници, вражалици; народната химия и ботаника — билкарството и разните отвари; голяма част от народната митология; голяма част от народното изкуство — приказки и легенди.

Тази „научна“ дейност създаде първите бележити хора, наченки на жреческо съсловие у нас: врачки, баячки, магьосници, вражалици, прочути наблизко и далеч. Това бяха хора, които „знаеха“ тайната да въздействуват върху обожествяваните природни сили; които посредничеха между тези сили — „духове“, „божества“ — и човека; които можеха да връзват и развързват съдбата на човека; които в християнско време чрез присънване съобщаваха на хората волята на светиите; които чрез съзнателни и несъзнателни лъжи влияеха по един неотразим начин върху общественото съзнание, формираха общественото мнение, създавайки и разпространявайки всички възможни плодове на лековерието, суеверието и невежеството.