Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (80)

VI

Първите „удари“ гражданската личност получава с откъсването от нея на съответните й физически съставки: изолация от старата човешка и веществена среда, смяна на облеклото и остригване на косата.

Физическото изтръгване на личността от нейната обикновена среда представлява скъсване на важни връзки с хората и нещата и разгром на най-интимните навици, които са от решително значение за нейното гражданско самочувство. Това откъсване трае през целия период на единичното обучение, т.е. на претопяването на личността; което значи, че през този период са забранени всякакви отпуски, които отново могат да върнат войника към стария свят и да разрушат новосъздаващото се.

Смяната на облеклото е отстранение на една втора важна съставка от нашата личност.

Сериозните хора обръщат малко внимание на облеклото в замяна на прекалената грижа за него на несериозните, особено на жените. Но нито едното, нито другото имат нещо общо с научното отношение към облеклото. А то играе огромна роля не само в стопанския и телесен живот на хората, но и в обществения, нравствения и душевен живот.

Облеклото със своята форма, богатство, шев, общ вид, чистота и поддържане служи: 1) за белег на различие по пол; 2) белег на съсловна принадлежност — и то не само поради цената му, но на места по силата на закон: бялата римска тога за гражданите, мундирите на Петра Велики за благородниците; 3) за белег на духовна и светска власт като униформа и одежда; 4) като общ белег на личността — професия, характер, богатство и пр. С всичко това облеклото не само представлява външността на нашето тяло, отменяйки кожата и космите, но се явява като важна съставка — един белег на нашата личност, „по който ни посрещат“, с който най-напред се представляваме, с който караме хората да усвояват спрямо нас подходящо на нашето обществено положение държане: да ни правят поклони, път, услуги, да ни изслушват внимателно, да чакат с уважение какво ще направи и каже „важната личност“ и пр. Като външен белег на личността, облеклото може да служи и като маска — следователно да служи и на истината, и на лъжата. В анонимността на големия град доброто облекло с подходящо държане може напълно да замести — докато ни разберат — всички други качества наличността: богатство, ум, морал. Поради туй всеки разбира смисъла на обстоятелството — да бъдеш добре облечен.

Съблечени на плажа или в банята, хората удивително си приличат, чувствуват се равни, защото на никого на гърба не пише градуса на неговото богатство, ум, служебно положение; там, очистени от външните белези на обществените различия, хората най-малко приличат на себе си.

Но отразявайки всички черти на личността и нейното обществено положение, облеклото е представител на цялото наше разширено „аз“ и с това то ни представя не само пред другите, но и пред самите нас. Бидейки неотлъчен спътник на нашия живот и свидетел на всичките ни преживявания, то по законите на асоциацията става част от тези преживявани, с него се свързват всичките ни спомени и особено всички наши чувства и то става възел на цялото ни самочувство.

Така, че облеклото буди и поддържа у нас съзнание за нашето разширено лично и обществено „аз“ и съответствуващото му самочувство, като същевременно ни представя пред хората, за да се отнасят с нас подобаващо на изискванията на това разширено „аз“.

И този голям смисъл на облеклото всеки е почувствувал, когато е трябвало принудително да облече неподходящи дрехи. Колко загубен се е чувствувал вътрешно той тогава и какви огорчения е претърпявал от пренебрежителното държане на другите? Достатъчно е да облечем в делник нови дрехи, за да чувствуваме въпреки всички отворени дюкяни, че е празник, и пр. Не само за мошениците и за нашата полуинтелигенция, която с един нов костюм мисли, че е станала „нещо“, но за всеки човек може да се каже:

— Съблечете го, за да го преобразите.

Тъкмо това става в казармата.

Обличането на еднообразното войнишко облекло представлява не само обезличаване за окото — потъване в сивото войнишко мнозинство. Това е същевременно и едно обезличаване пред самите нас, един удар върху нашето самочувство; защото липсува това, което е будило у нас историята на нашата личност и съответното й самочувство; най-сетне това е обезличаване пред другите и прекъсване на подходящото за нашата личност държане.

Но новото войнишко облекло, което обезличи старата ни личност и прекъсна старото ни самочувство, става възел на новото самочувство и съставка и белег на новата войнишка личност. С него се свързва новата войнишка психология на смелост, суровост, първобитност и подчиненост. Войнишкото облекло за в бъдеще ще поражда и прави деен този войнишки комплекс. Тъй както адвокатът или агрономът, които като студенти са келнерували в бяла дреха и престилка, когато облекат такива, веднага започват да се държат като келнери: мятат кърпа през ръка, кланят се и се усмихват мазно — така и обличането на войнишката униформа веднага прави дейно всичко заучено и преживяно в казармата.^[1]

Косата се стриже не само за да не бъде сборище на въшки, пърхот и мръсотия, но и за да се допринесе за уеднаквяването на войниците.

Косата със своята големина, вчесаност, къдри и пр. заема важно място в общия вид на нашето лице, което пък от своя страна със своя строеж и израз доста точно отразява нашата личност. И докато от дрехите съдим за общественото положение на личността, от лицето съдим за нейния ум и нрав, махването на косата ни преличава в най-изразителната за нашата личност част. Самите ние започваме да виждаме в огледалото не себе си, а друго лице.